Решение № 5 от 09.01.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Варна, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500485 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК

С решение № 114/12.05.2025г., постановено по гр.д. № 352/2024г. ОС – Добрич е осъдил на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати на М. И. Г. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, причинени й в качеството на обвиняем в периода 07.04.2022г. – 19.03.2024г. от незаконно повдигнато й обвинение в извършване на престъпление по чл.301, ал.1 НК по ДП № 161/2019г. на сектор „ПИП“ при ОД на МВР – Добрич, прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, като е отхвърлил тази искова претенция за горницата над присъдената сума до предявения размер от 53 500 лева, както и изцяло е отхвърлил иска на М. И. Г. за заплащане на сумата от 49 466.55 лева, претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, формирани като разлика между брутното трудово възнаграждение, което би получила ако е била заета по трудов договор с „Интерлингва – М. Павлова“ ЕООД с възнаграждение 4 500 лева месечно за времето от 07.02.2023г. до 19.03.2024г. и реално полученото от нея брутно трудово възнаграждение за същия период, които вреди са претърпени от същото незаконно обвинение.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.

Ищцата М. И. Г., чрез процесуалния си представител адв. К., обжалва 1 първоинстанционното решение в частта, в която исковете й за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди са отхвърлени. В жалбата си излага оплаквания за неговата неправилност и необоснованост.

Твърди се, че мотивите на съда относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди са бланкетни и не е ясно въз основа на кои конкретни обстоятелства /критерии/ е направен извод, че справедливото обезщетение е в присъдения размер. По изложени аргументи счита същия за изключително занижен и несъответен на доказаните като действително претърпени от нея неимуществени вреди. Относно отхвърлената искова претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се сочи, че изводите на съда противоречат на установеното от доказателствения материал и изложеното в особените мнения на съдии от ВКС към ТР № 3/13.01.2023г. на ОСГК на ВКС.

Счита, че неправилно съдът е приел, че неупражняването на права /това, че ищцата е можела, но не е поискала разрешение от разследващия орган за работа в друго населено място/ изключва настъпването на вредата.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и уважаване на исковете в предявените размери.

Прокуратурата на РБ, чрез прокурор от ОП – Шумен обжалва решението в неговата осъдителна част. Наведените оплаквания са за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, основани на доводи, че претърпените от ищцата вреди не надхвърлят обичайните такива, продължителността на воденото наказателното производство е в разумни срокове, наложената й мярка за процесуална принуда е била най-леката, травматичното събитие не е оказало трайно влияние върху психиката й, както и че съдебното-психологическата експертиза е основана на данни, предоставени от ищцата. Формулираният в жалбата петитум е за отмяна на решението по уважения иск за неимуществени вреди.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор само срещу подадената от Прокуратурата въззивна жалба и с който ищцата оспорва същата като неоснователна.

В с.з. подадените въззивни жалби се поддържат, съответно се изразява становище за неоснователност на подадената от насрещната страна жалба.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от М. И. Г. против Прокуратурата на РБ искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за претърпени от нея неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато й обвинение по ДП № 161/2019 г. по описа на ОД на МВР – Добрич.

Изложените в исковата молба фактически твърдения се, че към 2018 г. е работила във „В и К Добрич“ АД, като със заповед от 28.12.2018 г. е била дисциплинарно уволнена. Впоследствие уволнението й било признато за 2 незаконно с влязло в сила съдебно решение на РС – Балчик. Едновременно с това по образувано ДП № 161/2019 г. на сектор „ПИП“ при ОД на МВР – Добрич, с постановление от 07.04.2022 г. е била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.301, ал.1 НК за това, че през м.юли 2018 г., в качеството й на служител на „В и К Добрич“ АД, е поискала и приела сумата от 550 лева, за да не извърши действия по служба. Наложена й била мярка за неотклонение „подписка“. По воденото срещу нея разследване е била неколкократно разпитвана. С Постановление рег. № 756/19.03.2024 г. на прокурор от ОП – Добрич досъдебното производство по повдигнатите й обвинения е било прекратено. Твърди, че в резултат на същото е претърпяла неимуществени и имуществени вреди. Предприетото разследване срещу нея станало достояние на широк кръг лица, било уронено доброто й име, приятелите й започнали да я отбягват и презират, претърпяла изключителен нервен, психологически и здравословен срив – изпитвала страх и безпокойство, особено при всяка поява на униформен полицай, който идвал да й връчва призовки, появили се проблеми с концентрацията и съня, главоболие, което наложило прием на лекарства, увреждане на междупрешлени дискове в шийния отдел с радикулопатия. Същото се отразило и на сина й, когото отглеждала като самотна майка – детето започнало да се напикава без здравословна причина, напълняло и развило инсулинова резистентност, постоянно повтаряло, че „мама е ядосана, мама я боли глава“, заради които проблеми се наложило да посещава психолог и да ползва социална услуга.

Твърди, че поради воденото наказателно производство имала проблеми с намирането на работа, а поради наложена й мярка за неотклонение „подписка“ не могла да започне такава в „Интерлингва М. Павлова“ ЕООД, гр. Варна, въпреки, че била одобрена за позиция с месечно трудово възнаграждение в размер на 4 500 лева. Въз основа на тези твърдения са предявени искове за заплащане на обезщетение в размер на 53 500 лева за претърпените в периода от повдигане на обвиненията до прекратяване на наказателното производство неимуществени вреди и за сумата от 49 466.55 лева /съгласно допуснато изменение от 17.10.2024 г./, претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи – неполучено трудово възнаграждение за периода 07.04.2022 г. – 19.03.2024 г., съставляващо разликата между трудовото възнаграждение, което би получила ако беше започнала работа по договор с „Интерлингва - М. Павлова“ ЕООД и реално получените възнаграждения в същия период по трудови договори, сключени с работодатели в гр. Балчик.

С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, чрез прокурор от ОП – Добрич, исковете са оспорени с възражения за недоказаност на претендираните вреди, както и че същите не са в причинна връзка с воденото наказателно производство. Оспорва се претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди като завишен, несъответен на икономическия стандарт в страната и съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ.

3

За да се произнесе по съществото на спора съобразно наведените въз въззивните жалби оплаквания, въз основа на основа на ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е налице спор относно наличието на основание по см. на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, ангажиращо отговорността на държавата чрез нейния правоохранителен орган – Прокуратурата на РБ, за обезвреда на претърпени от ищцата вреди. С постановление от 07.04.2022 г. на разследващ полицай по ДП № 161/2019г. по описа на ОД на МВР – Добрич М. Г. е била привлечена като обвиняема за извършено от нея престъпление по чл.301, ал.1 НК за това, че през м.юли 2018 г. в качеството й на длъжностно лице – „технически организатор“ при „В и К Добрич“ АД, поискала и получила от посочено лице сумата от 500 лева, която не й се следва, за да не извърши действие по служба, като с постановление от 19.03.2024 г. на прокурор от ОП – Добрич наказателното производство по така въздигнатото й обвинение е прекратено на основание чл.199, вр. чл. 243, ал.1, т.2 НК - поради недоказаност на същото.

Спорните въпроси, във връзка с които са и наведените в жалбите оплаквания, са относно обема и интензитета на претърпените неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение и какъв е следващият се размер по см. на чл.52 ЗЗД за тяхното обезщетяване, както и дали Прокуратурата отговаря за претендираните имуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. на обезвреда подлежат само онези вреди, настъпването на които е сигурно и закономерно следствие от незаконосъобразната наказателна репресия.

В практиката на ЕСПЧ и на касационната инстанция се приема, че по отношение на неимуществените вреди е налице силна, но оборима житейска презумпция, че както незаконно повдигнатото обвинение, така и неразумната продължителност на производството по него причиняват такива, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което е предприета незаконна наказателна репресия, респ. същата е продължила извън рамките на разумния срок, като страх от неоснователно осъждане, притеснения и безпокойство за развитието на делото, накърняване на чувството за справедливост и на доверието в държавността /в т. см. Scordino с/у Италия; Smirnova с/у Русия, 1999 г.; Димитров и Ханъмов срещу България и др. решения на ЕСПЧ, а също и решение № 306/22.10.2019 г. по гр.д. № 4482/2017 г., решение № 272 от 27.01.2020 г. по гр.д. № 924/2019 г. и решение № 48/06.04.2020 г. по гр.д. № 1610/2019 г., и трите на IV г.о. на ВКС, определение № 3272/26.06.2024 г. по гр.д. № 4511/2023 г. на ВКС, ІV г.о./.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост 4

/чл.52 ЗЗД/, което съгласно разясненията на ППВС № 4/1968 г. предпоставя съвкупната оценка на всички конкретни обстоятелства, определящи обема и интензитета на накърнените нематериални блага. Съдебната практика, обективирана в множество решения на касационната инстанция /напр. решение № 602/21.10.2025 г. по гр. д. № 4037/2024 г. на ВКС, 4 г.о.; решение № 643/31.10.2024 г. по гр. д. № 736/2024 г. на ВКС, 4 г.о.; решение № 145/27.09.2022 г. по гр.д. № 3365/2021г. на ВСК, 4 г.о.; решение № 40/13.05.2020 г. по гр.д. № 2683/2019 г. на ВКС, 4 г.о.; решение № 50/14.03.2018г. по гр.д. № 2896/2017г. на ВКС, 4 г.о.; решение № 57/09.02.2016г. по гр.д. № 4671/2015г., 4 г.о. на ВКС и др./ е константна, че в хипотезите на чл.2 ЗОДОВ такива обстоятелства са вида на нематериалните увреждания, тежестта на престъплението, дали същото е свързано с професионалната реализация на лицето и евентуална публичност на заеманата длъжност, продължителността на наказателното производство, извършените процесуални действия с участието на ищеца, наложените мерки на принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност на обвинението, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването, наличието на предходни осъждания и обществено положение, характеристични данни, както и всички други обстоятелства, които във всеки конкретен случай определят вида, обема и интензитета на претърпените неимуществени вреди.