Решение № 138 от 05.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. ВЕ.ко Търново, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500661 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. М. Х., ЕГН **********, с адрес село Долна Липница, община Павликени, ********, чрез пълномощник – адвокат Е. Д., срещу Решение № 538/21.10.2024г. по гр.д. № 175/2024г. по описа на Окръжен съд-ВЕ.ко Търново в частта, в която е отхвърлен предявения от нея срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата над 14 400 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие получени телесни увреждания в резултат на настъпило на 10.11.2021г. ПТП по вина на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон – разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД. Счита, че не е налице принос на пострадалата за настъпване на вредоносните последици, като посочва, че при наличието на оток на окото на ищцата е било невъзможност предприемането на медицински интервенции. Развива оплаквания, че при определяне размера на присъденото обезщетение съдът не е взел предвид всички вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от увреждането. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо това постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена до пълния предявен размер от 30 000 лв. Претендира на основание чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.1 от ЗА адвокатско възнаграждение за упълномощения адвокат за оказаната безплатна правна помощ на ищцата във въззивното производство.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, чрез 1 пълномощника си – адвокат Т. Т., е подала отговор на въззивната жалба, в който заема становище за неоснователност на същата и на наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционното решение в обжалваната част. Счита, че присъденото обезщетение е справедлив паричен еквивалент на претърпените вреди и е съобразено с доказаното наличие на съпричиняване от пострадалата, изразяващо се в неглижиране на собственото й здравословно състояние в период от пет месеца – от м.ноември 2021г. до м.април 2022г., когато е било необходимо извършването на медицински преглед, вследствие на което е намаляло зрението й и й получила установените усложнения. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представитЕ. по пълномощие, поддържат изразените в писмен вид позиции по спора, а въззиваемата страна и претенцията си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа искането си за присъждане на възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за въззивното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли за неговото намаляване.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, подадена от М. И. Б., е депозирана в законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението в обжалваната част.

Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в предЕ.те на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предЕ. на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/23/121003176805 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от М. Й. М. лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ВТ 05**** към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя щета на ищцата не е било заплатено застрахователно обезщетение.

Не се спори и се установява от събраните писмени доказателства, че на 10.11.2021г., около 11.15 часа, на III-502 Патреш – с. Горна Липница – с. Долна Липница, около 5 км от с.Патреш в посока с. горна Липница, настъпило ПТП между застрахования при ответното дружество автомобил с водач М. Й. М. и л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № ВТ 92****, при което пострадали пътниците в последния посочен автомобил, между които и ищцата.

С влязло в законна сила Решение № 33/09.05.2023г., постановено по НАХД № 70/2023г. на Районен съд – Павликени, водачът на застрахования при ответника лек автомобил е бил признат за виновен в това, че на посочените по-горе дата и място, при управление на същия, нарушил правилата за движение, визирани в чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“; чл.8 ал.1 от ЗДвП – „Водачите на ППС използват дясната 2 половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго“; чл.20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват“, с което по непредпазливост причинил на Н. Н. Т., пътник в л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № ВТ 92****, средна телесна повреда – престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК. Следователно, налице е виновно противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил. От приложените фиш за спешна медицинска помощ и извлечение от Книга за повикване на ФСМП-Павликени, както и заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че вследствие на това противоправно поведение на водача на лекия автомобил, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, на ищцата са били причинени вреди, поради което ответникът дължи заплащането на застрахователно обезщетение за същите.

Въз основа на приетите експертни заключения първоинстанционният съд е приел, че не е налице причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на ищцата, като пътник в автомобила, да пътува с поставен предпазен колан и причинените й телесни увреждания и е счел това направено своевременно възражение от ответника за принос на пострадалата за неоснователно.

Формираните по тези въпроси правни изводи не са предмет на подадената от ищцата въззивна жалба. Пред настоящата инстанция жалбоподателката релевира оплаквания относно справедливия размер на присъденото й обезщетение за претърпени неимуществени вреди и относно извода на първостепенния съд за наличие на неин принос за настъпилите вредоносни последици, изразяващи се в намаляване на зрението на лявото й око и нарушената координация на същото спрямо дясното око.

От фиш за спешна медицинска помощ и извлечение от Книга за повикване се установява, че след претърпяно ПТП ищцата е транспортирана във ФСМП-Павликени с оток на горния клепач и рана на лицето.

По делото е приложено съдебно-медицинско удостоверение, издадено след преглед на ищцата на 12.11.2021г. от д-р Д. Г., видно от което при същата е установено масивно кръвонасядане с оток на клепачите на лявото око, довЕ. до пълното затваряне на очната цепка, кръвонасядане с оток на меките тъкани по предната повърхност на двете подбедрици.

Според д-р Г. описаните увреждания са довЕ. до промяна в клиничното й здраве, проявено като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болки и страдания по време на възстановителния процес.

Видно от амбулаторен лист № 803 от 01.04.2022г., при извършен преглед на ищцата от специалист по очни болести е установено намалено зрение на едното око, птоза на клепача и парализа на 3-ти нерв. Предписана е медикаментозна терапия.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. Г., прието и неоспорено от страните, се установява, че вследствие претърпяното на 10.11.2021г. пътно - транспортно произшествие ищцата е получила дифузен хематом и оток на лявата орбита с пълно затваряне на очната цепка, рана тип „аркада“ под ляв клепач около 2 см, кръвонасядане по предната повърхност на двете подбедрици с размери 6.5 на 10 см с оток и изразена палпаторна болка на околните тъкани, оток и палпаторна болка на дясна раменна става и лявата мишница. При извършения на 01.04.2022г. преглед от офталмолог е 3 установено намаление на зрението на лявото око, птоза на клепача, парализа на нервус околомоториус, отклонения 15-20 градуса на левия булб и е предписана терапия за продължително лечение. Според вещото лице описаните травматични увреждания могат да бъдат получени по време, място и начин, твърдени в исковата молба, а именно като пътник на задна седалка в лек автомобил, ударен от друг автомобил и последвалите травми от тъп твърд предмет, каквито са вътрешните части на купето на автомобила. На ищцата са причинени болки и страдания и затруднения в зрението на лявото око за срок между 20 и 30 дни досежно посттравматичния хематом на лявата орбита и травмите по тялото и крайниците. През първите 5-10 дни от инцидента пострадалата е изпитвала изключително силни болки в лявата орбита и травмираните крайници. След 20-ия ден болките и отокът са намалЕ., а хематомът на лявата орбита е резорбиран окончателно след 30-ия ден. Според заключението, няма данни за настъпили усложнения при провежданото лечение по вина на пострадалата. По време на извършения от вещото лице преглед е констатирано, че продължава да е налице увреждане на зрението и координацията на лявото око с дясното. В съдебно заседание експертът устно пояснява, че е установил при ищцата козметичен дефект вследствие нарушената координация на лявото спрямо дясното око, дължащо се на увреждане на главен нерв с неговите клонове, командващи движението на очната ябълка, както и очен проблем поради намаляване зрението на лявото око, които не може да каже дали могат да бъдат решени. Допълва, че птозата представлява нарушение на инервацията на горната част на очницата и мускулите, които командват горната вежда, вследствие на което при ищцата тя е постоянно паднала надолу. Това нарушава координацията между двете очи, затвореното от клепача око започва да страда, съответно по-малко се използва, стига се до хипотрофия и то започва да закърнява.

Св. Ц. П., брат на фактическия съжител на ищцата, установява, че отивайки на мястото на произшествието видял ищцата – лицето й било в кръв, лявото й око затворено и много подуто, била в паника не усещала окото си, имала болки в главата. Откарана била в Спешна помощ. На следващия ден свидетелят я придружил до лекар, който я прегледал и й казал, че не може да направи нищо, тъй като първо трябва да спадне отока на окото. По лекарска препоръка правела компреси на окото си, което било зачервено и след това посиняло, но в продължение на месец било подуто. През това време тя не можела да се грижи за децата си и свидетелят и съпругата му й помагали. Вкъщи промивала окото си, лежала и си почивала.

Споделяла, че има главоболие, не вижда с лявото око и то я боляло. Когато станела, имала замайване. Ходила на лекар в Павликени, вземала лекарства и около три-четири месеца не ходила на работа. Понастоящем се оплаквала, че е отчаяна, защото докторът й казал, че няма Н. да се оправи окото й. С него виждала наблизо, но надалеч не виждала.