Решение № 1133 от 01.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1133 гр. Бургас, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20232100501687 по описа за 2023 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК във вр. с чл. 310 и сл. от Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от адв. Е. Т., БАК като процесуален представител на Н. С. С., ЕГН **********, с адрес: *** против Решение №1574/13.07.2023г., постановено по гр.д. №1382/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът е изменил размера на присъдената с Решение №347/06.03.2013г. по гр.д. №7719/2012г. по описа на БРС месечна издръжка на детето Д. Н. С., ЕГН ********** като я е увеличил от 90лв. на 320лв. и осъдил Н. С. С. да заплаща издръжка за бъдеще време в така увеличения размер, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.03.2023г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С решението С. е осъден да заплати на Районен съд Бургас държавна такса в размер на 331,20 лв., както и да заплати на непълнолетното си дете, действащо със съгласието на своята майка М. Д. Д. сумата от 500 лв. разноски по делото.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано. Сочи се, че първоинстанционният съд не е разгледал задълбочено събраните по делото доказателства като е разгледал избирателно тези на ищцовата страна. Претенцията е призната по основание, но при определяне на размера съдът не е взел предвид изложените от ответника възражение и доводи. Съдът не е съобразил обстоятелствата, че месечните доходи на майката и ответника са приблизително еднакви, че половината време от годината непълнолетният ищец е при баща си /което приел за 1 доказано от двамата разпитани свидетели/, който през този период му осигурява дом, храна, джобни пари, дрехи, обувки, че половината от аргументите за увеличаване размера на издръжката са еднократни събития, някои от които вече са се случили, а други не. Тъй като детето било ученик в 7 клас, недоказани били твърденията за посещаване на уроци по български език и литература във връзка с кандидатстването, а дори и да били доказани това било, който с приключване на приема в гимназиите приключвал. Към настоящия момент този разход предвид отпадането му не следвало да се взема предвид при определяне на издръжката. Оспорени били и доказателствата във връзка с ортодонтското лечение, както и това, че и то представлявало еднократен разход, чиято стойност останала недоказана, но въпреки това същото е прието като извънредни нужди на детето. Не било съобразено и обстоятелството, че двамата родители имали още едно дете – пълнолетна, студентка която е подпомагана финансова от бащата, че двамата родители били военнослужащи, че ответникът имал кредити. Претендира постановяване на решение, с което да бъде определен справедлива по размер месечна издръжка за непълнолетното дете Д.. Претендира разноски. Не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Десислава Караиванова като процесуален представител на детето Д. Н. С., действащ със съгласието на своята майка и законен представител – М. Д. Д.. Застъпено е становище за неоснователно на въззивната жалба и правилност, обоснованост и законосъобразност на постановеното решение. Оспорени са твърденията, че детето прекарва повече от половината година при баща си. Сочи се, че от датата на постановяване на първоинстанционното решение до настоящия момент въззивникът е преустановил редовното осъществяване на режима на лични контакти със сина си като за този период от време детето е пребивавало само един път при баща си с преспиване и то след като е откаран там от сестра си. Посочено е и че въззивникът продължава да заплаща стария размер издръжка и то със забава от два месеца. Твърди се, че към настоящия момент детето е ученик в ПГСАГ Кольо Фичето, специалност „Строителство и архитектура“ и се обосновават разходите му. Излага се, че ортодонтското лечение не представлява еднократен разход, тъй като извършването се свързва с вноски за сравнително дълъг период от време, определен първоначално на три години, т.е. почти до навършване на пълнолетие на детето. Претендира се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно. Претендират се разноски.

Представят се писмени доказателства.

ДСП-Бургас не е изразила становище във въззивното дело.

Съдът при извършената проверка по реда на чл. 267 от ГПК констатира, че подадената въззивна жалба е редовна и допустима – същата е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по предявен от Д. Н. С., чрез своята майка М. Д. Д. срещу Н. С. С. иск с правно основание чл.

150 вр. чл. 143, ал. 1 и 2 от СК за изменение на определения с Решение 2

№347/06.03.2013г. по гр.д. №7719/2012г. по описа на БРС размер на издръжката на детето като същият бъде увеличен от 90лв. на 320лв, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Изложени са съображения, че от определяне на първоначалния размер на издръжката са изминали десет години, детето е пораснало, увеличили са се потребностите му, настъпило е значително изменение на икономическите условия, минималният размер на издръжката също е изменена, като са описани конкретни потребности на детето от издръжка. Посочено е, че е необходимо провеждане на ортодонтско лечение с продължителност около две години, което е на стойност 3200лв. и което ще е съпроводено със закупуването на специални консумативи за зъбната хигиена.

Ответникът бил трудовоангажиран, с добро месечно възнаграждение и имал възможност да заплаща по-голям размер на издръжката. Представени са доказателства.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника чрез ангажирания от него процесуален представител. Заявено е, че признава иска по основание, но оспорва претендирания размер на издръжката, като заявява възможност за заплащането на такава до размера от 195лв. месечно.

Изложени са съображения, обосноваващи тази невъзможност – че доходът не е по-висок от този на майката, че издържа и другото общо с майката пълнолетно дете – Славена, която била студентка в УАСГ-София, че погасява кредит с месечни вноски от 200лв. Изтъкнато е, че през половина време от годината детето е при него в дома му в с. Троян, през което време той поема изцяло издръжката за него, оспорена е необходимостта от поставянето на брекети, не са налице нужди за специфични разходи по отглеждането му.

Ангажира доказателства. Моли претенцията да бъде уважена частично, в размера на 195 лв.

Съдът е уважил изцяло предявения иск за изменение на издръжката и е постановил увеличение на първоначалната издръжка от 90 лв. - на 320 лв.

Приел е, че е налице трайно изменение на обстоятелствата, обуславящи увеличен размер на издръжката, като за определянето му е взел предвид минималния размер издръжка, възрастта на детето, получаваното от ответника възнаграждение, наличието на собствен дом, в който той живее, отчел е задължението му за кредит. Обосновал е, че за издържането на другото общо дете – сестрата на Д. не е налице безусловно задължение, предвид че същата е пълнолетна, за разлика от безусловното му задължение към ищеца. По отношение на възраженията, че детето било през по-голямата част от времето при него в с. Троян и през този период е покривал всичките му нужди е посочил, че това е негов морален дълг като родител.

Служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 от ГПК сочи, че решението на първата инстанция е валидно и допустимо.

Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е установил 3 правилно фактическата обстановка по делото, съобразно въведените от страните към този момент твърдения и представените доказателства, а изводите му по фактите са обосновани – изградени след обсъждане на доказателствата по делото поотделно и в тяхната връзка, поради което не е необходимо същите да бъдат преповтаряни.

Пред въззивната инстанция са допуснати нови писмени доказателства, от които се установява, че понастоящем детето Д. е записано в осми клас в дневна форма на обучение, специалност „Строителство и архитектура“ в ПГСАГ „Кольо Фичето“ гр. Бургас, както и разписки, от които е видно, че въззиваемият превежда издръжка на детето в размер, съобразно първото осъдително решение за издръжка.

По наведените от въззивника в жалбата му оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Изложените във въззивната жалба оплаквания, че при постановяването на съдебното решение съдът е обсъдил избирателно само някои от доказателствата са неоснователни, тъй като същият е извършил пълна и всеобхватна преценка на всички относими по делото доказателства. За да определи размера на присъдената издръжка, районният съд е взел предвид минималния размер на издръжката на едно дете по чл. 142, ал. 2 от СК, а именно ¼ от МРЗ за страната, което е 195лв. Определеният от законодателя манимален размер е еднакъв за всички нуждаещи се, без да се има предвид възрастта. В конкретния случай, правилно съдът е съобразил, че става въпрос за дете в юношеска вързаст, което към момента на постановяване на първоинстанционното решение е било в седми клас, понастоящем – осми клас в гимназиално училище. Предвид това, правилно съдът е съобразил, че са необходими разходи за учебната му дейност, за социални и културни мероприятия, за извънучилищни занимания. Следва да се има предвид, че именно тези нужди, с оглед възрастта на детето, ще нарастват и занапред, което не може да не бъде съобразено от съда при определяне на издръжката, тъй като процесното задължение има характера на периодично плащане, което ще се извършва ежемесечно занапред във времето. Съдът не е отдал твърдяното от въззивника преимуществено значение на курсовете на детето във връзка с кандидатстването, които не били доказани да са извършвани и които не представлявали продължителен разход. Напротив, същият е отчел като цяло нарасналите разходите на детето, свързани с училището. Съдът е съобразил инфлационните процеси в страната, които са ноторно известни обстоятелства.

Правилно районният съд е приел, че бащата има финансовата възможност да заплаща така определения размер на издръжката. Не се установява твърдението на въззивника, че месечните доходи на майката били еднакви с тези, които той получавал. Видно от представените по делото удостоверения и двамата родители са военнослужещи, но доходите на 4 майката варират в размер около 1650лв. месечно, докато тези на бащата са около 2000лв. на месец. Правилно съдът е приел, че принципно това, че въззивникът подпомага финансово и другото си дете – сестрата на Д., която е пълнолетна и е студентка е без значение, тъй като спрямо нея не е налице безусловно задължение за заплащането на такава, каквото е налице спрямо детето Д. като непълнолетно, макар че въпреки това, съдът е отчел и това като разход. Отчетени като разход са и месечните вноски по погасяване на кредита в размер на 162лв., макар че и същите не следва да бъдат вземани предвид, тъй като задължението за издържане, което ответникът има към детето си Д. му е било известно и същият е следвало да се съобрази с него по начин, че кредитът да не е извинение и да не препятства възможността му за изплащането на такава.

Съдът е отчел обстоятелството, че детето всяка събота и неделя и по време на ваканциите си пребивава в дома на бащата в с. Троян. Въпреки това, правилно е приел, че това не следва да се отразява на дължимият размер на издръжката от бащата доколкото родителските права са предоставени на майката и тя е тази, която преимуществено полага непосредствените грижи за него. Това, че ответникът изпълнява свои морални задължения, взема детето при себе си по-често и през това време му осигурява необходимите условия, средства за задоволяване на потребностите му и издръжка в повече от колкото законът го задължава, не е аргумент в подкрепа на извода за понисък размер на издръжката.