Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 552 от 28.05.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 4149/2020
Вид
Решение № 552
Подписан
28.05.2021
В сила
28.05.2021
Състав
Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. София , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000504149 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 5147 от 25.08.2020г. постановено по гр.д.№ 3775/2017г. по описа на СГС, ГО, 4 състав, е уважен частично иск с правно основание чл.45 ЗЗД, като Т. Н. М. е осъдена да заплати в полза на „ВАЛИСИ“ ЕООД /в несъстоятелност/, сумата от 553 446.74 /петстотин петдесет и три хиляди, четиристотин четирдесет и шест, 0.74/лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - претърпени загуби, в резултат на престъпление по чл.212 НК - документна измама, изразяваща се в теглене на средства, без да предава на ищцовото дружество, превеждането им в полза на трети лица и впоследствие теглене и преводи в своя полза, на суми от особената сметка на дружеството, открита в „ОББ“ АД, IBAN: **********, разпорежданията по която се извършват по реда на чл.658 ал.1 т.9 ТЗ, надвишаващи по размер тези, за които е била изрично упълномощена да тегли и превежда, посредством предоставено й от „ВАЛИСИ“ ЕООД пълномощно, въвеждайки в заблуждение банковите служители, че има право да извършва тегления и преводи в размер надвишаващ този, за който е била изрично упълномощена, посредством представяне на Определение на СГС от 11.05.2011 г., което се отнася до ежемесечно плащане на постоянни разходи, на неистински - подправени нареждания за теглене и преводно нареждане, върху което подписът на синдика е подправен, и на неистински - неавтентични и неверни съдебни удостоверения за връщане на суми, заплатени за изброените в ИМ разходи, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска - 27.03.2017г. до 1 окончателното й изплащане.

Със същото решение е отхвърлен иска за имуществените вреди за разликата над сумата от 553 446.74 лв. до сумата от общо 557 571.74лв., или за сумата от 4125 лв., като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, като Т. Н. М. е осъдена да заплати на „ВАЛИСИ“ ЕООД /в несъстоятелност/, сумата от 922.32 /деветстотин двадесет и два, 0.32/лв., направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска, а в полза на СГС сумата 22 138.00 /двадесет и две хиляди, сто тридесет и осем/лв., представляваща дължимата държавна такса върху уважената част от иска.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответницата по делото.

Жалбоподателят-ответник Т. Н. М. оспорва решението в неговата осъдителна част и моли да бъде отменено решението в тази му част, а искът - отхвърлен като неоснователен изцяло. Посочва, че решението е постановено по нередовна ИМ, тъй като липсва активна процесуална легитимация за синдика - Р. Т. - ищец по делото, по иск по чл.45 ЗЗД, обосновано с ограничената процесуална легитимация на синдика. Твърди, че по правило синдикът е легитимиран да предяви от свое име само отменителните искове по чл. 646 и чл.

647 ТЗ и тези, изрично посочени в чл. 649 ТЗ, по които искове същият има качеството на страна. Тези норми сочат предметния обхват на исковете, във връзка с които надлежната процесуална легитимация е предоставена по изрична норма на синдика. По всички други спорове страна е самият кредитор, като синдикът осъществява само процесуално представителство в процеса, съгласно правомощията, дадени на синдика в чл. 658, ал.1, т.7 ТЗ /в този смисъл решение № 76 от 11.04.2013г. на ВКС по гр.д. № 815/2012г. І Т.О/. Затова твърди, че синдикът не разполага с активна процесуална легитимация да завежда от свое име други искове, извън отменителните, вкл. процесния по чл.45 ЗЗД.

На второ място твърди, че ИМ е недопустима, като нередовна поради липса на представен удостоверителен документ за актуално състояние на ищцовото дружество, като не е представено доказателство за представиледната власт на соченият в ИМ синдик на дружеството - Р. Т.. В заключение изтъква факта, че съдът е направил неправилна правна квалификация на исковата претенция, което е довело до произнасяне по непредявен иск т.е. решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Неправилно съдът я е осъдил в качеството й на физическо лице, докато в ИМ на лист първи, абзац 4, ищецът сочи, че ангажира нейната отговорност в качеството й на управител на дружество. Същевременно не е представен договор, въз основа на който е изпълнявала вменените й задължения с определение на съда спрямо „Валиси" ЕООД. Не е ясно налице ли е договорно правоотношение за извършване на счетоводни услуги. Посочва, че приложеното по делото Определение на СГС от 11.05.2011г. на СГС, TO, VІ-5 с-в е правно ирелевантно. По 2 същество оспорва изводите на СГС, че след като е налице несъответствие на положените подписи върху нарежданията-разписки с представения в банката образец на подпис, то липсва съгласие за изпълнението на платежните операции от страна на платеца, а от там и извод за наличие на неразрешени платежни операции. Действително, наличието на подпис върху платежния документ, който съответства на подписа, положен от титуляра или от неговия пълномощник върху спесимена, е доказателство за изразена воля от титуляра за нареждане или даване на съгласие за изпълнението на платежната операция, а от там и за определянето на тази операция като разрешена, по смисъла на чл. 51, ал.1, изр. 1 от ЗПУПС.

Наличието на подпис върху платежния документ, който не съответства на подписа, положен от титуляра или от неговия пълномощник върху спесимена, обаче не води автоматично до определянето на тази операция като неразрешена, по смисъла на чл. 51, ал.1, изр. 2 от ЗПУПС, тъй като определянето на една платежна операция като разрешена или неразрешена е обусловено единствено от наличието или липсата на съгласие на платеца. Следователно, за да се установи дали платежните операции са разрешени или не, е необходимо да се докаже пълно и главно дали синдикът Т., е нареждала да бъдат изпълнени такива или е давала съгласието си за тяхното изпълнение или не. Отделно от гореизложеното твърди, че съдът е следвало да спре настоящото производство, поради наличието на досъдебно производство, индивидуализирано с номер и опис, водено за престъпление срещу нея по чл.212 ал.1 от НК, абсолютно идентично на твърденията в ИМ, преценени като деликт от граждански съд, който по същество приема, че е виновна в извършване на престъпление по чл.212 НК.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ВАЛИСИ“ ЕООД /в несъстоятелност/ оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че противно на твърденията на жалбоподателката искът е предявен от обявеното в несъстоятелност дружество - „Валиси“ ЕООД, а не от неговият синдик. Именно „В. - в несъстоятелност е носителят на накърнените материални права, а оттук - и на правото на иск по конкретния правен спор. При предявяването на иска, ищецът е представляван съобразно правилото на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ - от синдика на несъстоятелното дружество, чието качество се установява от писмените доказателства. От друга страна твърди, че Т.М. е управител на дружеството „ТНМ - Консулт и проектиране“ ЕООД, което е осъществявало счетоводното обслужване на несъстоятелното дружество, но този факт не отнема деликтната й отговорност, нито пък й придава своеобразен деликтен имунитет.

Договор между

„Валиси“

ЕООД

- в

По същество на спора посочва, че е доказано пълно и главно наличието на противоправно деяние, осъществено от жалбоподателката, тъй като подписите във всички изследвани документи от групи 8.1.1. несъстоятелност и Т.М. никога не е съществувал.

(нарежданията-разписки), 8.1.2. и 8.1.3., (които в съвкупността си представляват всички преводни нареждания), не са положени от синдика на несъстоятелното дружество. Също така, вещото лице категорично установява, че ръкописните текстове в обектите от група 8.1.1. (нарежданията-разписки) и 8.1.3. (трите броя преводни нареждания от 22.08.2016г.) са изписани от Т. Н. М.. На последно място, според комплексната (съдебно-почеркова и 3 документно-техническа експертиза), изслушана и приета без оспорване в о.с.з. на 17.06.2020г., при създаването на всички 30 бр. копия на изследваните съдебни удостоверения са използвани „заготовки“ - листове хартия с предварително отпечатано изображение на комплекса от четири реквизита - печатан текст „Председател, „секретар, два подписа и отпечатък от кръгъл печат. На първо място, всички безкасови плащания са извършвани в полза на трети лица - свързаните с М. дружества - „ТНМ - Консулт Прим“ ЕООД, „Ай Пи Ар Хост ЕООД и „ТНМ - Монитор“ ЕООД. В платежните нареждания като основание за плащанията е посочено едно и също - връщане на задатък, внесен на 21.07.2016г. Видно от молба на синдика на „Валиси“ ЕООД от 04.04.2016г. за представяне на сметка за разпределение по т.д.№ 1024/2010г., на 08.03.2016г. по реда на прякото договаряне са продадени всички недвижими имоти на обявеното в несъстоятелност дружество. Ето защо, през юли 2016г. е било фактически и правно невъзможно да се провежда процедура по осребряване на имущество на „Валиси“ ЕООД, която да изисква или позволява внасянето на задатък, което е видно и от представеното извлечение от особената банкова сметка на дружеството. Като управител и собственик на свързаните лица, М. е знаела, че дружествата получават сумите на несъществуващо основание. Претендира разноските.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищецът „ВАЛИСИ“ ЕООД /в несъстоятелност/ твърди, че с Определение на СГС от 11.05.2011 г. по т.д. № 1024/2010г. на СГС, ТО, на синдика на „ВАЛИСИ“ ЕООД /в несъстоятелност/ е разрешено да упълномощи Т. Н. М. с правото да извършва ежемесечно от особената сметка на дружеството, открита в „ОББ“ АД, с IBAN: **********, безкасови преводи и тегления на каса в съответствие с разрешенията на съда по несъстоятелността по чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ, във връзка с покритие на постоянните разходи, присъщо необходими за развитие на производството по несъстоятелност, подробно изброени в определението.

Извън изброените в определението разходи, всички останали разходи в производството по несъстоятелност са извършвани с отделна молба или на база отчета на синдика по чл.659 ал.

2 ТЗ, съдържащи подробна обосновка на необходимостта от съответния вид разход, като всеки от разходите е разрешаван от съда с резолюция върху отчета или молбата и издаване на нарочно удостоверение, което да послужи пред обслужващата банка, в което подробно се описва лицето, на което следва да се плати, цел и размер на плащането. Твърди, че ответницата, в качеството си на сетоводител, използвайки неистински и преправени документи, въвеждала в заблуждение банковите служители, че разполага с разрешение на съда по несъстоятелността, като теглела суми, извън тези, за които е изрично упълномощена, от особената сметка на дружеството и ги превеждала в полза на трети лица /търговски дружества/, а впоследствие теглела и превеждала сумите по своя банкова сметка и полза. По този начин причинила на ищцовото дружество имуществена вреда - претърпяна загуба в размер на общо 557571.74лв., представляваща имуществена вреда, причинена от престъпление по чл.212 НК - документа измама и обсебване, която сума претендира, ведно със законните последици.

4

Ответницата Т.М. оспорва исковете, като възразява, че не е осъществила състава на престъпление по чл.212 НК - документна измама, т.к. не се е ползвала от неистински документи, не е съставяла такива за пред банка, а дори да се приеме, че подписите върху тях не са положени от сочените като техни автори лица, то представяйки ги при извършване на банковите операции, не е знаела за последното. Възразява, че теглените и превеждани суми са постъпили в касата на ищцовото дружество, както и че не е давала съгласие, като приносител на платежните документи, за извършване на платежните операции.