Решение № 3214 от 06.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3214 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20231110203074 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V, чл. 58д и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на К. Н. К. срещу фиш серия СО № 8025788 от 20.02.2023 г., издаден от А. С. Г., на длъжност инспектор в Център за градска мобилност ЕАД, гр.София, с който на основание чл. 186, вр. с чл. 178д от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/лв., за това, че на 20.02.2023 г. на ул. "Л.Каравелов-5" е неправилно паркирал превозно средство, марка "Х.", модел "А.", с рег. № ********* на място, определено за хора с трайни увреждания.

В законоустановения срок в нарочна жалба жалбоподателят е релевирал доводи касателно незаконосъобразност и неправилност на издадения фиш.

Акцентира се на липса на компетентност и непълно описание на фактическата обстановка по случая. По тези съображения жалбоподателят предлага процесният фиш да бъде отменен. Същият, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява от процесуален представител, не ангажира допълнително доводи в подкре а на жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява от процесуален представител. Не депозира писмени бележки в защита на тезата си.

Софийски районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните, намира за установено следното:

1

По допустимостта на жалбата:

Тя е депозирана о т правоимащолице в предвидения срок, насочена е срещу акт, който подлежи на обжалване , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

От фактическа страна:

Н а 20.02.2023 г. на ул. " Л.Каравелов" в гр.София, при извършена проверка от служители на Център за градска мобилност ЕАД, гр.София, е извършена констатация, че моторно превозно средство, марка "Х.", модел "А.", с рег. № *********, собственост на жалбоподателя, е паркирано на място, определено за хора с трайни увреждания.

Във връзка с горното е съставен. При проверката бил съставен фиш серия СО № 8025788 от 20.02.2023 г., издаден от А. С. Г., на длъжност инспектор в Център за градска мобилност ЕАД, гр.София, с който на жалбоподателя, на основание чл. 186, вр.чл.178 д от ЗДвП, за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/лв. Фишът е подписан от съставителя и от нарушителя.

Последният не се е ползвал от правото си да подаде писмено възражение срещу електронния фиш или декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП .

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, позовавайки се на приложените писмени документи, а именно: фиш серия СО № 8025788 от 20.02.2023 г; снимков материал и цялата административнонаказателната преписка.

Съдът цени писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред, като относими.

При така приетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намери за установено следното:

При съставянето на електронният фиш от административнонаказващия о р г а н съдът констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Описанието на административното нарушение се явява лаконично до степен, да не става ясна волята на АНО. То е и непълно и неточно, лишено от коректност от към факти и обстоятелства от съществено значение, изпълващи 2 със съдържание състава на твърдяното нарушение. Така на жалбоподателя е въздигнато административно обвинение за това, че на 20.02.2023 г. на ул.

"Л.Каравелов-5" неправилно е паркирал превозно средство, марка "Х.", модел "А.", с рег. № ********* на място, определено за хора с трайни увреждания.

При така формулирания диспозитив не се установява да се сочи конкретното място, където е извършено нарушението, доколкото липсва посочване на населено място, от една страна, от друга, визира се ул.“Л.Каравелов-5“ индивидуализация, която също не способства за уточняване на инкриминираното място, доколкото се фиксира наименование на улица, което се среща в множество населени места в страната, и изписана по този начин /ул.“Л.Каравелов-5“/ не фиксира точен адрес, а това има съществено значение за точното описание на нарушението. Правото за защита на санкционираното лице е нарушено, тъй като то е поставено в невъзможност да разбере административното обвинение, самостоятелно основание за отмяна на фиша, на формално основание.

На следващо място, изобщо не е изследван въпросът, явява ли се жалбоподателят лице с трайни увреждания, изводимо от решение на ТЕЛКК, установяващо по надлежен начин степен на намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, предвид на обстоятелството, че ако лицето има това качество, то съответно има право да паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания. Съгласно легалната дефиниция по § 6,т. 64 от ДР на ЗДвП , "човек с трайно увреждане" е лице, определено в § 1, т. 2 от ДР на Закона за интеграция на хората с увреждания и това е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. Ето защо за съставителя на фиша не е съществувало основание , да третира жалбоподателя като лице без право на преференциално паркиране, като не е имал знание за качеството му, в тази връзка. Не може да се приеме, че е доказано, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.98, ал.2 т.4 от ЗДвП, доколкото обвинението остава недоказано от обективна и субективна страна.

Съдът намира за необходимо да отбележи още, че липсва яснота 3 касателно обстоятелството, мястото било ли е обозначено със знак със специално предписание и ако – да, с какъв именно. Само за пълнота на изложението, правото да се паркира на места, определени за хора с трайни увреждания, произтича не от наличието на трайно увреждане на участника в движението /водач или пътник/, доколкото контролните органи по ЗДвП нямат компетентност да го установят, а от признаването на това право по предвидения в чл. 99а от ЗДвП ред. Тази законова разпоредба регламентира, че обозначителният знак, който удостоверява обстоятелството, че конкретен автомобил обслужва човек с трайно увреждане, е карта за паркиране на хора с трайно увреждане, която трябва да отговаря на изискванията на стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 04.06.1998 г. относно картата за паркиране. Този стандартизиран модел на картата е възпроизведен в приложение към чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП, където точно са посочени размерите, цвета, обозначенията и реквизитите на картата, като само притежаването на такава карта може да удостовери правото съответният автомобил да бъде паркиран на места, определени за хора с трайни увреждания.

На следващо място, по делото няма убедителни доказателства за това, че инкриминираното моторно превозно средство, марка "Х.", модел "А.", с рег. № *********, е собственост на жалбоподателя, като АНО не е приложил каквито и да било документи в тази посока.

След като прецени по отделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, настоящият състав приема, че необосновано наказващият орган е приел, че жалбоподателят е паркирал процесият автомобил на 20.02.2023 г. на ул. "Л.Каравелов-5" неправилно на място, определено за хора с трайни увреждания.

Съдът констатира и допуснато съществено процесуално нарушение при определяне на правната квалификация на нарушението, изхождайки от цифровата формулировка: на жалбоподателя, на основание чл. 186, вр. с чл.

178д от ЗДвП, за осъществен състав на административно нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева. АНО е фиксирал писмено в правната квалификация на нарушението като санкционна норма тази по чл. 178д от ЗДвП /във връзка с разпоредбата на 186 от ЗДвП/, според която за административни нарушения, които са установени в момента на извършването им и за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в размера, 4 посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение. Нормата на чл.178д от ЗДвП гласи: „Н аказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

Доколкото последната разпоредба визира две различни хипотези, не се установява цифрово коя от тях се вменява на жалбоподателя: без да има това право, да е паркирал на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или на място за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. В заключение, непосочването или некоректното посочване на нормата, с която едно деяние е обявено за административно нарушение, както и съответстващата на нарушението санкционна норма е особено съществен порок на акта, с който се реализира административнонаказателната отговорност, тъй като се накърнява правото на защита на посочения нарушител, а по отношение на твърдяното нарушение не може да се осъществи и надлежен съдебен контрол относно това дали са налице елементите от състава на нарушението.

Съдебната практика и правна доктрина единодушно приемат, че сочените пороци винаги представляват самостоятелно и достатъчно основание за незаконосъобразност на крайния акт, с който се реализира административнонаказателната отговорност на нарушителя, затова съдът не намира за необходимо да изследва наведените доводи в пълнота.

Така съдът прие, че жалбоподателят не е осъществил от обективна и от субективна страна състав на административно нарушение, тъй като не се доказа по безспорен начин авторството на вмененото му нарушение, и при допуснати съществени нарушения, ограничаващи правата му, поради което той неправилно е бил санкциониран, което води до извод за отмяна на обжалвания фиш.

По съображения, приведени до тук и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН , Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ фиш серия СО № 8025788 от 20.02.2023 г., издаден от А. С.

Г., на длъжност инспектор в Център за градска мобилност ЕАД, гр.София, с 5 който на основание чл. 186, вр. с чл. 178д от ЗДвП за административно нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/лв., Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, визирани в НПК по реда на глава 12-та от Административния процесуален кодекс пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6