Акт от 21.07.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 474/21.07.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 535 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от М.С. - гражданин на М., с адрес: РПЦ – Харманли, гр. Х., жк. „Д.“ №.., срещу Решение № УПХ-55/23.06.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца.

Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, че са обсъдени въпросите, свързани с обстановката в М., но това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в М., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в М.. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът му бил в опасност и както заявил многократно пред ДАБ, искал да живее в България. При постановяване на обжалвания акт административният орган не изследвал законодателството на М.. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в М., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в М.. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречи на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът -

Интервюиращ орган при ДАБ, РПЦ – Харманли (Г. М.), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№105450-868/02.06.2020г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името М.С. от М., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №431 от 10.06.2020г., с рег. №УП-15559/10.06.2020г. на ДАБ, подадена с името М.С.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-15559/10.06.2020г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М.С., гражданин на М., роден на ***г. в М., гр. К.

С., …. На същата дата лицето е регистрирано с имената М.С., роден на ***г. в М., гр. К. С., със същия постоянен адрес, гражданин на М., етническа принадлежност – …, религия – …, професия ……., … образование, …, без документи за самоличност.

В регистрационния лист е отразено, че съпругата на чужденеца – М. А. и синът му – М., са в М..

С писмо с рег.№УП 15559/11.06.2020г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че на границата чужденецът се представил като М.С., роден на ***г., от С.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 11.06.2020г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 15559/11.06.2020г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното при регистрация. Не използвал други имена. Имал само далечни роднини в И. и И., нямал близки роднини в Европа. Напуснал М. на 28.02.2020г., легално, с паспорт от летище Дар Албайдаа-Казабланка – за Т., И.. Оттам пак легално отишъл в К.

(турска страна), където останал два дни. След това нелегално влязъл в Г., но там му откраднали дрехите, паспорта и багажа. Оттам го върнали в Т., но той пак отишъл в Г. и после дошъл тук. В Република България влязъл нелегално, укрит в румънски камион, без да ги види шофьора, били 4 човека и били хванати при влизане в Р.. Постоянният му адрес бил град К. С.. Само там живял. Нямал друго гражданство. Заявил, че е ….. М. се казвала жена му и имал един син М. – 6 г.

Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС. Не бил подавал досега молба за закрила. Не бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Посочил, че е арабин. Нямал проблеми заради етническата си принадлежност. Заявил, че е мюсюлманин. Нямал проблеми заради изповядваната от него религия. Не членувал в политическа партия. В М. били родителите му, …, …, ……. с детето им. Посочил, че не е учил. Работил в …. Относно причините да напусне държавата си по произход посочил, че напуснал, защото искал да стигне до И. или до И.. Единствената причина да напусне била беднотията. Работил, но парите не стигали. Нямало друга никаква причина да напусне страната. Съпругата му и детето сега живеели при баща ѝ и той се грижел за тях. Целта на чужденеца била да стигне до някоя от тези страни и да работи. Към него лична заплаха никой не бил отправял. Върху него лично не било оказвано насилие. Заявил, че не би се завърнал в държавата си по произход.

С Решение №

УПХ-55/23.06.2020г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на М.С. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 25.06.2020г., а жалбата е подадена на 25.06.2020г.

(видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Г. М. М., младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед № РД05-217/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 10.06.2020 г., а оспореният акт е издаден на 23.06.2020г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.

В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход.

Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.