Решение № 161 от 09.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Пловдив, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330104056 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 240 от ЗЗД.

Ищецът И. В. И., ЕГН: **********, от град Р., ул. „*******” № ****, чрез пълномощник адв. И. Р., е предявил против П. И. Б., ЕГН: **********, от гр. Р., ул.

„******” № ***, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 5 000 леваглавница, представляваща предоставена в заем сума през м. ******** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- ****** г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба е посочено, че в началото на м. ******* г. ответникът дошъл в дома на ищеца и му поискал в заем сумата от 5 000 лева, като обяснил, че с баща му отглеждат патици, на които трябвало да купят храна, за да не измрат. Разговорът се провел пред съпругата на ищеца, като той се съгласил да му даде заем, с уговорката за връщане на парите до края на м. август. Сумата била платена пред съпругата. Не се съставил писмен договор, въпреки настояването на ответника дори да се впише негово задължение за лихва, като ищецът заявил, че не е лихвар и иска просто да му помогне. След изтичане на срока за връщане той потърсил ответника, защото последният не се обаждал и дори отишъл в дома му. Там той се криел, жена му изгонила ищеца и извикали полиция, от където му казали да си води дело. Дори ответникът бил подал сигнал в РУ- Р. за това, че ищецът го убеждавал на изборите на ********* г. да гласува за определена партия. Дал обяснения по случая и макар прокуратурата да прекратила производството, там ответникът си признал, че е получил в 1 заем въпросната сума. Моли за осъждане на ответника да му я заплати. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание се явява лично и оспорва иска. Признава, че взел в заем от ищеца и от съпругата му общо 5 000 лева, ведно с лихва, но твърди, че вече бил погасил задължението си. Моли за отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

Видно от прокурорска преписка № ********* г. на Районна прокуратура- П., с постановление от ******** г. е отказано да се образувано ДП. Към преписката са налични обяснения от ищеца и от ответника, както и справка на полицейски инспектор. В обясненията на ответната страна се съдържа изявление, което същият не оспорва, а именноче е получил от ищеца и съпругата му в заем общо 5 000 лева- един ден 1 000 лева и покъсно още 4 000 лева, като е получил сумите около 2-3 месеца преди м.******* г. и е взел заема целево- за храна на патиците, които отглежда. В обясненията през м.******* г. сочи, че не е върнал парите поради липса на средства.

От платежно нареждане от ******* г. е видно, че от ОББ, ответникът като представител на „Ливропа“ ЕООД, е изтеглил сумата от 4 000 лева.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от ****** г.). Св. Г. Г. К. заявява, че с ответника ходили до ищеца, за да му връща ответника взет заем. Това станало през лятото на ****** г. преди обяд. Доста пари му дал, в едри банкноти, свидетелят обаче не ги броил. С тях бил и Г. К. Били с кола на улицата, знаел къде се намира къщата на ищеца.

Обяснения в процеса под формата на взаимни нападки дават и страните. Ищецът твърди, че ответникът му дължи 5 000 лева, които е взел на заем и не му е върнал, като не бил търсил никаква лихва. Ответникът обаче лъжел, че бил върнал парите. Точно обратното пък твърди ответникът, който признава, че е взел заем от ищеца, но вече му бил възстановил парите.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

По смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните за това, поради което, независимо дали е налице писмен акт между тях или устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическият състав на съглашението. Именно предвид 2 реалния характер на договора, за да се приеме, че такъв е съществувал, трябва безспорно да се установи, че търсената сума действително е получена от задълженото в заем лице. В конкретния случай ответникът в изявленията си пред съда не оспорва обстоятелството, че е получил в заем сумата от 5 000 лева, с което фактическото предаване на парите е доказано.

Действително не се установява конкретна уговорка за връщане- срок, падеж и т.н, но в този случай следва да важат общите правила на заема и според нормата на чл. 240 ал. 4 от ЗЗД задължението е изискуемо до един месец от поканата. Доколкото не се доказва да има предварително изпратена покана, исковата молба играе ролята на такава покана и в тази връзка падежът следва да е изтичането на срока за отговор на исковата молба.

Спорният момент по делото е дали заемът е бил върнат и в тази връзка са налице противоречиви твърдения на страните. Принципно в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил своето задължение по договора (ищецът доказва единствено предаването на сумата, което не се оспорва). В тази връзка ответникът ангажира гласни доказателства, чрез разпит на свидетел, но същият не доказва конкретно нито кога като време (твърди „лятото беше, не знам на коя дата“), нито колко като сума („доста пари бяха, не знам колко са били, не съм ги броил) са били върнати. Не става и ясно дали се касае точно за процесния заем, доколкото между страните (от техните изявления пред съда) се установява, че е имало и други отношения по повод даване на пари във времето. Разписка за връщането се признава, че не е съставяна, а представеното платежно нареждане от банката е видно, че действително е изтеглена сума от 4 000 лева, но същата е от сметка на юридическо лице, на което ответникът е пълномощник, т.е. не се касае за лична банкова сметка. Отделно от това, от обясненията на ответника, дадени в хода на прекратеното ДП, лицето признава, че е получил от ищеца сумата от общо 5 000 лева, която не бил върнал, защото нямал толкова пари накуп. Вече по делото ответникът заема различна позиция, като твърди, че заемът бил върнат, но както вече се посочи, чрез свидетеля това обстоятелство не се доказва, а и твърденията са, че връщането станало в хода на делото, т.е. дори страната по този начин признава, че е станала причина за образуване на настоящото производство. Съдът обаче намира, че твърденията на ответника за връщане на взетия заем са израз само на неговата защита позиция в процеса и след като по общите правила на доказване тежестта за връщане на заем е върху длъжника, а това не се установява по делото, следва, че тезата му е недоказана и той следва да бъде осъден да изпълни задълженията си по договора с решението.

С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер.

Същите се претендират и макар за тях да не е представен изискуемият списък по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства за реалното им извършване- държавна такса в размер на 200 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, поради което те следва да се възложат изцяло в тежест на ответника.

По изложените съображения, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. И. Б., ЕГН: **********, от гр. Р., ул. „******” № ***, да заплати на И. В. И., ЕГН: **********, от град Р., ул. „*******” № ***, сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), представляваща предоставена в заем сума през месец юни *** г. по неформален договор за заем, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба****** г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати разноските по настоящото дело, както следва: сумата в размер на 200 лева (двеста лева)- за държавна такса и на 400 лева (четиристотин лева)- за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4