Решение № 158 от 28.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. София, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александра Й.а

Членове:

Стоян Михов

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604874 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 02.06.2021 г., постановена по НОХД № 7584/2020 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 17-ти състав, подсъдимият Б. М. С. е признат за виновен в това, че на 29.06.2019 г. около 16.20 часа в гр. София, в двор на кооперация, находяща се на ул. ****, се заканил с убийство на Г. ИВ.

Т. с думите: „Сега ще те убия!”, като държал в двете си ръце по един нож и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Г. ИВ. Т.-престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като на осн. чл. 55, ал.

1, т. 2, б.“б“ НК му е наложено наказание пробация, при следните мерки и продължителност, както следва: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, два пъти седмично за срок от две години; „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години; както и пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” — 100 часа годишно за срок от една година.

На осн. чл. 45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Г. ИВ. Т. сумата от 500 /петстотин/ лева-обезщетение за неимуществени вреди от деянието, предмет на обвинението, ведно със законна лихва от 1 датата на деликта, като гражданския иск е отхвърлен в останалата част до размера от 5000 /пет хиляди/ лева като неоснователен.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимия са възложени направените в хода на досъдебното производство разноски, в размер на 330,54 лв. в полза на СДВР, и разноски в съдебното производство, в размер на 664 лв., държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева, както и в полза на гражданския ищец 80 лева-разноски за повереник.

Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК, е постъпила въззивна жалба от защитника и допълнение към нея, като се отправя искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по обвинението и оправдан, а гражданският иск да бъде отхвърлен в цялост като неоснователен. Защитата поддържа, че доказателствата по делото не били обсъдени в съответствие с чл. 305, ал. 3 НПК, противоречията не били изяснени, като са ползвани показания от досъдебна фаза за обосноваване на обвинението без дадено съгласие за прочитането им. Неправилно бил приложен законът, като твърдяната закана не била предизвикала страх у пострадалия и неправилно била прието, че подсъдимият не бил реабилитиран.

Срещу присъдата на първоинстанционния съд в гражданскоправната част е постъпила жалба от повереника на ЧО и ГИ и допълнение към нея, като се претендира изменение на първоинстанционната присъда и уважаване на гражданския иск в пълния му предявен размер. Излагат се доводи, че гражданският иск е доказан по размер, като първата инстанция при определяне на справедливия размер на обезвреда не бил отчел, че негативните преживявания за пострадалия са включвали страх за малолетното му дете и семейството му, поради което размерът на присъденото обезщетение бил занижен.

В закрито заседание въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо провеждане на въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседание повереникът моли да бъде уважена жалбата срещу присъдата в гражданскоправната част, като оспорва въззивната жалба от защитника, счита присъдата в наказателноправната част за правилна.

Претендира разноски във въззивното производство.

2

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия моли да бъде уважена жалбата. Поддържа, че по делото липсвали доказателства, че по отношение на пострадалия е отправена заплаха, която да е предизвикала основателен страх за живота му. Самият пострадал установявал, че не е ползвал лекарствени продукти и не е търсил лечение и консултация с медицински специалисти.

Посетилите местопроизшествието свидетели-полицейски служители също не установявали, че у пострадалия е съществувал реален страх. От показанията на св. М., които неправилно били дискредитирани от първата инстанция се установявало, че след случая бил проведен разговор с пострадалия, и същият не бил споменал пред нея, че подсъдимият е държал хладни оръжия в ръцете си, като споделил, че малолетното дете е било единствена причина да не се саморазправи с подсъдимия. Неправилно СРС се доверил на показанията на съпругата на пострадалия-св. Т.а, макар че били в противоречие с останалите гласни доказателства.

Съществували противоречия в гласните доказателствени средства относно броя на ножовете в ръцете на подсъдимия, размера на същите, употребените изрази спрямо пострадалия. Същевременно с това пред полицейските служители пострадалият не бил заявил, че е имало свидетели на случая. Не били обсъдени действията на пострадалия, които били в противоречие с Наредба за обществения ред на територията на СО, заключението на вещите лице за особеното състояние, в което се е намирл подсъдимия, като по същество се обосновава липса на мотиви-схематичност, непълнота, неяснота и вътрешни противоречия.

Представителят на С.г.п. моли първоинстанционната присъда да бъде потъврдена, като правилна, поддържа, че първоинстанционният съд е изложил конкретни съображения за своите изводи, които сочат обоснованост на същата.

Подсъдимият не взема отношение по същество на обвинението.

В последната си дума моли да бъде уважена жалбата.

Въззивният съдебен състав, след оценка на събрания от първостепенния съд и от настоящия въззивен състав доказателствен материал и след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в съответствие с чл. 314 НПК, провери изцяло правилността на атакуваната присъда и прецени, че тя е правилна и не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

3

В производството пред първоинстанционния съд правилно е изяснена фактическата обстановка по отношение на съставомерните признаци на деянието. Същата по категоричен начин се установява от събрания по делото доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и доказателствени средства и способи за събиране и проверка на доказателства.

Събраните доказателствени източници са били обсъдени поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно действителния им смисъл и съдържание, при спазване на правилата на формалната логика, след като преди това са съпоставени и с останалата доказателствена маса.

Първоинстанционният съд е изложил подробни и убедителни доводи при анализа на доказателствената съвкупност като е посочил кои конкретно доказателствени изтоници следва да бъдат поставени в основата на изводите му и кои не следва да бъде възприемани, както и сображенията за това. Не е допуснато превратно тълкуване на доказателствата като верният доказателствен анализ е довел до правилно установени фактически положения.

Въззивният съдебен състав приема за установено от фактическата страна следното:

Подсъдимият Б. М. С. е роден на **** г. в гр. Казанлък, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, с адрес: гр. София, ул. ****.

На 17.06.2019 г. подсъдимият Б.С. претърпял пътнотранспортно произшествие, вследствие на което настъпили увреждания на здравето му, а именно лека черепно-мозъчна травма с краткотрайна загуба на съзнание. При С. възникнали посттравматична церебрастения, протичаща с вегетативни симптоми, главоболие, световъртеж, лесна раздразнимост и непоносимост към силни дразнители от вън — силен шум, светлина, топлина и др. Било проведено болнично лечение във ВМА, като след изписването му на 20.06.2019 г. на лицето бил предписан домашен режим на лечение, без звукови и светлинни дразнения, при тишина и спокойствие. Визираното домашно лечение подсъдимият провеждал в дома си на адрес гр. София, ул.

****, където живеел сам и където бил посещаван често от майка му- св. М..

Подсъдимият и св. Г. ИВ. Т. били съседи, като Т. живеел в жилищна кооперация на адрес гр. София, ул. ****, вх. ****, а двете сгради били в 4 непосредствена близост една до друга.

На 29.06.2019 г., събота, около 10.45 часа свидетелят Г.Т. се намирал в обособен заден двор към сградата, в която живеел. Към въпросния заден двор достъп и съответно изглед имал и блокът, в който живеел подсъдимият С.. На посоченото място и времеви диапазон Т., използвайки техническо средствоъглошлайф извършвал механично въздействие върху метална лира, свързано с отстраняване на боя от последната, влседствие на което предизвиквал силен шум.

По същото време подсъдимият С. се намирал в дома си и бил силно подразнен от шума, който св. Т. предизвиквал с ъглошлайфа, още повече, че лечението му изисквало условия на тишина и спокойствие. Предвид това, около 12.45 часа подсъдимият направил забележка на св. Т. да спре с шума, като викнал от балкона си и слязъл до вътрешния двор, където св. Т. работел с ъглошлайфа. Малко по-късно свидетелят Т. преустановил работата си и се прибрал в дома си, където била и неговата съпруга. Малко след 16.00 часа Т. отново излязъл в задния двор, включил ъглошлайфа и продължил почистването на металната лира. С. двукратно излязъл на терасата си и отново отправил забележки към св. Т. като му викал да спре, но последният продължил работата си. Св. Т.а-съпруга на пострадалия Т., чула забележките към съпруга си и разменила реплики с подсъдимия, които били възприети и от техен съсед — св. А.., живеещ в сградата на същия адрес.

Непосредствено след това подсъдимият, силно подразнен от продължаващия шум и невъзможността да си почива. взел от дома си два кухненски ножа и излязъл навън като се насочил към двора на съседната сграда. Около 16:20 часа Т. забелязал, че към него се приближава подс. С., който носел по един нож във всяка ръка, които били отуснати до тялото му и с остриета по посока на Т. и застанал на около метър и половина от Т., без да замахва с тях. Свидетелят Т. спрял ъглошлайфа и подпрял лирата на стената до себе си, а подсъдимият С. започнал да вика и да търси сметка от св. Т. във връзка с шума, като му се заканил с думите: „Ти ще спреш ли?” „Сега ще те убия!”.

Подсъдимият С. ритнал лирата, която Т. обработвал с шлайфа, след което последният се опитал да успокои подсъдимия, като му казал, че е приключил с работата си и няма да вдига повече шум, а подсъдимият подс. С.

5 си тръгнал и се прибрал в дома си.

Свидетелят Т. също се прибрал у дома, разказал на съпругата си и се обадил на телефон 112, за да подаде сигнал относно случилото се. Малко покъсно на място пристигнали полицейски служители от 06 РУ-СДВР, пред които св. Т. разказал за случката. Последните не успели да установят подсъдимия на адреса му, поради което си тръгнали, а свидетелят Т. отишъл в 06 РУ-СДВР, за да подаде жалба.

На следващия ден подсъдимият С. разказал на майка си — св. М., че е имал пререкания със съседа си св. Т., но се притеснявал да отиде и да му се извини. Затова майка му отишла до дома на сем. Т.и да предаде извинението на сина си, като разговаряла със св. Т. и му оставила телефонния си номер, за да се срещнат двамата и да се разберат, но пострадалият не я потърсил Така изложената фактическа обстановка се установява на база следните доказателствени изтоници, а именно обясненията на подсъдимия С., показанията на свидетелите Г.Т., Л.М., Д.П., И. А.., Е. Т.а и И. М., включително показанията на св. Първанов от досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.

1, т. 2 от НПК, и тези на св. **** — прочетени частично и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; заключенията на съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимия, съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на пострадалия и аудиотехническа експертиза; писмените доказателства — медицински удостоверения и епикризи за подсъдимия, справка за съдимост на подсъдимия; справки по изпълнително дело.