Определение № 106 от 30.07.2024, Районен съд - Свищов

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 106 гр. Свищов, 30.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Частно наказателно дело № 20244150200125 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:

Производство по реда на чл. 243, ал. 5 от Наказателно процесуалния кодекс.

Постъпила е жалба от Г. П. П. от гр.*** чрез адв. С. Т. против постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.03.2024 г. по ДП № 8/2022 г. по описа на РУ Свищов (преписка № 242/2022 г. по описа на Районна прокуратура- Велико Търново), водено за престъпление по чл. 144, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК. В жалбата се сочи, че прокурорския акт е неправилен и необоснован. Навежда, че прокурорът е игнорирал повторно събрани по досъдебното производство доказателства – съобщението на пострадалия до тел.112, непосредствено след деянието, вида на исканата защита и причините за това. Заявява, че след проведената очна ставка между пострадалия П. и св. Р., пострадалия поискал да бъде проведен разпит на свидетеля пред съдия, но прокурорът отказал. Счита, че необосновано прокурорът е отказал разпит на св. Ю. Р. след проведената очна ставка между него и пострадалия, тъй като при очната ставка били установени нови факти и обстоятелства. Моли съда да отмени обжалваното постановление.

Жалбата е подадена в срока на чл. 243, ал. 4 от НПК и е процесуално допустима. Жалбоподателят се явява пострадало лице по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК.

Съдът, като се запозна с жалбата, постановлението на прокурора и събраните материали по ДП № 8/2022 г. по описа на РУ на МВР- Свищов (преписка № 242/2020 г. по описа на ТО- Свищов към Районна прокуратура1 Велико Търново), намира за установено следното:

Досъдебното производство било образувано с постановление за образуване на досъдебно производство от 10.01.2022г. за престъпление по чл.

144, ал.3 вр. ал.1 от НК, за това че на 10.12.2021 г. в *****, общ. *** срещу Г.

П. П. са отправени закани за убийство, като е било насочено към него газ – сигнално оръжие и му казано от извършителя „Виждаш ли какво държа в ръката си, ей сега ще те гръмна!“ и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

В хода на разследването като обвиняем е привлечено лицето М. Г. И. от с. ****, общ. ***, с ЕГН **********. Видно от постановление за привличане на обвиняем от 09.05.2022г. същият е привлечен за извършено деяния, а именно: че на 10.12.2021 г. в *****, общ. *** се заканил с убийство на Г. П. П., насочвайки неогнестрелно оръжие газов пистолет към него, изрекъл думите:

„Виждаш ли какво държа в ръцете си, сега ще те убия, ий тук ще те убия, ве ей“, „Виждаш ли в ръцете си държа пистолет“, извадил дървена бухалка и заявил: „ще те ликвидирам“ и държейки в едната си ръка оръжие, а в другата бухалка се заканил с думите: „не ми задавай такива въпроси, сега ще те утрепя тука, бе“, „ ей, не ми снимай колата, защото ще те намеря и ще те ликвидирам“ и това заканване възбудило основателен страх у П. за осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.3, пр.1-во, във вр. ал.1 от НК.

С атакуваното Постановление на РП-Велико Търново, наблюдаващият прокурор на основание чл. 243, ал., т. 2 от НПК е прекратил наказателното производство ДП № 8/2020 година по описа на РУ МВР Свищов и е уведомил страните.

Наблюдаващият прокурор приел следната фактическа обстановка:

Пострадалият Г. П. П. живее в гр.***. Той е имал възрастни родители, които живеят в село ***, общ.***.

На 10.12.2021г. майката на пострадалия му звъннала по телефона, че памперсите на баща му свършили и трябва да донесе. Поради тази причина на същият ден около 11:00 часа тръгнал от гр.*** с личния си автомобил ****.

Той навлязъл в населеното място, като се отправил с л.а. към улица „***, на чийто адрес се води къщата на родителите му. По същото време обв.М. И. тръгва с лекият си автомобил**** по улицата в посока надолу по наклона към 2 центъра на селото. Улицата била стръмна и тясна и двата автомобила се пресрещат на място, където не могат да се разминат. Пострадалият изкачвайки се на горе с лекият си автомобил по улицата е приел, че той е с предимство, но водача обв.М. И. не му е осигурил такова и продължил да управлява л.а. насочвайки се към джип****. С цел да предотврати ПТП св.П. спрял л.а. и обв.И. също преустановил движение на л.а. и слязъл от моторното превозно средство. Пострадалият също е излязъл от джипа. Свидетел на тези обстоятелства е бил Ю. Р., който се движел от горе на надолу по същата улица с л.а. ****. Той спрял л.а., защото видял, че горепосочените мпс-та са спрели точно на завой и изчакал да се разминат, като уточнява, че единия трябва да отбие в пресечката, която е точно на завоя, за да може, този, който е отгоре/ обвиняемия/ да завие. Свидетел Р. е останал да чака в л.а. като твърди, че е видял П. и И. да си говорят. Пострадалият твърди, че обв.И. като е излязъл от л.а. е насочил пистолет към него с думите „Виждаш ли какво държа в ръцете си, сега ще убия, ей тука ще те убий, ве ей”. Св.П. се изплашил, вдигнал неволно ръцете си на горе и се опитал да го успокои като му обяснил, че съгласно правилника, който се движи нагоре е с предимство. Обв.И. му отговорил „Ти ли ще ми кажеш кой има предимство, аз съм професионален шофьор” и от багажника на л.а. е извадил дървена бухалка и изкрещял към пострадалия, че ще го ликвидира. Св.П. твърди, че в едната си ръка държал бухалката, а в другата пистолета. Пострадалият твърди, че останал с вдигнати ръце като попитал обвиняемия „ Чакай малко ве момче, успокой се, ти на кои хора си, в махалата познаваме ли се, но не получил отговор, а отново закана и да се маха от пътя на обвиняемия. Пострадалият се опитал да снима с телефона си номера на моторното превозно средство, но не успял, защото твърди, че обвиняемия отново се заканил, че ще го намери и ликвидира. След това пострадалият е влязъл в джипа си, включил на задна скорост, за да даде предимство на обвиняемия да премине с л.а. по асфалтираната улица.

Наблюдаващият прокурор е извършил подробен анализ на събраните доказателства. Обсъдил е очната ставка и резултатите от протокола за оглед на ВД- оптичния диск, изпратен от ЕЕН 112. Кредитирал е показанията на св. Р..

В постановлението си прокурорът е заострил внимание, че през цялото време пострадалият твърдял, че „ докато се разиграваше тази ситуация по отношение на мен“, в далечината е видял, че е спрял и наблюдавал неговия комшия Р., който го попитал “ А бе наборе, ти не видя ли, че този ми вади 3 пистолет и бухалка“, но свидетелят е отговорил, че е видял нещо да вади от багажника, но не го е оприличил какво е. Това е потвърдил и като свидетел пред съдия от Районен съд Свищов. При извършената последна очна ставка между пострадалия и Р. последният е категоричен, че не е видял оръжие и бухалка да държи обвиняемият. Р. е чувал, че обвиняемият има пистолет, което не се отрича от последният. като е посочил, че от събраните доказателства не се установява обв. И. да е извършил деянието по чл.144, ал.3 от НК, за което е привлечен в качеството на обвиняем или друго престъпление от общ характер.

В заключение прокурорът е направил следния извод: Безспорно се установявало от разпита на пострадалия П., обясненията на обв.И. и показанията на свидетеля Р., че на 10.12.2021г. в село ***, общ.*** е възникнал спор за предимство между пострадалия П.- водач на автомобил **** и обв.И.- водач на лек автомобил*****. Те се движили по тесен и стръмен път, като първия се е изкачвал с джипа си на горе по наклона, а вторият - обвиняемия с л.а. се движел на долу по наклона на улицата.

Свидетел Р. се движел надолу по наклона на улицата, като е спрял на около сто метра зад л.а. на обвиняемия и наблюдавал инцидента.

По делото били единствено твърденията на пострадалия, че спрямо него е насочен пистолет от обвиняемия И. и отправена закана, че ще бъде убит, като продължавайки спора за предимство и размяна на реплики, обвиняемият е извадил от багажника на л.а. бухалка и държейки я в другата ръка е заявил, че ще го ликвидира. Твърдението, че е ползвано оръжие пистолет от обвиняемия и извадил бухалка, която показал на пострадалия косвено се подкрепят от свидетелските показания на Й.Й.- служител на РУ-Свищов.

Показанията на последния били производни от обясненията на обвиняемия дадени в хода на проверката, които са извънпроцесуален способ за събиране на данни, но не и на доказателства по НПК. Действително съгласно утвърдената практика на ВКС по принцип показанията на свидетел полицейски служител, пред които е направено извънсъдебно признание е допустим, ако не са при хипотезата на чл.118, ал.2 по НПК, както и показания на свидетел полицейски служител, възпроизвел думи на обвиняемия, но само ако са подкрепени с други обвинителни доказателства. В настоящият случай пострадалия по делото е дал описание на насоченото оръжие спрямо него, което по общи характеристики съвпада с това, което е установено, че притежава обвиняемия, който не отрича това обстоятелство, но това по същество не е достатъчно 4 безспорно доказателство по делото, което да обоснове единствения възможен извод, че обвиняемия И. е насочвал притежаването от него газ- сигнално оръжие марка „RETAY“, модел S 20 с номер 1904100049, калибър 9мм и бухалка, отправяйки закани за убийство изразяващи се словесно с думите „ще те убия... и ликвидирам”.

Съдът, като взе предвид възраженията на жалбоподателя, постановлението и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

По делото са извършени необходимите за разкриване на обективната истина процесуално-следствени действия, след връщане на делото на прокурора от съда. В мотивите си прокурорът е обсъдил всички установени в хода на разследването обстоятелства, посочил е кои доказателства кредитира и защо,съответно кои не кредитира, и е достигнал до извод, че събраните доказателства не установяват безспорно и категорично обв. М. И. да извършил деянието, за което му е повдигнатото обвинение по чл. 143, ал. 3 вр. ал.1 от НК, или друг състав на деяние от НК, включително и престъпление по чл.325, ал.3 от НК.

Според настоящия състав този извод е единствения възможен от доказателствата по делото. Престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК - закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК закана с престъпление. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието.

По делото са събрани гласни доказателства, които определят две групи – според първата, обвиняемият е насочил газов пистолет към св.П., а след това извадил от багажника на автомобила си бухалка, след което размахвайки ги към пострадалия го заплашил и с думите „ще те убия... и ликвидирам”, според втората – обвиняемият не е извършвал такива действия, нито е отправил 5 закани за убийство към пострадалия свидетел.

Съдът споделя изводите на прокурора за недоказаност на обвинението.

От една страна, видно от събраните по делото доказателства не се доказват по безспорен начин твърденията на пострадалия, че заплахи са били изречени, а от друга страна не се установя обвиняемият да е насочвал към св. П. газов пистолет или бухалка. Единственият свидетел очевидец на инцидента между обв.И. и св. П. в случая е свидетелят Р., който обаче се е намирал на такова разстояние от двама, че не е чувал какво говорят. Въпреки това същият е възприел частично действията на двамата. Следва да се има предвид, че свидетелят в този момент е стоял в колата си и е изчаквал двете МПС, управлявани от обвиняемия и св. П. да се разминат по улицата. Свидетелят възприел дамата извън автомобилите си и останал с впечатление, че двамата си говорят. За да придобие това впечатление, свидетелят ги е наблюдавал и не е видял сочените от св. П. фактически твърдения, а имено - насочен към него газов пистолет и размахване на бухалка. Дори при разговора непосредствено след инцидента между двамата свидетели, св. Р. е казал, че е бил на разстояние и не е чул такива отправени закани. Действително установено е, че обв. И. непосредствено след инцидента е държал газов пистолет в жабката на автомобила си и бухалка в багажника, но не се установява безспорно при какви обстоятелства св.П. е узнал за тях. Нещо повече, не се установява твърдението му, че обвиняемия е излязъл от автомобила си и е насочил газовото оръжие към него с едната ръка, а с другата – бухалка, при което да изрекъл думи, че ще го ликвидира. Действително първоначално свидетелят Р. сочи, че обв.И. е извадил нещо от багажника си, но не посочва точно какво е било това, като от разстоянието на което се е намирал, щом е възприел движенията на двамата, следва да е възприел и вещ с размерите на „бухалка“, което обаче свидетелят отрича. В последващ разпит пред съдия същият отрича да е видял свидетелят да вади бухалка. В проведена очна ставка между него пострадалия също отрича да е станал свидетел на това. Така противоречията между показанията на пострадалия и обясненията на обвиняемия не се изясняват и от проведените очни ставки.

Разпечатката съдържа 30 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07ed09bf-4553-4dd1-b723-4a5a19184d30