Решение № 272 от 16.12.2025, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Павликени, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА при участието на секретаря Митко Михайлов като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА Гражданско дело № 20254140100647 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от К. К. Л. чрез адв. Д. Г. от АК Л. по предявени обективно съединени установителен и осъдителен искове против „К.“ ЕООД гр. С.. В исковата молба е посочено, че между ищцата и ответника е сключен договор за обезпечен потребителски кредит №***25г, по силата на който й е предоставена сума в размер на 1900лв. за 18 месеца, при 5месечни вноски от по 79.17лв. и 13 месечни вноски от по 192.25лв, при 50%ФЛП,62.82/ ГПР с обща сума за погасяване 2895.10лв. Договорът е следвало да е обезпечен с 1 или 2 поръчители, които да отговарят на условия, посочени в чл.6 от договора, като в чл.13 т.5 от договора е посочено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, кредитополучателят ще дължи неустойка в размер на 1868.14лв.на

25.03.2025г е сключено споразумение за консолидиране на плащания по договора и уговорен погасителен план на 18 месечни вноски от 25.04.2025г25.09.2026г: 1бр 258.24лв. и 17бр по 265лв. Ищцата е заплатила на 28.07.2025г чрез виртуален ПОС терминал сумата 3117.47лв., с което е погасила задължението си предсрочно. Твърди, че сключеният договор е нищожен. Клаузата за неустойка поради непредставяне на обезпечение е нищожна. Тя няма присъщите за неустойката обезщетителни обезпечителни и санкционни функции, не зависи от вредите от неизпълнение на основното задължение, налице е заобикаляне на закона-чл.19 ал.4 от ЗПК, кредиторът е поставил практически неизпълними условия като изисквания за поръчителите, които да се осигурят за твърде кратък срок. Освен това кредитът е отпуснат и 1 след това е начислена неустойката, която не е включена в ГПР на кредита, размерът й е завишен предвид отпуснатия кредит. С тази клауза се прехвърля изцяло в тежест на кредитополучателя последиците от неизпълнение на задължението, нарушен е принципа на равнопоставеност на страните, заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за кредитополучателя, налице е противоречие с добрите нрави. При сключване на договора не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК като посочения в него ГПР не отговаря на действителния, размерът му не отговаря на изискванията на чл.19ал.4 от ЗПК и чл 10 параграф 2 б „ж“ и чл.23 от Директива 2008/48/ЕО. Моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им договор за обезпечен потребителски кредит №***25г е недействителен . Моли съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 1217.18лв./ разлика между платената от ищцата 3117.47лв и главницата по кредита/, платена от последната при начална липса на основание. Претендира за направени по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

В дадения на ответника срок е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв Хр. М. от САК от Адв дружество „Н. У., М.“. Твърди, че е налице липса на правен интерес от предявяването на УИ, тъй като договорът не е действащ и моли делото да бъде прекратено по отношение на УИ. Оспорва да е налице недействителност на договора, тъй като основните му параметри за главница и лихва са валидно уговорени. Процесният договор е сключен по искане-СЕФ и кредитополучателят е бил наясно с условията по договора. При формирането на ГПР са спазени законовите изисквания като посочения в договора ГПР 62.82% е по-малък от нормативно определения лимит на ГПР-62.95%.Тази неустойка не следва да се включва в ГПР и е договорена под отлагателно условие, дължима при кумулативно изискуеми предпоставки: след изтичане на срока за представяне на обезпечение, в случай че не е представено обезпечение и при наличие на непогасено и активно задължение към кредитодателя. Твърди, че тази неустойка е уговорена като санкция за неизпълнение. Кредитополучателят не се е отказала от договора по чл.29 от ЗПК, сключила е 6 договора за кредит при същите условия. Признава, че ищцата е заплатила посочената сума, но твърди, че е платена по действителен договор. Моли съда да прекрати производството по УИ и да отхвърли претенцията по ОС. Претендира за направени разноски.

При тази фактическа обстановка съдът счита, че са предявени главен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК вр чл.26 ал.1 пр1,2 и 3 ,вр чл.19 ал.4, чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и осъдителен иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД при условията на евентуално уважаване на главния иск.

Безспорно се установява, че между страните е сключен договор за обезпечен потребителски кредит №***25г, договорът е погасен поради погасяване предсрочно на задължението по него.

Ответникът по делото е небанкова финансова институция по чл.3 ЗКИ, 2 който може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства и има качеството на кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 от ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своя професионална дейност и се явява потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК.

По делото е представен СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити с параметрите на кредита и евентуалната неустойка при неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение. Съгласно сключения между страните договор за обезпечен потребителски кредит от 25.03.2025г кредиторът предоставя на длъжника потребителски кредит Cre Direct в размер на 1900лв с месечна погасителна вноска 5бр. от по 79.17лв. и 13бр от по 192.25лв. при 62.82%ГПР, 50% ФЛП с първо плащане на 25.04.2025г и последно на 25.09.2026г с обща кума за плащане 289.10лв. и застрахователна премия от 40лв. В чл.6 от договора е посочено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поръчител/и от 1 или 2 физически лица, отговарящи кумулативно на 5 условия: при 1 поръчител-осигурителния му доход при кредит до 2000лв. да е минимум 2 пъти минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит, при 2 поръчители осигурителния им доход при кредит до 2000лв. да е не по-малко от минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит, да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора или свързани с него лица, да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора или свързани с него лица, по които е налице неизпълнение, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“ по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит с кредитополучателя съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.В т.2.6 от договора е посочено, че при отказ на поръчителиля/ите да представи/ят съгласие за проверка на осигурителните му доходи в НОИ, трябва да представи8ят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания доход. На длъжника се предоставя като Приложение 1 към настоящия договор, договор за поръчителство, който следва да се подпише в 14 дневен срок от сключването на договора. В чл.13 ал.5 от договора е посочено, че при неизпълнение от кредитополучателя на задължение за предоставяне на обезпечение по чл.6 от договора или предоставеното обезпечение не отговаря на условията на договора, последният дължи на кредитора неустойка за неизпълнение в размер на 1868.14лв., дължима в пълен размер от деня на изтичане на 14 дневния срок. В ал.7 от т.13 на договора е посочено, че неустойката е вземане на кредитора отделно от главницата и лихвата, която се дължи за неизпълнение на задължение по договора за потребителски кредит и не се включва в ГПР.

Към договора са приложени Приложение 1 договор за поръчителство, Приложение 2 декларация за обработка на лични данни във връзка с договор 3 за поръчителство и Приложение 3 споразумение за консолидиране на плащания, в който е посочена обща сума за плащания в размер на 2895.10лв. и неустойка за неизпълнение на кредитополучателя за представяне на обезпечение в размер на 1868.14лв. и е представен погасителен план с месечни вноски 1бр по 258.24лв. и 17бр от по 265лв. Представено е преводно нареждане от ***2025г за платена от ищцата сума от 3117.47лв. по сключения договор за потребителски кредит. Ищцата твърди, че задължението по договора за потребителски кредит е изпълнено с това плащане. Ответникът не оспорва, че задълженията по договора за потребителския кредит а изпълнени и че договорът вече не е действащ от ***2025г.

Съдът намира предявения установителен иск и свързания с него осъдителен иск за процесуално допустими. Налице е правен интерес от предявяване на установителния иск тъй като установяването на неравноправни клаузи в сключения договор, макар и вече неактивен, води до признаване със сила на присъдено нещо на нищожност на сключения договор, което води до поледици от евентуално признатия за такъв договор, а именно дължимост само на главницата по този договор и евентуално връщане на платени недължими суми по договора по съединения с установителния иск отрицателен иск .

По основателността на установителния иск:

Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и ал.2, мл.12 ал.1 т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен като липсата на всяка една от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК-изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване на договора с последица, че заемателят дължи връщане само на чистата сума по кредита, без да връща лихва и други разходи.

Следва да се посочи също, че разпоредбата на чл.24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски кредит се прилагат и разпоредбите на чл.143-148 от ЗЗП. Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл.6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя.

Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно.

Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент от противното на чл.146, ал.2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал.4 от ЗЗП тежестта за установяване на обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора.

4

Изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК е че договорът трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислен към момента на сключване на договора за кредит като се вземат предвид всички допускания, използвани при изчисляването му . Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита-настоящи и бъдещи: лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размера на ГПР и общо дължимата сума по кредита. В посочената величина на ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Налице е нарушение, тъй като в договора за кредит кредиторът се е задоволил единствено с посочване на общата като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР като липсва ясно разписана методика на формиране ГПР-кои компоненти включва и как се формира посочения в договора ГПР-а и отделно от посочения в договора ГПР начислява и неустойка от неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, което представлява нарушение и поставя потребителя в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него потребителски кредит. Целта на тази разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обосноват избор дали да сключи договора. В случая при предоставена главница от 1900лв. връщането на 18месечни вноски както е по споразумение за консолидиране на плащания следва да се върнат 4763.24лв., което не съответства на посочения в договора за потребителски кредит ГПР от 63.28%, а се явява по-висок и в нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК. Следва да се вземе предвид, че разпоредбата на чл.19 ал.3 т.1 от ЗПК , визираща, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите по кредита, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, не е приложима към настоящия случай, тъй като тази разпоредба се отнася за неизпълнение на основно задължение на потребителя, а не неизпълнение на друго задължение , а именно непредставяне на обезпечение .