Решение № 46 от 17.02.2023, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Карнобат, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20212130100350 по описа за 2021 година

Производството по настоящото дело е било образувано по повод подадената искова молба от Застрахователна компания Лев Инс АД гр.

София с която същата е предявила срещу ответника Агенция Пътна Инфраструктура гр. София искове с правно основание 410 ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането във вр. с чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 86 от ЗЗД с които моли съда да постанови съдебно решение с което да осъди ответната страна Агенция Пътна Инфраструктура гр. София да му сумата от 1 397, 16 лв. представляваща равностойността на изплатеното от ЗК Лев Инс АД застрахователно обезщетение по изплатена щета № 0017 – 1261-16- 410297 , както и отделно сумата от 20 лв. представляваща ликвидационни разходи , както и отделно сумата от 452, 74 лв. представляваща мораторна лихва дължима се за периода от 08.01.2017 г.

– датата на получаването на писмото за възстановяване на платеното обезщетение до 02.03.2020 г. , ведно със законната лихва върху главницата , начиная от датата на подаването на исковата молба в Районен съд Карнобат до окончателното й изплащане. Същото ищцово застрахователно дружество моли съда да му присъди и направените от него съдебни разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника в който той оспорва така предявените искове като напълно 1 неоснователни и недоказани по съображения изложени в същия му отговор на исковата молба и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло.Претендира за разноски . В срока на отговор на исковата молба същият ответник е упражнил правата си по чл. 133 от ГПК като е поискал от съда на основание чл. 219 от ГПК да привлече като трети лица – помагачи на негова страна дружествата ПСТ Груп ЕАД гр. София , Пътстрой Бургас ЕООД преобразувано впоследствие на Пътстрой ВДХ ЕАД гр. София и Трейс Бургас ЕАД което е преобразувано на Трейс БГ ЕАД гр. София , които дружества са били участници в Консорциум Пътно поддържане Бургас 2014, като съдът с нарочно определение е уважил и на основание чл. 220 от ГПК е конституирал същите три горепосочени дружества като трети лица – помагачи на негова страна. Същата ответна страна Агенция Пътна

Инфраструктура гр. София едновременно с подаването на отговора си на исковата молба е осъществила и правата си по чл. 219 ал.3 от ГПК като е предявила и евентуални обратни искове срещу конституираните като трети лица – нейни помагачи три дружество в качеството им на участници в Консорциум Пътно поддържане Бургас 2014 , като моли съда в случай , че приеме за основателни така предявените срещу нея главен и акцесорен искове да осъди същите три дружества да й заплатят солидарно сумата от 1417, 16 лв. / главница от 1397, 16 лв. и 20 лв. ликвидационни разходи / , ведно с претендираната мораторна лихва в размер на сумата от 452,74 лв. .

Същият ответник предявил горепосочените евентуални обратни искове срещу третите лица- помагачи моли съда да му присъди и направените от него съдебни разноски по делото , като осъди същите три дружества да му ги заплатят. В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК ответника по обратния иск Трейс БГ ЕАД гр. София е подал отговор на исковата молба в който приема , че така предявения обратен иск се явява допустим за разглеждане , но същият се явява изцяло неоснователен по съображения изложени в същия отговор и моли същият да бъде отхвърлен изцяло . Претендира за разноски.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК ответника по обратния иск Пътстрой ВДХ ЕАД гр. София също е подал отговор на исковата молба в който взема становище , че и първоначално предявените главен и акцесорен иск се явяват неоснователни и недоказани , като също такива се явяват и предявените обратни искове и моли съдът да отхвърли като неоснователен и недоказан главния иск , а в условията на евентуалност и обратния иск. Претендира за 2 съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК останалият ответник по обратния иск ПСТ Груп ЕАД гр. София не е подал отговор на исковата молба, като по този начин не е взел становище по така предявения срещу него обратен иск.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства , съдът приема за установено следното :

В чл. 410 от КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение на нормата на нормата на чл. 74 от ЗЗД , тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователното обезщетение , изпълнява свое договорно задължение , вследствие на което по силата на чл.

410 от КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „ гражданска отговорност“ , обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС. Но когато причинител на вредата е лице , комуто е възложено някаква работа по силата на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 ал.1 от ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение.Макар, че в правната норма регламентирана в чл. 410 от КЗ не е предвидена правната възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна , обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат в т. 15 от Постановление № 7 / 1977 г.на Пленума на ВС се приема , че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предяви искове за реализиране на отговорността по чл.

47- 49 от ЗЗД , когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344 ал.1 от ЗЗД / отм. / , те са приложими и при тълкуването на чл. 410 от КЗ , тъй като обективираната от законодателя нормативна воля в тези две разпоредби е една и съща. Когато правото на собственост върху повредената вещ от която настъпват вредоносните последици , принадлежи на юридическо лице , то следва да носи уредената в чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД гаранционно – обезпечителна отговорност за виновното деяние / действие или бездействие / на физическите лица , на които е възложило да поддържат в изправност 3 повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила отговорността е по чл. 45 от ЗЗД , съответно по чл. 49 от ЗЗД В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения дадени в т. 3 от Постановление № 4 / 1975 г. на Пленума на ВС и т.2 от Постановление № 17 / 1963 г. на Пленума на ВС.Отговорността на лицата , които са възложили другиму извършването на някаква работа , за вредите причинени при или по повод на тази работа е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително- гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните субекти , които са възложили работата във връзка с която са причинени вредите не могат да правят възражения , че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Юридическите лица носят обезпечително- гаранционната отговорност по чл.

49 от ЗЗД , дори когато не е установено кой конкретно измежду работниците и служителите на юридическото лице или изпълнителят на работата е причинил вредоносния резултат , като в този смисъл е и задължителната съдебна практика – Постановление № 7 / 1959 г. на Пленума на ВС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка гражданска отговорност на причинителя на имуществените вреди / делинквента / изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки : 1. Наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка , 2. За увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл.45 ал.1 от ЗЗД т.е.вредите да са причинени от делинквента чрез негово виновно и противоправно поведение , 3.

Застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4. Към момента на настъпване на застрахователното събитие / ПТП / делинквента да е имал задължение да поддържа пътя на който е настъпило съответното ПТП.

Между страните не се спори че : 1. Към момента на настъпилото ПТП е била налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка Каско на МПС обективирана в застрахователна полица № 93001610051287 4 сключена между ЗК Лев Инс АД и Р. А. Х. на дата 28.06.2016 г. с период на застрахователно покритие от 00, 00 часа на 04.07.2016 г. до 24.00 часа на 03.07.2017 г. за лек автомобил марка Меrcedes модел S 350 с рег. *** , 2. че във връзка с ПТП- то настъпило на дата 24.07.2016 г. била образувана застрахователна преписка № 0017-1261-16-410297 по която било изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1397, 16 лв. и допълнително 20 лв. ликвидационни разходи или общата сума в размер на 1417, 16 лв. , 3. че между ищеца по обратния иск- Агенция Пътна инфраструктура гр. София и ответниците по обратния иск ПСТ Груп ЕАД гр. София , Пътстрой ВДХ ЕАД гр. София тогава действащо като Пътстрой Бургас ЕООД и Трейс БГ тогава действащо като Трейс Бургас ЕАД в качеството на последните като участници в обединението - Консорциум Пътно поддържане Бургас 2014 е имало сключен договор № РД -38-22 от 18.11.2015 г. за възлагане на обществена поръчка за определяне на изпълнител за извършване на поддържане / превантивно , текущо , зимно и ремонтно- възстановителни работи при аварийни ситуации / на републиканските пътища на територията на югоизточен район, стопанисвани от АПИ , съгласно чл. 19 ал.1 т.1 от Закона за пътищата , за обособена позиция № 1 – ОПУ Бургас и 4. че по силата на този горепосочен договор и по силата на чл. 2 от договора за учредяване на консорциум Пътно поддържане Бургас 2014 година само на дружеството ответник по обратния иск - Пътстрой Бургас ЕООД сега преобразувано в Пътстрой ВДХ ЕАД е било възложено да извършва поддържане / превантивно , текущо , зимно и ремонтно- възстановителни работи при аварийни ситуации / на този второкласен републикански път под позиция № 73, стопанисвани от АПИ на територията на РПС Карнобат към ОПУ Бургас , където е станало процесното ПТП , като за месец май 2016 г. / около 2 месеца преди да настъпи процесното ПТП / , ищецът АПИ гр. София с възлагателно писмо изх. № 639 от 04.05.2016 г. е възложил на същият консорциум и в частност на същото дружество Пътстрой Бургас ЕООД сега преобразувано в Пътстрой ВДХ ЕАД да извърши следните дейности по договора свързани с текущ ремонт и поддържане на процесния пътен участък където е настъпило процесното ПТП – второкласен път II – 73 , на км. 76 + 500 , а именно : изкърпване на повредени площи и деформации в настилката с плътна асфалтова смес – със средна дебелина от 5 см. – машинно, като тези дейности 5 респ. работата на изпълнителя е била извършена в срок и приета от АПИ на 31.05.2016 г. видно от приложения месечен отчет и сертификатът който е издаден за действително изпълнените и приети работи .

В съдебно заседание е разпитан като свидетел Р. Х. който твърди , на процесната дата 24.07.2016 г. е участвал в процесното ПТП управлявайки собствения си автомобил марка Мерцедес модел С 350 по пътя между гр.

Карнобат и гр. Шумен и като е изкачвал с автомобила си възвишението над село Вълчин , попаднал в неговата лента на движение на дупка която представлявала отрязан участък от асфалта с дължина около метър и половина и ширина около 2 метра и дълбочина окомерно от около 5- 8 см. , намалил , но преминавайки през този отрязан участък от асфалта , който не бил обозначен , се срязала предната му гума , включително и джантата на тази гума и той отбил встрани , където на място пристигнал полицейски патрул , който съставил протокола за настъпилото ПТП , а лекия му автомобил бил натоварен на пътната помощ извикана от него и закарана до гр. Мартен , обл. Русе където живеел. Съдът намира , показанията на същия свидетел като достоверни , тъй като преценени по правилата на чл. 172 от ГПК , същите са последователни , житейски и правно логични , като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор , предмет на настоящото дело. Въпреки наличието на противоречие с някои детайли / например, че е била увредена и дясната му джанта на автомобила му / , това не може да доведе до извод за противоречивост , нелогичност и непоследователност в показанията му. Нещо повече, логично е с оглед на изминалия период от време свидетелят да си спомня случая по- общо , допускайки неточности в някои детайли , които избледняват с времето , поради особеностите на човешката памет. Същественото е че субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимноизключващи се , включително свидетелят ги потвърждава под страх от наказателна отговорност. Необходимо е да се изясни