Определение № 331 от 05.04.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. Бургас, 05.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. Д. Пепеляшев

Членове:

Красимира Т. Донева

ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20222100600317 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. ал.2, във връзка с чл.341, ал.2 и следващите от НПК.

Образувано е по частен въззивен протест на прокурор в Районна прокуратура-гр.Бургас, ТО Несебър, против протоколно определение, постановено в проведеното на 04.02.2022г. разпоредително заседание по НОХД №388/2021г. по описа на Районен съд-Несебър, с което състав на първоинстанционният съд констатирал според него допуснати в досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила, накърняващи правото на защита на подсъдимите М. Г. Н. и И. Й. К., поради което на основание чл.248 ал.5 т.1, вр. чл.249, ал.1, т.3 от НПК прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за неговото отстраняване.

В протеста се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, мотивирали връщане на делото на прокурора. По отношение на приетите от съда за пороци при изготвяне на обвинителния акт, прокурорът счита, че такива не са налице и той е напълно годен да изпълни функциите си.

Частният протест е подаден в установения в закона преклузивен 7дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – наблюдаващия 1 досъдебното производство прокурор, и пред компетентния съд.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен, по следващите подолу съображения:

От материалите по делото се установява, че съдебното производство по НОХД №388/2021г. по описа на Районен съд-Несебър е образувано по обвинителен акт, с който срещу М. Г. Н. и И. Й. К. за това,че при условията на продължавано престъпление в периода 2010г.-2011г., на територията на к.к.

Слънчев Бряг и гр. Варна, с цел да набавят за себе си имотна облага, в съучастие като съизвършители и И. Й. К. като съизвършител и с К.Н. и Г.Г., сговорили се предварително за нейното осъществяване, са поддържали заблуждение у чужди граждани – М. Д., Е. М., С. Т., О. Г. и Ж. А., че ще им продадат и прехвърлят недвижими имоти в България и с това им причинили имотна вреда в големи размери -равностойността на изплатените за покупка на жилища средства, както следва: М. Д. - 37 668 евро с левова равностойност 73 672, 20 лв., Е. М. - 32916, 50 евро се левова равностойност 64 379, 07 лева,С. Т. - 31 877 евро с левова равностойност 62 345, 98 лева,О. Г. - 22 733 евро с левова равностойност 44 461, 87лв., Ж. А. -16 960 евро с левова равностойност 34 170, 87 лева - престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26 вр. чл.20 от НК.

В проведеното на 04.02.2022г. разпоредително заседание след направени от защитата на подс.К. възражения за допуснати в досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на подсъдимия, съдебният състав констатирал, че с ОА не е очертан предмета на обвинението, не са изложени по ясен начин фактите срещу които подсъдимите да се защитават. От него не можело да се направи и извод, че делото е подсъдно на Несебърският районен съд, тъй като за първи път в диспозитива на ОА било посочено, че подсъдимите са извършвали деянията както в гр.Варна, така и в к.к.Слънчев бряг. Липсвали и обстоятелства относно предварителния сговор между двамата подсъдими като не било отразено кога са взели решение за извършване на престъплението и са съгласували волята си преди деянията. Не било посочено и кой е въвел лицата в заблуждение, кой е действал върху съзнанието на измамените, като е формирал у тях неверни представи, като не е посочено и с какви конкретни действия двамата подсъдими са проявили 2 активност с цел утвърждаване на тези неверни представи. Не било ясно посочено дали двамата подсъдими са имали за цел да набавят облага за себе си или за „П.И.“ ЕООД. В заключение РС е приел, че тези пропуски при изготвянето на ОА са съществени и водят до накърняване правото на защита на подсъдимите и е прекратил съдебното производство като е върнал делото на прокурора за тяхното отстраняване.

След запознаване с материалите по делото и изготвения обвинителен акт, настоящият състав намира следното:

В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи всички факти, които обуславят съставомерността на деянието. Липсата на ясно посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото води до ограничаване на правото на подсъдимия да разбере в какво се състои обвинението от фактическа страна. Обвинителният акт следва така да формулира обвинението, че да се определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление като целта е по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване, което е от основно значение за осъществяване на правото на защита на подсъдимия.

Описаната в настоящия ОА фактическа обстановка е изключително лаконична. От нея не става ясно нито кога, нито как са формирани и поддържани неправилните представи у всяко измамено лице, и как тези представи са мотивирали всеки от пострадалите да извърши фактическо разпореждане с паричните средства. Прави впечатление, че в него липсва каквото и да е описание на фактически действия на всеки от подсъдимите, чрез които те са поддържали твърдяните от държавното обвинение заблуждения у пострадалите „че ще им продадат и прехвърлят недвижими имоти“. Вместо това са описани действията на пострадалите-какъв договор са сключили, кога са превели парите като ролята на подсъдимите в тези събития отсъства, единствено е описано, че след като сделките не били осъществени, двамата подсъдими отлагали във времето връщането на парите на пострадалите като изтъквали различни причини за това. Не е конкретизирано за всеки пострадал кой точно недвижим имот е бил обект на твърдяните измамливи действия спрямо него. Не е уточнено защо не са се осъществили сделките с недвижимите имоти, което е от значение за преценката дали 3 изобщо има измамливи действия от страна на подсъдимите или неосъществяването на сделките се дължи на някакви обективни причини, за които последните не могат да носят отговорност. Според ОА заблуждението се изразява в това, че „двамата подсъдими ще продадат и прехвърлят недвижими имоти“ на пострадалите. При тази конструкция не става ясно какво означава „прехвърлят имоти“, в случай че прокурорът счита, че прехвърлянето на собственост върху имот е различно от продажбата му. На второ място, при описанието на всяко от деянията е посочено, че всяко пострадало лице сключвало договор за поръчка с дружеството „П.И.“ ЕООД, с който дружеството се задължавало да осигури закупуването на имот като същевременно се твърди, че заблуждението, поддържано от подсъдимите, се изразявало в това, че „ще продадат и прехвърлят на пострадалите недвижими имоти“. Това противоречие води до това, че не става ясно в какво именно се състои поддържаното заблуждение – дали в това, че „П.И.“ ЕООД ще закупи имотите от техните собственици и след това ще ги продаде на пострадалите или подсъдимите като служители на дружеството чрез договор за поръчка, който изначално не са имали възможност и намерение да изпълнят, ще съдействат/посредничат за закупуването на тези недвижими имоти от реалните им собственици и с това са им причинили имотна вреда или пък нещо друго. Освен това, за да се поддържа едно заблуждение, то първо трябва да е възникнало по някакъв начин. Дори прокурорът да счита, че няма доказателства именно подсъдимите да са възбудили заблуждение у пострадалите, то все пак в обстоятелствената част на ОА би следвало да бъде посочено поне кога е възникнало заблуждението у всеки от пострадалите, което после е било поддържано от подсъдимите, защото без да е възникнало едно заблуждение, то няма и как да бъде поддържано. В ОА не са отграничени действията на всеки един от съизвършителите, доколкото изобщо има описани такива, и по – точно кой с какви точно фактически действия е поддържал заблуждението у всеки от пострадалите. Прави впечатление, че по отношение на подс.К. освен другата подсъдима, като негови съизвършители са посочени и лицата К.Н. и Г.Г., които изобщо не са споменати в обстоятелствената част на ОА. Действително липсват и факти относно твърдения от прокурора предварителен сговор между двамата подсъдими. Неясно остава и защо е посочено в диспозитива, че престъплението е било осъществено и във гр.Варна, след като такъв факт не е 4 описан в обстоятелствената част на ОА.

В заключение, този ОА не дава достатъчно информация в какво точно се изразява поддържаното заблуждение, кога е възбудено то, как/с какви действия/ то е било поддържано от всеки от двама подсъдими, имало ли е деяние, извършено в гр.Варна, каква е била ролята на всеки от подсъдимите в поддържането на твърдяното заблуждение и на лицата К.Н. и Г.Г., за които се твърди, че са съизвършители само с подс.К., но не и с другата подсъдима. Не е конкретизирано и времето на извършване на престъплението като е посочен периода 2010-2011г., като той следва да се прецизира като да се отчете кога точно е настъпил съставомерния резултат-настъпването на вредата за всеки от пострадалите. Описаните недостатъци са толкова многобройни и съществени, че несъмнено се нарушава правото на защита на подсъдимите да разберат фактическата страна на обвинението и да организират своята защита, както и води до невъзможност за съда да установи дали има или няма извършено престъпление. Тези пропуски не могат да бъдат отстранени в хода на съдебното производство, което от своя страна действително налага прекратяването на същото и връщане на делото на прокурора за отстраняването им, както е сторил и РС Несебър. Ето защо, настоящият въззивен състав счита, че в случая районният съд достигнал до правилен правен извод относно значението на допуснатите при изготвянето на ОА пропуски. Те са от такова естество да ограничат правото на подсъдимите до такава степен, че да не могат да разберат съдържанието на обвиненията срещу тях и да се защитават, поради което и са от категорията на съществените процесуални нарушения, налагащи връщането на делото на прокурора за отстраняването им.

Изложените тук съображения налагат потвърждаване на протестираното протоколно определение като законосъобразно, поради което на основание чл.345 от НПК, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено в проведеното на 04.02.2022г. разпоредително заседание по НОХД №388/2021г., с което на основание чл.248, ал.5, т.1,вр. чл.249, ал.1 т.3 от НПК съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора.

5

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6