Решение № 44 от 05.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Варна, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20253001000465 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивнa жалба, подадена от „Геотерм“ АД, ЕИК 124083023, със седалище и адрес на управление: гр. Генерал Тошево, ул.

„Васил Априлов“ № 2, вх. Б., ет. 3, ап. 8, представлявано от изпълнителния директор С.К.Г., чрез адвокат Л. Б. от АК – Варна, срещу решение № 275/04.07.2025 година по търг. дело № 308/2024 година на Окръжен съд Варна. С обжалвания съдебен акт е отхвърлен предявеният от „Геотерм“ АД отрицателен установителен иск по чл. 464, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не съществуват вземания на „Онтарио БГ“ ЕООД, ЕИК 203150936, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. „Дружба“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 7, от ППЗК “Срацимир“, ЕИК 813148949, със седалище и адрес на управление: с.Чернево, община Суворово, обл. Варна, в размер на сумата от 45 661,19 лева, от които 35 000,00 лева представляващи главница по Договор за подпомагане от 30.07.2020г. и РКО № 4/05.09.2020г.; законна лихва в размер на 9 251,47 лв. за периода 09.03.2022 г. - 29.05.2024 г.; 1 409,72 лв. обезщетение за забава, за които е издаден изпълнителен лист по в.т.д. № 569/2023 год. по описа на Апелативен съд - Варна.

С решение № 275/04.07.2025 година по търг. дело № 308/2024 година на Окръжен съд – Варна е прекратено производството по делото в частта на исковата претенция за установяване несъществуване на вземане в полза на 1

„Онтарио БГ” ЕООД срещу ППЗК „Срацимир” за сумата от 3 587,60 лв., представляваща такси по Тарифата към ЗЧСИ по изп. дело № 389/2024 год. по описа на ЧСИ – Л. С., като недопустимо.

По допустимостта на обжалването:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, от надлежно упълномощен процесуален представител, отправена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при правен интерес от обжалването. Въззивната жалба е отправена към решението в неговото отхвърлително произнасяне. Поради неподаването в срок на частна жалба срещу прекратителния диспозитив на решението на първата инстанция, имащ характер на определение, то в тази част съдебният акт е влязъл в законна сила и не е предмет на настоящото произнасяне.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на решението, постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и изслушаните експертизи. Въззивникът се легитимира като присъединен кредитор по изпълнително дело № 389/2024 година на ЧСИ Л. С., образувано по молба на взискател - единия от ответниците –„Онтарио БГ“ ЕООД, срещу длъжника ППЗК „Срацимир“. Твърди се, че вземанията на „Онтарио БГ“ ЕООД по издадения в негова полза изпълнителен лист № 77/14.05.2024 година, не съществуват. Като конкуриращ взискател за ищеца съществува правен интерес от установяване, че между длъжника и привидния кредитор не съществува правоотношение, като се атакува привидността на издаденото изпълнително основание, обуславящо качеството кредитор на единия от ответниците. Съществуването на правоотношение между ответниците се оспорва с доводи за липса на водено редовно счетоводство от страна на „Онтарио БГ“ ЕООД; липсва отразяване на вземания, по които длъжник е кооперацията; дружеството не е предоставило въобще процесната сума и акцесорните вземания по нея не са дължими; липсва предаване, съответно приемане на сумите по главницата обективирани в процесния РКО.

По изложените съображения се извежда извод за твърдяно фиктивно задължение. Оспорва се твърдяното като валидно възникнало заемно правоотношение между ответниците по спора като се твърди, че такова между двамата ответници в настоящото производство няма. Наведени са основания и за привидност на договора за заем и неговата нищожност като противоречащ на добрите нрави. По отношение на издадения РКО се поддържа възражението, че той представлява неистински документ. Твърди се, че към относимия за спора момент разходен ордер въобще не е съществувал, а неговото съдържание е добавено впоследствие, след две години. Наведени са твърдения във въззивната жалба, че представителят на „Онтарио Бг“ ЕООД М.М. се е снабдил с празни бланки на касови ордери, върху които единствено е бил положен подпис на председателя на кооперацията, а впоследствие М.М. е изписал текста от съдържанието на ордера. Отделно от изложеното се позовава на подписано тристранно споразумение между кооперацията, „Онтарио БГ“ ЕООД и „Атлас Агро 2011“ ЕООД, с изпълнението на 2 задълженията по което се е стигнало до твърдяно погасяване на евентуални вземания към кооперацията. Във въззивната жалба се твърди също така, че неправилно са съобразени и оценени данните по допуснатите експертизи.

Посредством гласните доказателства се установява, че касовия ордер е издаден в неприсъствен и почивен ден, в който нито представител на кооперацията, нито представител на дружеството ответник е присъствал в кооперацията. Иска се отмяна на обжалваното решение в посочената част и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от единия задължителен другар в производството - ответника „Онтарио БГ“ ЕООД, в който се оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Излагат се подробни съображения за правилността на обжалваното решение, съответно се извеждат мотиви досежно неоснователността на предявената пред първоинстанционния съд искова претенция. Твърди се също така, че с оглед разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът не е успял да докаже твърденията си. Намира, че ответниците са обвързани с валиден договор за заем, по който е предадена и съответно приета парична сума, която подлежи на възстановяване от страна на заемополучателя – въззиваемата страна ППЗК “Срацимир“. Сочи се, че за удостоверяване на приемо-предаването е издаден касов ордер, който съдържа необходимите реквизити (позовава се на данни от съдебно-почерковата експертиза). Оспорват се твърденията за нищожност на твърдяната договорна заемна връзка, както и за дейност по кредитиране на лица без съответния за това лиценз. Визуализирани в отговора са и твърдения за наличността и действителността на сделката, на която се основава вземането. Оспорват се твърденията за нейната фиктивност и се сочи, че подобен извод не следва да се направи от установените пропуски във воденото счетоводство от дружеството ответник. Твърди се, че заемът не е симулативен и твърденията за това са недоказани, с оглед липсата на обратно писмо (contra letter), с което да се разкрие евентуална симулация. От посоченото се извежда твърдението, че облигационната връзка между тях е възникнала от действителен и обвързващ ги договор за заем и той не страда от сочените от ищеца пороци. В отговора въззиваемият „Онтарио Бг“ ЕООД се позовава на сила на пресъдено нещо, възникнала от водени предходни производства между ответниците в настоящото производство, досежно въпросите, свързани с действителността на сделката, обективирана в процесния договор и касов ордер. Иска се отхвърляне на въззивната жалба. Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба на „Геотерм“ АД от страна на втория ответник по отрицателния установителен иск в първоинстанционното производство и въззиваема страна във въззивното производство – ППЗК „Срацимир“.

Настоящата въззивна инстанция приема за установено от фактическа страна следното:

3

Пред ОС – Варна е образувано т. д. № 308/2024 г. по исковата молба на „Геотерм“ АД с вх. № 14081/04.06.2024 г., в която се посочва, че „Геотерм“ АД е присъединен взискател по изп. дело № 389/2024 г. с длъжник ППЗК „Срацимир“ по описа на ЧСИ Л. С. с рег. № 895, за сумата от 651 774,34 лв., включваща главница в размер на 606 430,96 лв., както и лихви и разноски.

Вземането е обективирано в Заповед № 117 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч. гр. д. № 190/2024 г. по описа на Районен съд – Девня.

Първоначален взискател по изпълнително дело № 389/2024 г. е „Онтарио БГ“ ЕООД - първи ответник по предявения от „Геотерм“ АД“ отрицателен установителен иск, по който е образувано първоинстанционното т. д. № 308/2024 г. на ВОС.

Съгласно твърденията в исковата молба „Геотерм“ АД е присъединен като взискател по изпълнително дело № 389/2024 г. с разпореждане от 14.03.2024 г. на ЧСИ Л. С., на основание чл. 456 от ГПК, въз основа на удостоверение по чл. 456 ГПК с изх. № 6478/11.03.2024 г. по изп. д. № 178/2024 г. на ЧСИ С.К. - Д. с рег. № 718 и район на действие Окръжен съд – Варна.

По изпълнително дело № 389/2024 г. на ЧСИ Л. С. и присъединеното към него изп. д. № 409/2024 г. на ЧСИ Л. С. са претендирани вземания на „Онтарио БГ“ ЕООД от ППЗК „Срацимир“ за следните суми:

- 64 000 лв. главница по договор за подпомагане от 30.07.2020 г. и РКО № 10/05.10.2020 г., както и лихви за забава; и

- 72 000 лв. по договор за подпомагане от 30.07.2020 г. и РКО № 5/06.09.2020 г., както и лихви за забава.

Тези вземания са оспорени от „Геотерм“ АД с искове по чл. 464, ал. 1 от ГПК, по която е било образувано т. д. № 198/2024 г. на ВОС.

След подаването на тази искова молба за посочените искове, към изп. д.

№ 389/2024 г. на ЧСИ Л. С. е присъединен изпълнителен лист, издаден на 14.05.2024 г. от Апелативен съд – Варна въз основа на решението на Апелативен съд – Варна по т. д. № 569/2023 г., за заплащане от ППЗК „Срацимир“ в полза на „Онтарио БГ“ ЕООД на процесната сума от 49 248,79 лв., включваща главница в размер на 35 000 лв., дадена по договор за заем от 30.07.2020 г. съгласно РКО № 4/05.09.2020 г., законна лихва в размер на 9 251,47 лв. за периода 09.03.2022 г. – 29.05.2024 г., 1 409,72 лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 3 587,60 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ, от които т. 26 в размер на 3 551,60 лв. с ДДС, дължими към 29.05.2024 г.

Процесуалният представител на „Геотерм“ АД твърди, че горепосоченото вземане на „Онтарио“ БГ към ППЗК „Срацимир“ по изпълнителния лист от 14.05.2024 г. не съществува, като се позовава на доводите, изложени в исковата молба, по която е било образувано т. д. № 198/2024 г. на ВОС.

4

В уточняваща искова молба с вх. № 15152/13.06.2024 г. по вх. рег. на Окръжен съд – Варна добавя, че „Онтарио БГ“ ЕООД не е водило редовно счетоводните си книги, а и в тях липсва отразяване на вземания с длъжник ППЗК „Срацимир“. Счита, че ГФО на „Онтарио БГ“ ЕООД, който е публикуван в Търговския регистър и е официален документ, е погрешно съставен. Посочва, че твърдяното плащане на 35 000 лв. няма как да се извърши в брой, тъй като това е в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, а е следвало да стане по банков път, за което липсват доказателства. Твърди също така, че „Онтарио БГ“ ЕООД никога не е давало на ППЗК „Срацимир“ сумата от 35 000 лв., вкл. и че такава сума никога не е постъпвала в счетоводството на кооперацията. Сочи се, че няма съответствие между РКО № 4/05.09.2020 г. и договора за подпомагане от 30.07.2020 г. като процесният ордер няма касателство към сочения договор. Посочва се също така, че 04.09.2020 г., на която дата се твърди, че е издаден ордерът, е бил почивен ден, канцеларията на кооперацията не е работела и председателят й не се е намирал в с. Чернево. Чрез задължаване на ППЗК „Срацимир“ към „Онтарио БГ“ ЕООД са нарушени правата на останалите кредитори. Твърди също така, че върху ордера единствено подписът за „получил сумата“ и номерът са положени от Я. Я. – председател на ППЗК „Срацимир“.

Останалият текст е написан с друг химикал от М.М. – едноличен собственик и представляващ „Онтарио БГ“ ЕООД. Визуализирани са възражения, че ако сумата е била предадена на Я., тя му е предадена като на физическо лице, а не в качеството му на представляващ ППЗК „Срацимир“. Такава сума никога не е била внесена, заприходена и използвана за целите на кооперацията.