Решение № 570 от 10.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Пловдив, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330114699 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. Д. Т. против „ЮтеКредит България“ ЕООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 21, ал.1 ЗПК, вр. чл. 10а, ал.2 ЗПК и чл. 26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в Договор за кредит № **/** г., сключен между страните, е нищожна.

В исковата молба се излагат съображения, че на ** г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № **/** г., по силата на който на ищеца били предоставени заемни средства в размер на 2500 лева. В договора била предвидена клауза за заплащане на такса за разглеждане в размер на 840,25 лева. От правна страна се излагат съображения, че посочената клауза е неравноправна, същата противоречи на добрите нрави, доколкото е по-голяма от уговореното възнаграждение, цели да заобиколи ограничението на нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК и противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК. Поради изложеното се предявява исковата претенция и се претендират разноски в производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ЮтеКредит България“ ЕООД, с който се признава, че на ** г. между страните 1 е сключен договор за потребителски кредит за сумата в размер на 2500,00 лева при фиксиран лихвен процент в размер на 32,00 % и ГПР в размер на 60,13 %.

Посочва се, че към договора са представени общи условия, като същият е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР. Навеждат се доводи, че ГПР е изчислен по правилата на Приложение № 1 към ЗПК, като таксата за разглеждане е включена в него. Излагат се съображения, че клаузата е начислена на основание чл. 10а,ал.1 ЗПК, поради което не е нищожна, като същата бил индивидуално уговорена. Липсвало противоречие с добрите нрави, доколкото с уговарянето на същата ГПР отново не излизал извън лимитите на чл. 19, ал.4 ЗПК. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена, като в полза на ответника се присъдят разноски в производството.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за кредит № **/** г., сключен между страните, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 2500 лева за срок от 36 месеца, при фиксиран лихвен процент от 32.00 % и ГПР в размер на 60.13 %. С договора начислена и такса за разглеждане в размер на 840,45 лева, която е разсрочена, заедно с погасителните вноски по кредита.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между страните по делото е възникнало правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от 2 договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна - таксата за разглеждане, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в противоречие със специалния ЗПК.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно е в нарушение на закона и така накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В договора е записано, че се дължи еднократна такса за разглеждане (която в конкретния случай е в размер на 840,45 лева), дължима в деня на подписване на договора и платима с месечните вноски.

Изрично нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Разглеждане на документите и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита- разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., т.е. все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл това не е допълнителна услуга, както която следва да се заплаща, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредитразглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин се плаща за права, които потребителят има- правото да му се разгледат документите при кандидатстване за кредит, което е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.

Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да начислява или да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за разглеждане на кредита, поради което е налице клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК. Независимо дали същата е включена в ГПР и дали потребителят предварително е имал възможността да се запознае с нея, доколкото тази такса е предвидена в противоречие със закона, на общо основание- чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, тя се явява нищожна, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.

По разноските:

3

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева по Договор за правна защита и съдействие от ** г., или извършените разноски възлизат общо на сумата в размер на 450,00 лева, равняваща се на 230,08 евро.

В тази връзка не се споделя наведеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е в минимален размер. Действително, делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, същото е приключило в едно съдебно заседание със събиране единствено на писмени доказателство, което обаче обуславя и ниския размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЮтеКредит” ЕООД, ЕИК: 205559807, и Т. Т. Д., ЕГН **********, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в Договор за кредит № **/** г., сключен между страните, е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл.

10а, ал.2 ЗПК.

ОСЪЖДА „ЮтеКредит” ЕООД, ЕИК: 205559807, ДА ЗАПЛАТИ на Т.

Т. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 230,08 евро (двеста и тридесет евро и осем евроцента), представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4