Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1612 от 21.09.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 3857/2024
Вид
Протокол № 1612
Подписан
21.09.2026
В сила
21.09.2026
Състав
Мира Мирчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 210, ал. 2, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 56 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 95 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 56а, ал. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за правната помощ
  • чл. 23 · Закон за правната помощ

ПРОТОКОЛ

№ 1612 гр. Пазарджик, 21.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети С. през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20245220103857 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД

(ищец), редовно призован чрез юрисконсулт Е. Б., не изпращат представител.

Съдът ДОКЛАДВА молба по хода на делото вх. № 23854/21.08.2026 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК:

207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул.

„Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от Изпълнителния директор Я. Б. Я. чрез процесуален представител: юрк. А. Б., съдебен адрес за получаване на книжа: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, тел. **********.

По ГД № 3857/2024г., насрочено за 18.09.2026г. от 09:30 часа на ОСЗ.

Производството по делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 18.09.2026г. от 09.30 часа. Поради служебна ангажираност е в невъзможност да се яви в предстоящото открито съдебно заседание и моля да разгледате делото в мое отсъствие.

Моли да бъде даден ход на делото, ако са налице процесуалните предпоставки за това.

Поддържа исковата молба. Моли да бъдат приети представените писмени доказателства, като конкретните обстоятелства, които ще доказват с тях, са възникването на правоотношението и неговите условия.

Запозната е с проекта за доклад по делото. Доколкото в доклада по 1 делото съдът не се е произнесъл по направеното от ищеца искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и предвид факта, че доказателствената тежест относно размера на претендираните суми е изцяло за ищеца, заявява, че поддържа искането и моли да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза. Други възражения няма по доклада на съда.

Няма други доказателства. доказателствени искания и няма да сочи нови

С оглед процесуалното поведение на насрещната страна и евентуални оспорвания в съдебното заседание, моли да й бъде предоставена възможност във връзка с тях да ангажира допълнителни доказателства.

Във връзка с отговора на исковата молба и разпределението на доказателствената тежест, излага следното становище:

1.

По отношение на възраженията, наведени за липса на процесуална легитимация на ищцовото дружество, счита същите за неоснователни като излага следните съображения за това:

Моли съда да приеме, че ответникът е надлежно уведомен с получаване на уведомлението, приложено към исковата молба. Счита, че в конкретния случай намират приложение Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 на ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС и длъжникът следва да се счита уведомен за цесията с връчването на уведомлението в настоящото производство, доколкото в ЗЗД няма изискване кога и по какъв начин длъжникът да бъде уведомен за цесията. Отделно от това съгласно Решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС не е налице пречка на общо основание цедента да упълномощи цесионера, който да извърши конкретно действие - в случая уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането.

Счита, че по несъмнен начин, ищецът - цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника, тъй като уведомлението за цесията, приложено към исковата молба е достигнало до ответната страна и съставлява надлежно съобщаване за цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника от този момент, което уведомяване представлява релевантен за спора факт, настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда.

В подкрепа на изложеното могат да бъдат цитирани редица съдебни 2 актове: Решение на Окръжен съд Ямбол по в.гр.д. 102/2019г., Решение № 149/05.06.2019г. на по в.гр.д. 74/2019г. на Окръжен съд Кюстендил, Решение № 107/17.02.2017г. на Районен съд Шумен по гр.д. 1954/2016г. и др.

В случай, че съдът да приеме делото за изяснено от фактическа и правна страна и да бъде даден ход на делото по същество:

Моли да се признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД (правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД) има следните вземания срещу Д. Б. К.: 1300 лв. главница; 244.40лева договорна лихва за периода от 23.03.2022 г. до 11.01.2023 г.; 219.26 лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница от 24.03.2022 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 25.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

2.

Моли да се осъди Д. Б. К. да им заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК, за което приложено представят списък с разноските съгласно чл. 80 от ГПК.

В случай, че съдът постанови решение в полза на ищцовата страна, правят възражение за прекомерност. Моли при определяне на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, същото да определено съобразно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, във вр. член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Следва да се направи преценка дали нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално затруднено лице, е съответна на правото на ЕС. По реда на Закона за правната помощ се осъществява социално подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, чийто икономически статус не им позволява свободен пазарен достъп до юридически услуги - чл. 3 във връзка с чл. 22 и чл.

23 ЗПП.

Заплащането на възнаграждение по ЗПП е предпоставено от отчет на 3 адвоката, като конкретният му размер се предлага от адвокатския съвет с оглед вида и количеството на извършваната дейност и се определя от НБПП (чл. 38 ЗПП) в границите на посочени минимален и максимален размери, докато с нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА е вменено задължение на съда да присъди минималното възнаграждение по наредбата на съсловната организация, без възможност да го намалява под определения размер.

Възнагражденията, предвидени в наредбата по ЗПП, са значително в понисък размер от тези в наредбата по ЗА за един и същи вид работа. Конкретно: по НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв. и може да бъде увеличено с 50% при интерес над 10000 лв.

В случай че представляваното от нея дружество бъде осъдено да заплати разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на другата страна, на основание чл. 127 ал. 4 от ГПК, моли да бъдат задължени другата страна и упълномощения по делото адвокат да предоставят информация относно притежавана от всеки от тях банкова сметка /IBAN,BIC/, като в случай че откажат или не предоставят тази информация, моли да бъдат уведомени, че дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД като институция по чл. 56а, ал. 3 от ЗКИ с електронен достъп до Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден при БНБ и поради наличие на обоснован легитимен интерес, ще се снабди с исканата информация чрез справка в този Регистър.

Получената информация от Регистъра на банковите сметки и сейфове ще се използва от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД единствено с цел изпълнение на задължения по влязло в сила съдебно решение и възстановяване на суми, които в резултат на съдебното решение се явяват платени от клиента без основание, както и за заплащане на дължими разноски и адвокатски хонорари.

Приложения:

1.

2.

Пълномощно за процесуално представителство

Списък с разноски;

Д. Б. К. (ответник), редовно призован, чрез пълномощник А. Д. К., не се явява За него се явява пълномощника А. Д. К..

4

Съдът ДОКЛАДВА молба вх.№ 19399/30.06.2026 г. за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК от Д. Б. К., чрез пълномощника А. Д. К..

С настоящата молба, в качеството си на ответник по гр.д. № 3857/2024 г., заявява категоричното си несъгласие с процесуалните действия на съда, обективирани в определения от 05.06 2026 г., които представляват опит за заобикаляне на императивни правни норми и задължителна съдебна практика, и настоявам за НЕЗАБАВНО СПИРАНЕ на производството по следните съображения:

I.

ОТНОСНО НАЛИЧИЕТО НА АБСОЛЮТНА ПРОЦЕСУАЛНА

ПРЕЧКА ЗА РАЗВИТИЕТО НА ПРОЦЕСА.

На основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, настоявам за НЕЗАБАВНО СПИРАНЕ на настоящото производство до окончателното приключване на висящото дело № 2511/2026 г. по описа на РС-Пазарджик.

Налице е класическа връзка на преюдициалност. тъй като изходът на посоченото дело е от решаващо значение за изхода на настоящия спор Предмет на настоящото производство по чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на вземане, докато предмет на преюдициалното дело № 2511/2026 г. е самата валидност на облигационното правоотношение, от което ищецът твърди, че произтича неговата претенция Очевидно е, че ако с влязло в сила решение по обуславящото дело се установи нищожност на договора за кредит, то ищецът по настоящото дело не би могъл да има каквито и да е валидни претенции, произтичащи от него.

II.

ОТНОСНО ИМПЕРАТИВНИЯ ХАРАКТЕР НА СПИРАНЕТО И

НЕДОПУСТИМОСТТА НА СЪДЕБНИЯ АКТ ПРИ ОТКАЗ.

Обръща се внимание на съда, че съгласно константната и задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2017 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, наличието на преюдициален спор по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК представлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за развитието на обусловеното дело

Спирането не е въпрос на съдийска дискреция, а на служебно задължение Съдът е длъжен да спре производството, веднага щом установи наличието на преюдициална връзка Процесуалното правило е императивно и не предполага преценка по целесъобразност

5

I.

Решение, постановено при наличие на основание за спиране, е НЕДОПУСТИМО и подлежи на обезсилване Продължаването на производството и постановяването на решение по същество, преди да е приключил преюдициалният спор, ще доведе до постановяване на порочен и изначално недопустим съдебен акт, който ще бъде обезсилен от горната инстанция.

III.

ОТНОСНО ЛИПСАТА НА ВАЛИДНО ОБЛИГАЦИОННО

ПРАВООТНОШЕНИЕ НА ИЩЕЦА.

Защитата на ответника, изложена още в отговора на исковата молба, е изградена върху твърдението за пълна нищожност на процесния договор за потребителски кредит. Тази нищожност произтича от грубото му противоречие с императивни норми на ЗПК, включително липса на задължителни реквизити, неравноправни клаузи и заобикаляне на закона При обявяване на договора за нищожен, той не поражда правни последици ab initio. Съгласно чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси или други разходи.