Решение № 74 от 03.07.2020, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 692/2019
- Вид
- Решение № 74
- Подписан
- 03.07.2020
- В сила
- 03.07.2020
- Състав
- НИКОЛАЙ СВЕТЛИНОВ ВАСИЛЕВ, НЕДЯЛКА НИКОЛОВА НИНОВА, АНЕЛИЯ МАРИНОВА ИГНАТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл. 18 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343в, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 68, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 86, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 125, ал. 1 · Семеен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. С., 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
2. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ при участието на секретаря С. И. и присъствието на прокурора Торбова като разгледа докладваното от мл. съдия ВАСИЛЕВ ВНОХД № 692 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 155 от 04.06.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 397/2018 г. по описа на Районен съд – К., първи съдебен състав, подсъдимата Т.Й.М. е призната за виновна в това, че на 21.11.2017 г., около 20:00 часа в село Ш., махала „С.“, общ. Г., Област С., е оставила малолетните М. Г. С. и Г. Т. М.в метална конструкция – фургон, представляващ метална конструкция с външни стени и покрив от ламарина, изолация от стиропор и вътрешна облицовка от ПДЧ, без надзор и достатъчно грижи в следствие на което е възникнал пожар, поради падане на горящи въглени на пода до печката с твърдо гориво и в резултат от отделилия се въглероден оксид е настъпила смъртта на двете деца, като деянието е извършено при независимо съпричиняване с Г.А.С. и на основание чл. 122, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК ѝ е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да бъде изтърпяно на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС при първоначален общ режим.
С присъдата подсъдимият Г.А.С. е признат за виновен в това, че на 21.11.2017 г., около 20:00 часа в село Ш., махала „С.“, общ. Г., Област С., е оставил малолетните М. Г. С. и Г. Т. М.в метална конструкция – фургон, представляващ метална конструкция с външни стени и покрив от ламарина, изолация от стиропор и вътрешна облицовка от ПДЧ, без надзор и достатъчно грижи в следствие на което е възникнал пожар, поради падане на горящи въглени на пода до печката с твърдо гориво и в резултат от отделилия се въглероден оксид е настъпила смъртта на двете деца, като деянието е извършено при независимо съпричиняване с Т.Й.М. и на основание чл. 122, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите са осъдени да заплатят по сметка на ОД на МВР направените на досъдебното разноски, в размер на 1612,55 лева, както и да заплатят по сметка на Районен съд – К. направените в съдебното производство разноски, в размер на 160 лева.
В срока по чл. 319 от НПК са постъпили две въззивни жалби – от подсъдимата Т.М. и от подсъдимия Г.С..
Във въззивната жалба на подсъдимата Т.М., депозирана чрез защитника ѝ адв. К.М. се твърди, че обжалваната присъда е неправилна. В допълнителното изложение към жалбата се посочва, че по делото не е изяснено дали причината за пожара е била паднал въглен на пода от печката на твърдо гориво или късо съединение в електрическото захранване. Твърди се, че подсъдимата се е грижела добре за своите деца.
Подсъдимата е трябвало да оставя децата сами поради ангажиментите си свързани с работата, на която е била наета заедно с подсъдимия С.. Намира наложеното наказание за несправедливо и завишено. По изложените съображения се иска присъдата да бъде отменена, а подсъдимата да бъде оправдана.
Във въззивната жалба на подсъдимия Г.С., депозирана чрез защитника му адв. Ж.Н. се посочва, че присъдата на първата инстанция е неправилна като постановена в нарушение на закона, при допуснати процесуални нарушения, както и че наложеното наказание е несправедливо. В допълнителното изложение се посочва, че съдът не е обсъдил дали случилото се представлява случайно деяние, както и дали причината за пожара не е електрическото захранване. Твърди се, че подсъдимият не е оставил децата без надзор доколкото той не е имал задължение да се грижи за тях, а е бил на работа. Изложени са доводи, че мотивите на съда са вътрешно противоречиви и не е даден отговор на възраженията на защита. По изложените съображения се иска присъдата да бъде отменена, а подсъдимия да бъде оправдан.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на държавното обвинение оспорва въззивните жалби. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства и е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Счита, че престъплението за което са обвинени подсъдимите се установява от обективна и субективна страна от събрания доказателствен материал, а наложените наказания са справедливи.
Защитникът на подсъдимата Т.М. – адв. М., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Посочва, че подсъдимата не е оставила децата си без надзор, грижила се е за тях, но същевременно е помагала на подсъдимия С. за отглеждането на домашни животни във фермата, в която са били наети на работа.
Защитникът на подсъдимия Г.С. – адв. Н., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените там доводи.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.
313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:
От фактическа страна:
За установяването на обективната фактическа обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност, като съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателства и доказателствени средства. Първоинстанционната присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която почива на събраните по делото гласни, писмени доказателства и експертни заключения.
Въз основа на събрания доказателствен материал и след извършен самостоятелен анализ, настоящият съдебен състав установи следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г.А.С. е роден на ***
***. Той е българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, работи във ферма, с ЕГН: ********** и адрес: ***.
Подсъдимата Т.Й.М. е родена на ***
***. Тя е българка, с българско гражданство, неомъжена, с основно образование, осъждана, работи във ферма, с ЕГН:********** и адрес: ***.
На 27.09.2017 г. подсъдимите Г.С. и Т.М. започнали работа по устна договорка във ферма в местността „С.“, в землището на с. Ш., собственост на свидетелката З. М. Т., която се занимавала с отглеждане на млекодайни животни - крави. От съвместното си съжителство подсъдимите имали две деца – починалите М. Г. С. /родена на *** г./ и Г. Т. М./роден на *** г./. Подсъдимите и техните деца били настанени да живеят във фургон, намиращ се на територията на фермата. Фургонът представлявал метална конструкция с външни стени и покривна конструкция от ламарина, изолация от стиропор и вътрешна облицовка от ПДЧ. В него били обособени две помещения и баня с тоалетна. Едното помещение било използвано като кухня, а другото помещение като дневна и спалня.
Фургонът бил обзаведен със стари мебели и електроуреди. В него имало електрическа готварска печка, печка на твърдо гориво, електрически бойлер, телевизор и пералня. Захранването с електричество се осъществявало посредством електрически проводник – кабел от къщата на свидетелката Т..
Работните задължения на подсъдимия С. се състояли в това да отглежда крави, да ги изкарва на паша и да ги дои сутрин и вечер. Подсъдимата Т.М. му помагала в тези дейности като през това време двамата подсъдими оставяли децата си сами във фургона.
На 21.11.2017 г. около 20 часа, както всяка друга вечер, подсъдимият Г.С. изпълнявал работните си задължения и доил кравите, а подсъдимата Т.М. му помагала. В това време децата М. С. и Г. М. били оставени във фургона сами. Тъй като било студено печката на дърва била запалена. След като подсъдимите издоили кравите, те занесли млякото до къщата на свидетелката Т., а тя започнала да го налива във бутилки. Докато наливала млякото свидетелката Т. разговаряла с подсъдимите и обсъждали свършената през деня работа във фермата. Междувременно от печката на твърдо гориво, която се намирала във фургона паднал горящ въглен на дървения под и започнал процес на тлеене, в резултат на който се отделял въглероден оксид и се разгорял пожар. През това време подсъдимите разговаряли със свидетелката Т., която чула глух тътен при което подсъдимият Г.С. забелязал дима и пламъците, излизащи от фургона, който обитавали и в който били оставени децата. Всички се затичали към фургона и направили опити да загасят пожара. Подсъдимият С. се опитал да влезе във фургона с одеяло, но не успял поради силните пламъци. На подаден сигнал се отзовали пожарна, линейка и полицейски патрул, които пристигнали на мястото на инцидента.
При извършения оглед на място били намерени телата на двете деца - М. С. и Г. М., които били силно обгорели.
При огледа и аутопсията на починалите деца било установено отравяне с въглероден окис, видно от доказана концентрация на карбоксихемоглобин в кръвта /в концентрация 34 % за Г. М. и 47 % за М. С./ и метхемоглобин, овъгляване с частично разрушаване на главата и крайниците, вдишани сажди в горните дихателни пътища, липса на травматични изменения по костите и вътрешните органи. Вещото лице е констатирало, че смъртта на децата се дължала на отравяне с въглероден окис. Според вещото лице наличието на карбоксихемоглобин в кръвта и сажди в горните дихателни пътища води до извода, че децата са били живи в условията на пожара. Овъгляването на трупа и термичното разрушаване на частите от него е станало постмортално. При аутопсията на децата не са били установени травматични увреждания, които да са в причинна връзка с генезата на смъртта.
Състоянието на труповете е отговаряло на смърт от първо денонощие.
От заключението на съдебнохимическата експертиза на проба от кръвта на Г. М. се установява наличие в кръвта на карбоксихемоглобин 34,00 % и метхемоглобин 40,00 %. От заключението на съдебнохимическата експертиза на проба от кръвта на М. С. се установява наличие в кръвта на карбоксихемоглобин 47,00 % и метхемоглобин 5,00 %.
От заключението на назначената и извършена при проведеното разследване комплексна съдебно пожаротехническа и медицинска експертиза се установява, че огнището на пожара е било подът под печката на твърдо гориво. Според вещото лице процесът е протекъл с интензивно тлеене. Вещото лице е посочило като причина за възникването на пожара попадането на тлеещ въглен върху дървения под. При попадане на въглен върху дъските се получава горене чрез тлеене. Действието на тлеещ въглен е по-продължително, а температурата му на възпламеняване е около 330 градуса по Целзий. Вещото лице е изключило възможността пожарът да е предизвикан от късо съединение, тъй като в зоната на огнището на пожара липсва електрическа инсталация. Пожарът не е могъл да се разпространи към останали обекти. Отново е потвърдено заключението на съдебномедицинските експертизи на труп, че смъртта на двете деца е настъпила в резултат на отравяне от отделящите се димни газове /въглероден оксид/.
От заключенията по назначените и изготвени комплексни съдебно - психиатрични и психологични експертизи на подсъдимите е установено, че подсъдимите са психично здрави, не страдат от синдром на зависимост към алкохол или наркотични вещества и към момента на деянието са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.
Подсъдимата Т.М. е осъждана.
Със споразумение от 02.07.2015 г. по НОХД № 217/2015 г. по описа на Районен съд – Ч., в сила от 02.07.2015 г., подсъдимата е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2, т. 5, във вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 18 от НК, извършено в периода от 31.05.2013 г. до 03.06.2013 г. за което ѝ е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7 месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият Г.С. също е осъждан. С присъда № 2 от 13.01.2012 г. по НОХД № 323/2011 г. по описа на Районен съд – Е., в сила от 31.01.2012 г., подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода от 19.07.2010 г. до 21.07.2010 г., за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години. За това деяние подсъдимият е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК на 01.02.2015 г.
Разпечатката съдържа 44 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07eb5728-81b4-452d-a0bd-3622c9b2b65a