Определение № 325 от 20.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 325 гр. Пловдив, 20.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Веселин Г. Ганев

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600399 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

С определение № 349 от 07.08.2024 г. по ЧНД № 622/2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, на основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70, ал. 1 от НК е била отхвърлена молбата на осъдения И. Г. Н. за предсрочното му условното освобождаване от остатъка от наложеното му общо най-тежко наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода, което му е било определено при условията на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК с протоколно определение № 267/17.05.2023 г. по чНД № 178/2023 г. на РС – Карлово, влязло в законна сила на 21.01.2023 г.

Недоволен от постановеното определение, обявено в рамките на проведеното съдебно заседание, е останал осъденият, който е подал жалба срещу съдебния акт на първата инстанция с молба да бъде отменен от въззивния съд, като се уважи искането му за предсрочно освобождаване. В жалбата на Н. се излагат съображения за недопустимо позоваване на инстанцията на останалите му все още висящи наказателни производства, по които няма постановен окончателен съдебен акт. Наред с това, Н. посочва, че е показал „примерно, широкомащабно (всеобхватно) трайно положително поведение“.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата частна жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

В Окръжен съд – Пазарджик, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК, е било внесено искане от осъдения да бъде предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода по цитираното по-горе определение за кумулация.

Пазарджишкият окръжен съд е разгледал постъпилото искане в открито съдебно 1 заседание с участието на страните. Счел е, че не са налице предпоставките за условно предсрочно освобождаване на осъдения, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, поради което е оставил искането без уважение.

Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на първата инстанция, тъй като намира, че в случая материалите по делото налагат извод, че при осъдения е налице завършен корекционен процес.

Първият съд е изложил аргументи за това доколко може да се приеме, че е бил изпълнен плана на присъдата, като е възприел и застъпеното от затворната администрация становище, въз основа на анализ на всички данни, съдържащи се в приложените в затворническото досие пенетенциарни документи. Настоящият съд намира, че съгласно изготвения първоначален доклад, дефицити са били открити в зоните на отношение към правонарушението, взаимоотношенията и уменията за мислене. Осъденият Н. се възприемал по-скоро като жертва и не приемал наложеното наказание, макар да декларирал нагласи за променя на поведението си в положителна насока. Очертан е като лекомислен, с поведение подчинено на егоистични подбуди и мотиви, игнорирайки негативните последици от действията си. Гъвкав, обигран, с широк спектър на поведенченски стилове и репертоар. В първоначалния план на присъдата е било предвидено корекционната дейност да се насочи към работа с лишения от свобода, като в планираните мероприятия са били заложени трудово устройване, мероприятия за осмисляне на свободното време и включване в група за умения за мислене. Видно от приложените в затворническото досие текущи доклади, в следствие на корекционната работа при осъдения не са били постигнати положителни резултати, доколкото заложеното в плана на присъдата не е било изпълнено. Изготвената преоценка на риска от рецидив на престъплението не е регистрирала промени в стойностите, като същата е останала в ниския диапазон – 22 точки. Останали са проблемните зони, свързани с отношението към извършеното престъпление – все така несамокритичен с липса на усещане за вина, силно изградена самооправдателна защита, не приема наложеното наказание, което счита за крайно завишено. По отношение на уменията за мислене за били констатирани същите дефицити. Рискът от вреди е преценен като разположен в ниския диапазон, както за него самия, останалите лишени от свобода и служителите. В планирането на присъдата продължава да е заложено индивидуална работа насочена към преосмисляне на престъплението, формиране на позитивно мислене и формиране на нагласи да водене на законосъобразен начин на живот, както и включване в специализирана групова работа умения за мислене. В резултат на провежданата индивидуална работа осъденият е започвал да анализира досегашното си поведение и да преосмисля нагласите си. Положени са били усилия към повишаване на контрола и поемане на отговорност за резултатите от собствените действия. Били стимулирани и обогатени и личностовите ресурси на Н.. Работело се и за това същият да може да проявява гъвкавост при избора си на социално приемливи алтернатива на реакция в затрудняваща го ситуация.

При него е била установена мотивация за законосъобразен начин на живот и заинтересованост относно изпълнението на плана на присъдата.

2

Правилно първият съд е отбелязал, че при осъдения от една страна е била отчетена мотивация за включване в трудова дейност и организирани групови мероприятия и той в действителност упражнявал трудова дейност. Действително във връзка със спазване на правилата за организация на вътрешния ред в затвора осъденият нямал регистрирани нарушения, но при направената преоценка на риска не е било отчетено понижение на риска от рецидив на престъпната дейност в местата за лишаване от свобода и обществото, като при най-актуалния анализ са били отчетени 22 точки, при също така 22 точки на входа.

Във връзка с мотивите към присъдата, която се изпълнява от затворната администрация, правилно първият съд е отбелязал, че при осъдения не се установява да е започнала позитивна личностова промяна, още по-малко същият да е дал категорични доказателства за поправянето си във връзка с липсата на достатъчна критичност към стореното, преценено в контекста и на това, че е бил осъден за квалифицирани и обикновени състави на измама в сферата на земеделските имоти с пострадали множество уязвими лица, както и предвид специфичната си характеристика, при която трудно би могло да се приеме, че при действително предоставена на съответната администрация възможност за корекционна работа с осъдено по влезли в сила присъди лице и при преценка на неизтърпяната част от наказанието, която е с голям остатък, постигнатите промени са трайни и необратими.

Горното е изведено след преценка на първоначалния и текущ доклад за оценка на осъдения по смисъла на чл. 155 от ЗИНЗС, като именно тези документи са от значение за изводите на съда за индивидуалната корекционна дейност спрямо осъдения. Именно докладите на ИСДВР, включително и коментираните текущи доклади за осъдения по ал. 7 на чл. 129 от ППЗИНЗС са годните източници на факти за индивидуалното изпълнение на присъдата. Те са били подробно обсъдени от първата инстанция, поради което не може да се споделя оплакването на осъдения, че първият съд не е преценил всички данни по делото, като е взел под внимание и висящите неприключили дела на Н., а недооценил справката за награди и липса на наказания.

Първият съд е извършил цялостната оценка на резултатите от изпълнението на индивидуалния план на присъдата, която му е послужила за вземане на решението по повод искането за предсрочно условно освобождаване. В този смисъл като източници на доказателствата за поправянето с основание са били взети под внимание оценката на осъдения (по смисъла на чл. 155 ЗИНЗС, която включва оценката на риска от рецидив и вреди, планирането на присъдата и прогнозата за ресоциализация), както и резултатите от работата по индивидуалния му план (по чл. 156, ал. 2 ЗИНЗС) за изпълнение на присъдата. В тази насока постигнатото от социално-възпитателната работа с осъдения, а и данните от подпомагащата дейност на психологическата оценка на личността на осъдения, с основание са били поставени от страна на първия съд в основата на преценката му за промяната на личността на осъдения във връзка с евентуалното му предсрочното условно освобождаване.

Първият съд е посочил, че в съдържанието на докладите е налице мотивиран отговор за това дали е постигнато изменение в ценностните нагласи на осъдения според индивидуалния 3 план на присъдата. Съгласно чл. 155 от ЗИНЗС рискът на осъдения се оценя комплексно чрез всички свои компоненти. Включва преценката на риска от рецидив, вреди и цялостното поведение на лишения от свобода. Анализът на данните от посочените документи и докладът на ИСДВР, наред с всички останали данни за поведението на осъдения, действително не мотивират извод за наличието на трайна и необратима тенденция за поправянето и превъзпитанието на осъдения.

Не могат да бъдат споделени застъпените от Н. доводи да се отчете преди всичко доброто поведение на лишения от свобода и спазването на реда на затвора, доколкото спазването на дисциплината и реда в затвора е задължения на всеки един от лишените от свобода.

В настоящия случай значение има пенитенцирното право и неговата секторна регулация, при която от значение се явява най-вече изпълнението на плана на присъдата, съставен съобразно нейните специфични параметри, както и съответните текущи доклади, уредени по ЗИНЗС и ППЗИНС.

Настоящият въззивен състав споделя изводите на първата инстанция, че в случая липсва една от кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, за условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, тъй като не са налице безспорни данни, че последният е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал. 1 - 3 от НПК.

Поради изложеното, жалбата се явява неоснователна, а атакуваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативен съд – Пловдив

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 349 от 07.08.2024 г. по ЧНД № 622/2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4