Решение № 284 от 24.09.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Стара Загора, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20265500500582 по описа за 2026 година

Производството се води по реда на чл.463, ал.1 и чл.278 от ГПК във вр. с чл.136 от ЗЗД.

Делото е било образувано е по жалба вх.№ 15612/30.06.2026г. от „Т.“ ЕООД, гр.С.З. против Протокол за разпределение от 01.06.2026г., изготвен от ЧСИ И.Б. /С.З./ по нейно изп.д.№ 101/2021г., с присъединено към него друго изп.д.№ 161/2021г. с правно основание по чл.462, ал.2 от ГПК.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че на датата 28.03.2022г. ЧСИ И.Б. - С.З. била извършила разпределението на сумите по изп.д.№ 101/2021г. Считат, че така извършеното разпределение е незаконосъобразно и неправилно, поради което го обжалват в законоустановения срок, разпределението по своята същност се явявало постановлението на съдебния изпълнител, с което той определял кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяване и каква сума се полага при частично изплащане на едно от тях, като се извършва винаги, когато взискателите са повече от един. Счита, че те следвало да бъдат подредени по реда на привилегиите по чл.136 от ЗЗД, като в конкретния случай ЧСИ не бил направил с предявеното на дружеството разпределение точна, ясна и мотивирана конкретизация на разпределените суми по пера, размери и основание, което не давало възможността за извършване на съдебен контрол върху разпределението, както и да се установи дали е бил спазен реда на привилегиите по чл.136 от ЗЗД. Заявява, че вместо да се погасяват задължения на представляваното от него дружество към взискателите, ЧСИ бил разпределил сам за себе си такси по ТТРЗЧСИ, като за такси и разноски на ЧСИ били разпределени сумите, надвишаващи 1 погасените задължения към взискателите. Освен това в противоречие с чл.136, т.6 от ЗЗД Националната агенция по приходите /НАП/ въобще не получавала суми от обжалваното разпределение на ЧСИ. Моли да се отменят изцяло действията по разпределението от 28.03.2022г. от ЧСИ И.Б. /С.З./ по нейното изп.д.№ 101/2021г. и присъединеното към него изп.д.№ 161/21г. с протокола от същата дата, като й се дадат задължителни указания да се извърши ново такова, спазвайки реда на привилегиите и отчитането интереса на Държавата и длъжниците.

По делото по реда на чл.436, ал.3 от ГПК са постъпили писмените обяснения от ЧСИ И.Биволова /С.З./, с които с оглед изложената фактическа обстановка по делото, отразяваща образуването и движението на изпълнителното производство, намира, че подадената жалба от длъжника Н.А.М. против нейното Разпределение, предявено с протокола на 01.06.2026г. по изп.д.№ 20218690400101 по нейния опис, peг. № 869 с район на действие ОС- С.З. била напълно неоснователна и недоказана, и като такава предлага на съда да не бъде уважена, със законните последици от това.

След запознаване със становищата на страните, обясненията на ЧСИ, въз основа на представените доказателства и предвид приложимите материалноправни и процесуални норми, въззивният съд намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин от фактическа страна, че видно от материалите по приложеното копие на изп.д.№ 101/2021г., същото Изпълнително производство е образувано на датата 22.03.2021г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.02.2021г. по приключеното ЧГД № 784/2021 г. по описа на PC- С.З. въз основа на молба от С.Г.С. от гр.С.З. за дължимите му по изпълнителния лист суми: 9 200 лв. главница, ведно със законна лихва от 12.02.2021г., както и 184 лв. неолихвяема сума по изпълнителен лист.

Солидарните длъжници по делото са Н.А.М., ЕГН ********** от гр.С.З., „Н.Т.*“ ЕООД, гр.С., „Т.“ ЕООД, гр.С.З. и „Г.О.Б.“- гр.С.. След постъпили удостоверения по реда на чл.191 от ДОПК, Държавата е била присъединена за следните вземания: 570 лв. за длъжника Н.А.М. и 102 699, 21 лв. за длъжника „Г.О.Б.“ ЕООД; 25 337,73 лв. за длъжника „Н.Т.*“ ЕООД и 11 338, 24 лв. за длъжника „Т.“ ЕООД, гр.С.З..

С удостоверението по реда на чл.456 от ГПК към изпълнителното дело е присъединено и изп.д.№ 20218690400161 с взискател М.Г.С. от гр.С.З. и длъжници Н.А.М. от гр.С.З. и „Т.“ ЕООД, гр.С.З., въз основа на изпълнителен лист от 25.05.2021г., издаден по ЧГД№ 2239/2021г. по описа на РС- С.З.. На длъжниците са били изготвени писмени поканите за доброволно изпълнение с изх. № 3827/01.04.2021г., изх. № 3829/01.04.2021г., изх. № 3828/01.04.2021г., изх. № 3826/01.04.2021г., получени от същите на дати 06.04.2021г. и 21.04.2021г., били са им наложени запори на банковите им сметки и МПС и е бил извършен опис, след което е проведена публична продан на автомобил МАЗДА 6, с peг. № СТ *** РБ, собственост на длъжника „Т.“ ЕООД, гр.С.З..

На 24.06.2026г. е предявено на страните извършено от съдебния изпълнител разпределение на постъпилата сума в размер на общо 8 272 €.

2

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави правните изводи, че процесната жалбата се явява процесуално допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадени е от процесуално легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител /ЧСИ/, в предвидения в закона срок за обжалване.

Разгледани по същество намира жалбата за напълно неоснователна и недоказана, тъй като видно от материалите в приложеното изп.дело се установява, че производството е образувано по молба на взискател по реда на чл.426, ал.1 и ал.2 от ГПК, като към него е бил присъединен и друг кредитор по реда на чл.456, ал.1- ал.3 от ГПК. По делото е била проведена публична продан на 1 бр. МПС - л.а. „Мазда 6“, собственост на длъжника, за сумата от 8 272 €, която изцяло е постъпила по сметката на ЧСИ, каквото е и законовото изискване на чл.455, ал.1 от ГПК.

При недостатъчност на събраната сума за удовлетворяване на всички взискатели ЧСИ по закон е длъжен да извърши разпределение, като найнапред отдели суми за вземанията с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност съгласно чл.460 от ГПК, като редът на предпочтително удовлетворение е изрично уреден в нормата на чл.136 от ЗЗД. В случая от съдържанието на атакувания протокол се установява, че са посочени взискателите, основанието и размерът на вземанията им, видът на привилегиите и конкретните суми, разпределени по отделните редове. Поради това изцяло неоснователно е оплакването на длъжника, че разпределението било немотивирано или не позволявало съдебен контрол. Съдебната проверка по процесната жалба срещу разпределение е ограничена от оплакванията в самата жалба, като съдът служебно следи за включването на присъединените по право взискатели, а при незаконосъобразност решава спора по същество, като в този смисъл е Тълкувателно решение № 2/22.11.2022г. по т.д.№ 2/2021г. по описа на ОСГТК на ВКС- София с докладчици съдиите Б.Ц. и К.Н..

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя срещу включените разноски и такси, тъй като с привилегия по първи ред се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение от стойността на имота, за който са направени по чл.136, т.1 от ЗЗД, като от протокола се установява, че в този ред са включени авансово заплатени такси, пропорционални такси и банкови комисионни, свързани с реализирания изпълнителен способ. Според ТР № 2/22.11.2022г. по т.д.№ 2/2021г. на ОСГТК на ВКС, с тази привилегия се ползват и дължимите, но незаплатени авансово такси, когато са начислени и необходими за конкретния изпълнителен способ.

Като жалбоподателят не сочи никакво конкретно кое начисляване било неправилно по основание или размер, според него. Правилно е било зачетено и вземането на Община - С.З. за данък върху продаденото МПС, тъй като по чл.136, т.2 от ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията на държавата за данъци върху определено моторно превозно средство от стойността на това МПС и в протокола е отразено удостоверено 3 задължение за данък МПС за продадената вещ. Следва да се има предвид и, че местните данъци и такси могат да се събират и от съдебен изпълнител по реда н а ГПК, както е прието в Решение № 7868/12.06.2018г. на ВАС по адм.д.№ 14273/2016 г., VII о., докладчик съдията Ю.Р.. Не се установява в разпределението да е включено вземане за такса битови отпадъци или друго непривилегировано общинско вземане.

Правилно е предпочетено и вземането на „С.К.“ АД, като обезпечен кредитор, тъй като съгласно чл.459, ал.2 от ГПК правилото за присъединяване се прилага и за заложния кредитор. От протокола е видно, че върху продаденото МПС е учреден особен залог, като са посочени договорът за особен залог и удостоверението от ЦРОЗ за реда на вписването. Самото разпределение на суми, набрани от изпълнение върху заложено имущество, се извършва с предпочитане на обезпечения кредитор, съответно и по общия ред на чл.136, т.3 от ЗЗД, като вземанията, обезпечени със залог, се удовлетворяват от стойността на заложеното имущество. Доколкото жалбоподателят фактически оспорва съществуването или обема на вземането на присъединен кредитор, защитата срещу това е по друг, исков ред съгласно чл.464, ал.1 от ГПК, а не чрез общо възражение в настоящото производство.

Неоснователно е и възражението за неприспаднат ДДС, тъй като действително според Решение № 69/12.05.2021г. на ВКС по гр.д.№ 3983/2020г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.Ф., когато са налице предпоставките на чл.131 от ЗДДС, сумата за данъка не следва да бъде предмет на разпределението, тъй като следва да бъде внесена по-рано направо по сметка на НАП. В настоящото производство обаче не са ангажирани доказателства, че продажбата на конкретното МПС се явява облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, по която е възникнало такова задължение, поради което това възражението остава неоснователно и недоказано.

При така установеното въззивният съд приема, че атакуваното разпределение е извършено при пълно спазване на закона, включени са всички относими кредитори и е спазен редът на предпочтително удовлетворение по чл.136 от ЗЗД. Събраните от проведената публична продан суми следва да се изплатят след влизане в сила на разпределението, съгласно императивната норма на чл.455, ал.2 от ГПК.

Въззивното Решение може да се обжалва в 1- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с касационна жалба чрез настоящия въззивен ОС - С.З. пред по-горестоящия му ПАС- Пловдив.

Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.463, ал.1 и 2 и чл.459, ал.2 от ГПК във вр. с чл.136 от ЗЗД, въззивният ОС- С.З.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата вх.№ 15612/30.06.2026г. от „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С.З., ***, против 4 протокол за разпределение от 01.06.2026г., предявен на 24.06.2026г., изготвен по изп.д.№ 20218690400101 по описа на ЧСИ И.Б. - С.З., рег. № 869 на КЧСИ.

ПОТВЪРЖДАВА протокол за разпределение от 01.06.2026г., предявен на 24.06.2026г., изготвен по изп.д.№ 20218690400101 по описа на ЧСИ И.Б.

/С.З./, рег. № 869 на КЧСИ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- седмичен срок чрез ОС - С.З. пред ПАС - Пловдив.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5