Решение № 35 от 05.03.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Харманли, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20245630200551 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.

Подадена е жалба от Г. Д. Н., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. ***, чрез пълномощника му адв. В. А., против Наказателно постановление №24-0271-000584 от 09.07.2024 година на Началник група при РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково.

Жалбоподателят твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като било издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва извършването на нарушението.

Предвид изложеното моли за отмяна на НП и за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Процесуалният му представител адв. А. заявява, че поддържа жалбата и моли за уважаването й, като излага подробни съображения в тази насока.

Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВРгр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

На 20.06.2024г. в 23:14 часа, в гр.Харманли, на ул. *** до дом номер 102 допуска управлението на водач под посочената в чл. 80А, ал. 3, т. 1 минимална възраст да управлява индивидуално електрическо ПС по пътищата и улиците с максимално разрешена скорост до 50 км/ч., а именно синът му Д. Г. Д. ЕГН **********.

С оглед на така установеното е съставен АУАН № 244608 от 20.06.2024г. от М. П. М. на длъжност полицай при РУ-Харманли за нарушение по чл.80а ал.3, т.1 от ЗДвП.

1

Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като актът е подписан без възражения.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от ВПД Началник Група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №24-0271000584 от 09.07.2024 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по аналогичен начин е описано самото нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено. С така извършеното АНО е приел за нарушен също чл.80а ал.3, т.1 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл.183 ал.4, т.13 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба от 50 лв.

Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им - писмо с вх.№10585/28.11.2024 г от РУ Харманли при ОДМВР Хасково, към което са приложени: АУАН серия GA №244608 от 20.06.2024 г.; НП№24-0271-00584 от 09.07.2024г, издадено от Началник група при РУ Харманли при ОДМВР Хасково; заверено копие на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.

Тази фактическа обстановка е установена, с едно изключение, а именно относно възрастта на водача Д. Г. Д. ЕГН **********, а именно, че същия е малолетен, водачът е на 11 години, а не е бил непълнолетен, считано към момента на извършване на деянието.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния и материалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя.

НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по 2 чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване.

Съдът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление по следните съображения:

Актът за административно нарушение има функция да повдигне обвинението и да очертае от обективна и субективна страна предметът на доказване, като от съществено значение с оглед правото на защита на жалбоподателя е ясното и точно описание на нарушението и съответстващата пълна правна квалификация.

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове.

Съдът обаче счита, че в нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и НП не е описано от фактическа страна нарушението и обстоятелствата при извършването му. Съгласно вменената на жалбоподателя като нарушена разпоредба на чл. 80а, ал. 3, т. 1 ЗДвП минималната възраст на водача за управление на индивидуално електрическо превозно средство е 16 години, когато се касае за управлението му по велосипедна инфраструктура и по пътища и улици с максимално разрешена скорост до 50 км/ч., а според разпоредбата на чл. 80а, ал. 3, т.

2 от ЗДвП позволява управление на индивидуално електрическо превозно средство и от лица, навършили 14 години, но само по велосипедни алеи. В случая, както в АУАН, така и в НП, е посочено управляваното от Д. Г. Д. с ЕГН ********** на индивидуално електрическо ПС, доколкото разпоредбата на чл. 80а, ал. 3, т. 1 ЗДвП е относима именно до управлението на такъв вид ППС по пътища и улици с максимално разрешена скорост до 50 км/ч. Д. Г. Д. ЕГН ********** е на 11 години, поради което следва да са изложени съставомерните признаци на разпоредбата на чл. 80а, ал.3, т.2 ЗДвП относима към възрастта му и според която разпоредба се позволява управление на индивидуално електрическо превозно средство и от лица, навършили 14 години, но само по велосипедни алеи. В този смисъл в АУАН и НП дадената правна квалификация от административно наказващият орган не съответства на обстоятелствената част на АУАН и НП, като правилната правна квалификация на доказаните факти е чл. 80а, ал.3, т.2 от ЗДвП, а не дадената по чл.80а, ал.3, т.1 ЗДвП.

Следователно не е посочен обективен признак от състава на съответното административно нарушение, което представлява съществено процесуално нарушение, доколкото ограничава процесуалните права на санкционираното лице, поставяйки го в невъзможност да разбере фактическите рамки на вмененото му "административно обвинение".

Само на това основание, атакуваното НП следва да бъде отменено като издадено в нарушение на административнопроизводствените правила.

От друга страна в настоящия случай жалбоподателят Г. Н. отговаря на основание посочените законови разпоредби и съгласно чл.26 ал.3 от ЗАНН, който предвижда, че за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. Жалбоподателят не оспорва, че водачът на индивидуалното електрическо превозно средство Д. Г. Д., ЕГН:********** е негов син, който е малолетен, т.е. жалбоподателят като негов родител отговаря по силата на посочената разпоредба на чл.26 ал.3 от ЗАНН. В този смисъл следва да бъде съобразена специалната разпоредба на чл. 26, ал. 3 ЗАНН, което не е съобразено от административнонаказващият орган при квалифициране на нарушението, който 3 изобщо не е коментирал същата и същата не е посочена в НП. С оглед на изложеното фактическата обстановка доказана от събраните писмени и гласни доказателствени средства, изпълва съставомерните признаци на нарушението по чл. 80а, ал. 3, т. 2,вр. чл.26, ал.3 от ЗДвП, а не тези по чл. 80а, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, с оглед на което са нарушени нормите на чл.42,т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН.

Съдът счита, че неправилно е приложен и материалният закон, доколкото по делото не се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят съзнателно е допуснал синът му Д. Г. Д., ЕГН:**********, на възраст до 14 години, да управлява индивидуално електрическо превозно средство. На първо място, както се посочи погоре, по делото не се доказа, още по-малко по изискуемия от законодателя несъмнен начин, че на процесната дата и място Д. Г. Д., ЕГН:********** е управлявал индивидуално електрическо превозно средство по смисъла на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП. Св. М. П. М., актосъставител в показанията си в хода на съдебното следствие сочи, че на 20.06.2024 г около 23,00 ч. съвместно с колегата свид. С. Д. били автопатрул, като при извършване на обход се опитали да установят група деца, които били с тротинетки по главната и нарушавали ЗДвП, но същите не успели да ги установят, като в впоследствие успели да установят група от тях на ул. ***“. Свид. С.

Д. Г. сочи, че въпросната вечер писали няколко акта по този член на няколко деца и почти нищо не си спомня. От така събраните гласни доказателствени средства, не се установява, че в тази група установена от свид. М. и свид. Д. е бил Д. Г. Д., ЕГН:**********, нито че на място са извикали Г. Д. Н., ЕГН:**********, родител на Д. Г. Д., ЕГН:**********, доколкото нито свид. М., нито свид. Г. сочи нарушителя и неговият баща, жалбоподател.

С оглед на всичко гореизложено, по делото не е установено, че Д. Г. Д., ЕГН:********** е управлявал индивидуално електрическо превозно средство, за каквото се отнася именно възрастовото ограничение за управление по чл. 80а, ал. 3, т.

2 по ЗДвП. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗАНН, когато административното нарушение е извършено от лице до 14 години, какъвто е настоящият случай, административнонаказателно отговорни се явяват техните родители, попечители или настойници, които съзнателно са допуснали извършването им. По делото обаче не бяха събрани каквито и да е доказателства, че е знаел, че синът му Д. Г. Д., ЕГН:********** е управлявал на процесната дата и място индивидуално пътно превозно средство (тротинетка). Нещо повече, доколкото разпоредбата на чл. 80а, ал. 3, т. 2 от ЗДвП позволява управление на индивидуално електрическо превозно средство и от лица, навършили 14 години, но само по велосипедни алеи, то следва да бъде несъмнено доказано от една страна, че жалбоподателя е знаел, че синът му управлява индивидуално електрическо превозно средство, а от друга, че управлението му е осъществявано извън велосипедни алеи. По делото не се доказа жалбоподателя Г. Д. Н. да е съзнавал което и да е от горепосочените обстоятелства, поради което е недопустимо да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършеното от сина му административно нарушение.

Тези мотиви обосновават извода на съда за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

Жалбоподателят е направил в хода на производството искане за присъждане на разноски, поради което съдът следва да се произнася в тази насока.

Предвид изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят 4 разноски по делото, съгласно договор за правна защита и съдействие в минимален размер от 400 лева, платени в брой на пълномощника му.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от Закон за административните нарушения и наказания, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0271-000584 от 09.07.2024 година на Началник Група в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на Г. Д. Н., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул.*** за нарушение на чл.80а ал.З, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4, т.13 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лв.