Решение № 66 от 17.01.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Варна, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20213100502388 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Oбразувано е въз основа на подадена от ИВ. СТ. ЗЛ., чрез процесуален представител адв.

Т.Д., въззивна жалба срещу Решение №673/17.06.2021 г., постановено по гр. д. № 11519/2020 г., по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че не дължи на „Електроразпределение север” АД, гр. Варна сумата от 2858,36 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. ******, клиентски № ******, абонатен № ****** през периода 27.10.2015г. до 24.06.2020г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура № 0106262690/07.07.2020 г., както и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 726,11 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззивникът изразява становище за неправилност, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неспазване на материалния закон, и за необоснованост на обжалваното решение. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество законосъобразно претендира от потребителя заплащане на сумата по процесната корекция на сметка, тъй като в заключението на СТЕ се установявало, че не е възможна манипулация на СТИ чрез нанасяне на показания в скритите тарифи, тъй като за 1 това било необходимо проникне във вътрешността му, което с оглед целостта на стикерите и пломбите му не било осъществено. На следващо място сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ да обслужи измервателния уред най-малко веднъж на всеки три месеца, поради което неизправностите или отклоненията в последния не следвало да се вменяват в тежест на потребителя. Жалбоподателят излага твърдения още, че въззиваемото дружество притежава единствено лицензия за разпределение на електрическа енергия на обособена територия, издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ от ДКЕВР, поради което разполага с правомощие единствено да транспортира и разпределя ел.енергия, но не и да я препродава. Сочи, че приложимата нормативна уредба и общите условия предвиждат разпределителното дружество само да констатира данните за неизмереното количество, въз основа на преизчисления да съставя справка и да уведомява крайния снабдител - продавач за задължението на абоната, но не позволяват то да претендира компенсация на свой технологичен разход. По изложените съображения оспорва извода на съда, че дори и общите условия на въззиваемия да не отговарят на изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, то корекцията е законосъобразно извършена, доколкото следва да се приложат правилата на договора за продажба по чл. 183 от ЗЗД, тъй като ответното дружество не е страна по сключения договор за продажба на ел. енергия. На следващо място въззивникът твърди, че по делото са налице противоречиви доказателства, доколкото СТЕ противоречи на констативния протокол на БИМ досежно установяването на неточно отчитане, поради което последното не е установено от ответника в условията на главно и пълно доказване. Оспорва още като неправилен извода на съда относно обективния характер на отговорността на потребителя, като счита, че съобразно общата норма на чл. 82 от ЗЗД насрещната страна е следвало да докаже виновното му неправомерно поведение. В заключение сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всичките му редовно заявени доводи и възражения, както и по искането му за инцидентно произнасяне относно валидността на чл. 17 от ПИКЕЕ. По изложените съображения моли за отмяна на обжалвания съдебен акт с присъждане на извършените в производствата пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодните разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, представлявано от адв. Хр. Игн., с който се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Сочи, че с въззивникa са страни по договор за пренос и достъп до ел. енергия, като дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на ЗЕ и по силата на чл. 45 от ПИКЕЕ е легитимирано да извършва технически проверки на мястото и измервателната система на СТИ. Твърди, че когато ел. енергия е вече отчетена като технологичен разход на мрежовия оператор и е заплатена по такава стойност се дължи от абоната именно на "Електроразпределение Север" АД, което е извършило разходите за нея. Сочи още, че разпоредбата на чл. 56 от ПИКЕЕ не цели реализиране на приходи от продажба на ел.енергия или санкциониране на клиенти, при които има неизмерване, неправилно или неточно измерване, а единствено компенсиране на разходите, които те предизвикват без това да ощетява другите потребители. В заключение въззиваемият твърди, че 2 електрическата енергия натрупана в невизуализираните регистри е реално доставена и потребена от потребителя, но същата не е заплатена от него, поради което се дължи на основание чл. 200, ал. 1, предл. I от ЗЗД. Отправя искане за съда за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът не се явява и не изпраща представител, като излага твърденията си за основателност на иска в депозирана писмена молба.

Процесуалният представител на въззиваемия потвърждава становището си за правилност и законосъобразност на решението, поради което моли за неговото потвърждаване с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа на предявен от ИВ. СТ. ЗЛ. отрицателен установителен иск, с който е отправено искане да бъде прието за установено по отношение на „Електроразпределение Север” АД, че не му дължи сумата от 2858,36 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. ******, клиентски № ******, абонатен № ****** през периода 27.10.2015 г. до 24.06.2020 г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура № 0106262690/07.07.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се сочи, че ищецът като купувач и ответникът като продавач са страни по договор за пренос и достъп на електроенергия електроенергия с място на доставка обект находящ се в гр. ******, клиентски № ******, абонатен № ******. Ищецът узнал, че с фактура № 0106262690/07.07.2020г. му е начислено потребление в размер на 2853,36лв., което оспорва, като твърди, че не е получавал реално такова количество електроенергия, и то е невъзможно да премине през СТИ. Твърди, че ако е имало неточно отчитане от СТИ това не е било по негова вина, като сочи, че предвидената в ПИКЕЕ отговорност не е безвиновна. Оспорва материалната легитимация на ответника, за който твърди, че притежава единствено лицензия за разпределение на електрическа енергия, но не и за доставка на такава. Излага твърдения, че липсват законови или облигационни основания за извършване на процесното служебно начисление, като възразява и срещу законността на процедурата, по която е извършено то. Отправя искане за извършване на косвен съдебен контрол относно законосъобразността на чл. 55 от ПИКЕЕ.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва предявения иск. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е клиент на ответното дружество, както и наличието на договор между страните за пренос и достъп на електроенергия. Сочи се, че на 24.06.2020г. е била извършена проверка на средството за измерване на обект в гр. ******, клиентски № ******, абонатен № ******, при която в присъствието на свидетел било констатирано, че в скрит регистър 1.8.3. има неотчетена ел.

3 енергия.За проверката бил съставен констативен протокол. Електромерът бил демонтиран и изследван в БИМ, при което била установена нерагламентирана външна софтуерна намеса в тарифната схема в електромера. Излага се, че при проверката са спазени задълженията на ответника, посочени в общите му условия. На база на констатациите в експертизата е изготвена корекция по чл. 55 от ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г./ и е начислена процесната сума, която не е санкция, а реално доставено количество електроенергия, което не е било отчетено от видимите регистри на СТИ. Процесната сума е натрупаното количество в регистър 1.8.3, който не е видим на дисплея и е действително потребено в обекта, но не е отчетено при редовните месечни отчети.Претендират се разноски.

Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, която налага в доказателствена тежест на ответника да установи в условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна проверка на средството за търговско измерване на потребителя в съответствие с одобрените и приети ПИКЕЕ, вследствие на която е установил измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, поради което е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска в размер, съответстващ на измереното количество ел. енергия.

Видно от протокол за монтаж на СТИ № 11148732/26.10.2015 г. на 26.10.2015 г. служители на „Енерго-Про Мрежи” АД, праводател на ЕРП Север“ АД, са монтирали в обекта на потребление, находящ се в гр. ******, клиентски № ******, абонатен № ******, процесният електромер.

При първоинстанционното разглеждане на делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, а пред въззивна инстанция комплексна съдебно-техническа и софтуерна експертиза, от заключенията, на които се установява, че електромерът е монтиран нов с нулеви показания по Т1 и Т2, от което вещите лица единодушно обосновават извод, че и показанията в Т3 също са били нулеви. При изслушването на заключението пред първата съдебна инстанция вещото лице Н.В. с категорично е заявил, че доколкото СТИ не е включвано в електрическата мрежа, то следва, че при монтажът му в показанията в невизуализираните тарифи Т3 и Т4 не е имало вписани стойности. Заключение, което се поддържа и от експертите по комплексната експертиза, които допълват, че фърмуеърът на устройството не позволява външното въвеждане на тарифни стойности без количеството електрическа енергия действително да е преминало през него.

Видно от констативен протокол за проверка на СТИ № 5100740 на 24.06.2020г. служители на ответното дружество извършили проверка на процесното СТИ, при която било установено отчет от 16216 кВч. в регистър Т3 и то било демонтирано. Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов. Протоколът е подписан от актосъставителите и един свидетел – дъщеря на ищеца.

От приложения по делото Констативен протокол № 427/02.07.2020г. на БИМ Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – гр. Варна, се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното СТИ е констатирана 4 преминала ел. енергия в регистър 1.8.3 в размер на 16216 кВч. В протокола е посочено, че електромера съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е, че СТИ не съответства на техническите характеристики, тъй като е установена намеса в тарифната му схема.

Въз основа на съставения протокол за извършената проверка, на абоната било изготвено становище за начисляване на електрическа енергия от 06.07.2020г. за период от 27.10.2015г. до 24.06.2020г., която е остойностена във фактура № 0106262690/07.07.2020г. в размер на 2858,36 лева.