Решение № 152 от 14.08.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Девня, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ при участието на секретаря ПЛАМЕНА К. АЯНОВА като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20263120200164 по описа за 2026 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от Г. Т. Б., ЕГН: **********, срещу ЕФ № ********** на А – ПИ. Със същия на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание чл.

187 А, ал. 1, вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 153. 39 евро /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/.

Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище.

Счита, че жалбата е неоснователна и моли ЕФ да бъде потвърден. Сочи, че 1 същият е законосъобразен, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за другата страна.

ТО – Девня – РП – Варна, редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

В 09. 15 ч. на 13. 02. 2022 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че моторно превозно средство собственост на възз. Г. Т. Б. – товарен автомобил с ДК№ *********, с технически допустима максимална маса 3 300, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно винетна такава. На 31. 03. 2024 г. бил съставен атакувания ЕФ, връчен на 07. 03. 2026 г. по надлежния ред.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Следва да се съобрази, че съгласно чл. 11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на НК, доколкото в ЗАНН липсва друга уредба. В тази връзка чл. 79, ал. 1, т. 2 НК визира, че възможността за наказателно преследване /т. е. да бъде реализирана отговорност за извършено деяние/ се 2 изключва при изтичане на предвидената в закона давност. В ЗАНН липсва изрична регламентация в тази насока /относно сроковете за погасяване на административно - наказателната отговорност/ поради което, по силата на чл.

11 от ЗАНН, следва да намерят съответно приложение правилата на НК.

Съгласно разпоредбите на глава ІХ от общата част на НК, наказателното преследване се изключва поради изтичане на съответна давност след изминаване на определен срок, обвързан в зависимост от вида и размера на наказанието, предвиждащо се за съответното деяние. Доколкото за административните нарушения се предвижда наказание Глоба, по отношение на срока за изключване на наказателното преследване /по силата на чл. 11 от ЗАНН/ следва да намерят приложение правилата на чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, и двата от НПК. Съгласно същите, наказателното преследване за извършено административно нарушение се погасява при изтичане на тригодишен срок от довършването, като независимо от прекъсването /поради изготвяне на ЕФ, АУАН, НП/, след изтичане на четири години и половина, същото следва изобщо да бъде изключено, поради изтичане на съответната абсолютна давност.

В настоящия случай деянието е извършено на 13. 02. 2022 г., ЕФ е съставен на 31. 03. 2024 г., връчен е на 07. 03. 2026 г., т. е. на 13. 08. 2026 г. е изтекла давността, който извод следва от чл. 11 от ЗАНН, чл. 81, ал. 3, чл. 80, ал. 1, т. 5, и двата от НК. Поради това е отпаднала възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде извършено административно наказателно преследване.

Горното е достатъчно основание за цялостна отмяна, като това не налага изследване на обективна и субективна страни, вид и размер на наложеното, маловажност.

Налице е наложила се по абсолютно идентични случаи актуална практика на Административен съд – Варна, а и на множество други също административни съдилища в Република България.

С оглед изложеното съдът счита, че разглеждания ЕФ следва да бъде отменен, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ ЕФ № ********** на А – ПИ, с който на Г. Т. Б., ЕГН:

**********: за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание чл.

187 А, ал. 1, вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 153. 39 евро /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред АС – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4