Решение № 21496 от 25.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21496 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110138363 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „Д. и Д.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С......, срещу „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С........., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изпълнителни директори, с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи на основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ сумата от 7040 лв., представляваща цена за ползване на съоръжението за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищната сграда – етажна собственост, находяща се в гр. С......., за периода от 26.03.2022г. до 07.02.2024г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18544/2025 г. по описа на СРС, 168-и състав.

Ищецът твърди, че на 14.12.2004 г. между страните е подписан предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди.

Предмет на договора е изграждане на присъединителен топлопровод и абонатна станция от и за сметка на ищеца, включващи присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду ф 76 мм, и съответна дължина по трасе 83м и абонатна станция с мощност 100 кW за О и В и 100 кW за БГВ, наричани за краткост по-долу „съоръжението за присъединяване“. Целта на това изграждане е било да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване жилищната сграда – етажна собственост, находяща се на адрес гр. С........ С договора било уговорено, че собственик на съоръжението до подписване на договор за присъединяване е ищецът, като ответникът поел задължение да изкупи процесното съоръжение при условията на чл. 137, ал. 2 и 3 ЗЕ, т.е в срок до три години (редакция от ДВ, бр. 74 от 2006 г.), а до изкупуването, съгласно ал. 2, ответникът дължи цена за ползване на съоръженията, изградени от ищеца. Процесното съоръжение било изградено след предварително проучване от страна на ответника с № 1/10.11.2004 г. и по предписание на ответника със средства на ищеца за нуждите от топлоснабдяване на новостроящата се жилищна сграда в гр. С........ Впоследствие към процесното съоръжение били присъединени етажните собственици от сградата. Владението на процесното съоръжение било предадено на ответника, като последният открил абонатни номера на отделните етажни съсобственици за заплащане на доставяната топлинна енергия и същият се облагодетелства от цената за 1 доставяната топлинна енергия, считано от 29.08.2005 г. От тази дата ответното дружество е следвало, съгласно ЗЕ, да заплаща цена за ползване на собственото на ищеца съоръжение.

Въпреки горното до момента на изкупуване на съоръжението, а именно – 07.02.2024 г., такава цена не е плащана на ищеца, предвид на което до момента са налице множество влезли в сила решения, с които съдът е признал, че ответника дължи такава цена. Ето защо претендира заплащане на цената за ползване за периода от 26.03.2022 г. до датата на прехвърляне на собствеността на съоръжението, а именно 07.02.2024 г., или за 22 месеца, т.е 22х320 или обща сума в размер на 7040 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че за да възникне основание за заплащане на цена за ползване, ищците следва да докажат материалноправната си легитимация като кредитори на това вземане. От представените по делото доказателства не може да се направи извод, че ищците са собственици на движимата вещ, за която се твърди, че се ползва неоснователно от ответника. Доколкото изследването на собствеността е задължителен елемент при разрешаването на конкретния правен спор, то в тежест на ищците е да докажат правото си на собственост върху процесните съоръжения по несъмнен начин, като проведе пълно и главно доказване относно материалноправната си легитимация. По правило това доказване се извършва с преки доказателства, които установяват пряко релевантния юридически факт.

Счита че представените с исковата молба документи, касаещи собствеността върху енергийните обекти, са в състояние да докажат собствеността по начин, по който да бъде изключена друга възможност, освен че същата принадлежи на ищеца. В тази връзка счита, че материалноправната легитимация на ищеца остава недоказана. Изтъква, че ищецът основава материалноправната си легитимация на приложените към исковата молба Предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди от 14.12.2024 г., Разрешение за ползване и Договор за покупко-продажба на енергиен обект от 07.02.2024 г. Счита, че от изброените документи поотделно и в тяхната доказателствена съвкупност не може да се направи несъмнен извод, че ищецът е собственик на енергийния обект. Поддържа, че договорът за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, в настоящия случай предхожда изграждането на обекта и създава единствено правна възможност за потребителя да извърши съответния строеж, поради което счита, че същият не е в състояние несъмнено да докаже факта на изграждане на абонатната станция лично от или за сметка на ищеца, доколкото е налице възможността последният да не е пристъпил към фактическото изграждане. Разрешението за ползване, подобно на договора за присъединяване, имал за характер създаване на една правна възможност за извършване на определено действие в бъдещ момент. Поддържа, че разрешението за строеж също не е в състояние несъмнено да докаже факта на изграждане на абонатната станция лично от или за сметка на ищеца, доколкото била налице възможността последният да не е пристъпил към фактическото изграждане. Твърди, че договорът за покупко-продажба на енергиен обект от 07.02.2024 г. не може да служи като основание за претенции за заплащане на минал период, обхващащ време, в което ищецът не е притежавал вещни права върху съоръжението. Към момента на началната дата на претендирания период 26.03.2022 г. и до сключването на посочения договор, процедурата по изкупуване на енергийния обект е била в ход и се е намирала на етап събиране и предоставяне на документи от страна на клиента. Следователно до датата на прехвърляне на собствеността, а именно – 07.02.2024 г., ищецът не е бил собственик на съоръжение и не е могъл да претендира валидно възнаграждение за неговото ползване. Изтъква, че ищецът не е представил разрешение за строеж, с което се разрешавало извършването на строителномонтажни работи. Дори да е бил представен такъв документ, разрешението за строеж, подобно на договора за присъединяване, имал за цел създаване на една правна възможност за извършване на определено действие в бъдещ момент, предвид което разрешението за строеж също не било в състояние несъмнено да докаже факта на изграждане на абонатната 2 станция лично от или за сметка на ищеца, доколкото е налице възможността последният да не е пристъпил към фактическото изграждане. Ето защо моли за отхвърляне на исковете.

Претендира присъждане на разноски.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 59 ЗЗД във вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 18544/2025 г. по описа на СРС, 168-и състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да докаже, че че е изградил топлопреносното съоръжение и е негов собственик; че същото се ползва от ответното дружество и по този начин то се обогатява; обедняване в правната сфера на ищеца, съизмерима с цената на ползването за съответния период; връзката между собственото си обедняване и обогатяването на насрещната страна.

С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения съдът приема, че се касае за частен случай на общия фактически състав на неоснователното обогатяване, регламентиран в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Производството, преносът, доставката и разпределението на топлинна енергия е дейност, която понастоящем е регламентирана в Закон за енергетиката и Наредба № Е-РД-041 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр.25 от 20.03.2020г./, както и в действащата преди това Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /отм./.

Съгласно чл.133 ЗЕ, топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа производители и клиенти, разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия. Обектите на потребителите и производителите се присъединяват към топлопреносната мрежа след: 1/ подаване на заявление за проучване на условията за присъединяване от лица, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти или от производител до топлопреносното предприятие: 2/ извършване на предварително проучване за присъединяване на обекта, с което топлопреносното предприятие определя техническите условия, начина, точката или мястото и срока; 3/ изработване на инвестиционен проект на присъединявания обект и предаването му на топлопреносното предприятие запроверка на изпълнението на техническите условия за присъединяване преди неговото представяне за одобряване; 4/ сключване на предварителен писмен договор за присъединяване между топлопреносното предприятие и съответния производител и/или съответните собственици или титуляри на вещното право на ползване върху обектите, за които се иска присъединяване след установяване, че инвестиционният проект е изготвен в съответствие с условията за присъединяване – чл. 17, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, вр. чл. 138 ЗЕ. Според нормата на чл. 17, ал. 3 от Наредбата, след завършване на строежа на обекта и съставяне на констативен акт, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, възложителят подава заявление до топлопреносното предприятие за сключване на договор за присъединяване при условията на предварителния договор. Договорът за присъединяване следва да има задължителното съдържание, посочено в чл. 17, ал. 4 от наредбата, което включва и: срокове, цени и условия за учредяване на сервитутни права и за прехвърляне на собственост или учредяване право на строеж в полза на топлопреносното предприятие; финансови 3 взаимоотношения между страните и особени условия, свързани с изграждане на съоръженията за присъединяване по реда на чл. 137, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 137, ал. 1 ЗЕ / редакция – ДВ, бр. 107 от 2003г./, при присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, а по силата на ал. 2 от същата разпоредба, когато изграждането на съоръженията е икономически нецелесъобразно за топлопреносното предприятие, изграждането им може да се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие. Прехвърлянето на собствеността от потребителите върху изградените съоръжения се урежда с договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1 ЗЕ. Горепосочената нормативна уредба предвижда всички отношения между потребителя и топлопреносното предприятие да се уредят с договора за присъединяване. Според изричната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването / отм./, в случаите по чл. 137, ал. 2 ЗЕ собствеността върху изградените от собствениците или титулярите на вещно право на ползване съоръжения се прехвърля на топлопреносното предприятие в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване.