Решение № 1417 от 24.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1417 гр. София, 24.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20231110109578 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени осъдителни искове по чл.

155 ЗЕ на „********АД срещу С. В., родена на 04.03. 1967г. , и Х. В., родена на **********г. да заплатят на „********АД –за сума в общ размер на 1522,48лв., от които 1240.83лв, - главница, претендирана като стойност на топлинна енергия, доставена за имот с аб.№ 241429 с адрес: гр. София, п.к.

1359, обл. София, общ. Люлин, ж.к. „Люлин“, бл. 508, вх. Е, ет. 06, ап. 23 за периода от м.05.2019г. до м.04,2021г., ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба 23.02.2023 г. до изплащане на вземането, и 260.58лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 15.02.2023г„ както и сума за дялово разпределение за периода м.01.2020г. м.04.2021г, в размер на 16.87лв,- главница, ведно със законната лихва от 23.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумите и 4.20лв. - мораторна лихва за периода от 05.03.2020г. до 15.02.2023г. Задълженията се претендират разделно – при равни дялове.

От страна на ответниците, уведомени за исковата молба по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК, правото на отговор е упражнено чрез назначения общ особен представител, който оспорва исковете с възражения, сред които за липса на облигационна връзка между страните, както и за погасяване по давност.

От страна на третото лице-помагач „*******О” ЕАД , конституиран на страната на ищеца, се представя отчет за 2020/2021 г., както и протокол за неосигурен достъп за отчетен период 2019/2020 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

1

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Фактическото ползване на имота също представлява самостоятелно основание за възникване на облигационна връзка по повод услугата, предвид задължителните за съобразяване разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. В случая е представено Заявление-декларация от наследодателя на ответниците – ********а, починала на 03.05.2020 г., за откриване на партида във връзка с топлоснабдяване на жилището на посочения адрес, от което следва, че облигационната връзка е достатъчно пълно установена.

Ответниците са единствени наследници по закон на ********а и при липсата на други доказателства следва, че същите се явяват страните по облигационното отношение с ищеца, респ. отговарят за задължения във връзка с топлоснабдяване на имота за периода след смъртта на ********а – а именно, считано от 04.05.2020 г. Само на това основание съдът намира исковете за неоснователни за задължения за първата част от процесния период – от 01.05.2019г. до 03.05.2020 г., който се включва в първия отчетен период.

Този период всъщност включва и периода на задълженията в погасителна давност, като се има предвид, че давностният срок е 3-годишен, а исковата молба е подадена на 23.02.2023 г.

Следва, че подлежат на разглеждане задълженията за втория отчетен период.

В исковата молба не се съдържат твърдения през процесния период да са били възникнали задължения за наследодателя и които задължения да са останали неплатени, съответно дължими от ответниците като задължения по наследство.

От страна на ответниците не са оспорени представените от „*******О“ документи, както и съответното на тези документи заключение на съдебно-техническата експертиза, от които се установява, че за втория отчетен период 2020/2021 г. достъп за отчет на уредите е бил осигурен, като радиаторите в жилището са демонтирани, съответно топлоподаването за отопление е надлежно прекратено; дяловото разпределение за имота включва такса сградна инсталация, отопление само за щранг-лира в банята, която е без индивидуален разпределител, както и топлинна енергия за топла вода.

За сградната инсталация плащане е било дължимо. Съгласно чл. 153, ал.

2

6 ЗЕ, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си) , остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.. Основната функция на сградната инсталация не е отопление, а свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция (чл.140, ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването: сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии).

Щранг-лирите са отоплителни тела по силата на § 1, т. 37 от ДР на Закона за енергетиката, съгласно който "Отоплителни тела" са тръбните отоплителни тела и щранг-лири и други посочени, които са конструктивни елементи. В заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) е разяснен начинът, по който е определена топлинната енергия, отдадена от щранг-лирата. Заключението е обосновано, тъй като е съобразено с т. 6.9 от Методиката от Приложението към чл. 61, ал. 1 към Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, която предвижда, че при щранг-лира без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се прилага разпоредбата по т. 6.5.

От страна на ответниците не се твърди да е била заявена рекламация срещу отчета на показанията на отоплителните уреди, за топла вода и разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, поради което съдът намира заключението за обосновано и кредитира направения с него извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на задълженията за главница за топлинна енергия за отчетния период 2020/2021 г., за който отговарят ответниците, възлиза на сумата 550,74 лв. (507,56 лв. – прогнозно начислени задължения по фактури, и 43,18 лв. – за доплащане след изравнителни сметки).

Относно задълженията за услуга за дялово разпределение:

За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „********АД тази услуга подлежи на заплащане към „********АД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което и с приетото по-горе, че ответниците отговарят само за задължения за втория отчетен период, съдът въз основа на изготвеното от съдебно-счетоводната експертиза заключение, намира, че за периода 2020/2021 г. ответниците дължат такса за услугата 3 дялово разпределение в размер на 5,32 лева.

Следва да се отбележи, че възражението на ответникците във връзка с обстоятелството, дали има действащ договор между етажните собственици и фирмата за дялово разпределение е несъстоятелно, защото това възражение не ползва позицията на ответника. Ако се приеме, че няма надлежно сключен договор за услугата дялово разпределение, то в такъв случай задълженията би следвало да бъдат в значително по-висок размер, несъответен на индивидуалното потребление. Ако се приеме, че етажите собственици не са изпълнили задължението си да сключат договор за извършване на услугата дялово разпределение, потреблението ще следва да се определи от топлопреносното предприятие (т.е. от „********АД) по правилата на т. 9 от приложението към Наредбата във връзка с чл. 61, ал. 3 от Наредбата, или без каквито и да е нормативно установени правила (ако договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ е прекратен, то не е изпълнило задълженията си по чл. 65, ал. 1 и потребителите не са избрали друго лице), което следва по аргумент от чл. 61, ал. 3 за непосочените в тази алинея случаи. Иначе казано, ако съдът приеме липса на договор за дялово разпределение, то задълженията следва да бъдат определени, като доставената за сградата топлинна енергия бъде разпределена между етажните собственици само въз основа отопляемите обеми на имотите - без оглед на това, какво е реалното индивидуално потребление, дали отделен имот е с демонтирани радиатори или е с нулево потребление (защото изготвените отчети за реално потребление няма да могат да бъдат ползвани).

Поради това съдът намира, че сключването на договор с топлинния счетоводител е установено в достатъчно пълна степен.

По исковете за лихви за забава:

От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от 4 заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете за лихви са неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е частично основателна – за 620,90 лв. (от 1700 лв.) Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. В., родена на **********г. и Х. В., родена на **********г. да заплатят на „********АД, разделно – при равни дялове: сумата 550,74 лв. - стойност на топлинна енергия, доставена за имот с аб.№ 241429 с адрес: гр. София, п.к. 1359, обл. София, общ. Люлин, ж********лжима за периода от 04.05.2020 г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба 23.02.2023 г. до изплащане на вземането; 5 , 3 2 лева - сума за дялово разпределение за периода 04.05.2020 г. - 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 23.02.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата 620,90 лв. – съдебни разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове: за стойност на топлинна енергия – за разликата над 550,74 лв. до 1240.83лв и за периода 01.05.2019 г.-03.05.2020 г.; за дялово разпределение – за разликата над 5,32 лева до 16.87лв. и за периода 01.05.2019 г.-03.05.2020 г.; за 260.58лв. - мораторна лихва за забава относно главницата за топлинна енергия и за забава от 15.09.2020г. до 15.02.2023г.; за 4.20лв. - мораторна лихва относно главницата за дялово разпределение и за забава в периода от 05.03.2020г. до 15.02.2023г.

Решението е постановено при участието на „*******О” ЕАД като трето лице-помагач на страната на ищеца „********АД.