Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 135 от 21.03.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 133/2025
Вид
Определение № 135
Подписан
21.03.2025
В сила
21.03.2025
Състав
Мариета Неделчева, Виктория Росенова Стоилова, Андон Георгиев Миталов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 135 гр. София, 21.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева

Членове:

Андон Г. Миталов

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20251800600133 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 НПК.

Образувано е по подаден от прокурор при РП-Б. частен протест срещу Определение № 11 от 22.01.2025 г., постановено по ч.н.д. № 771/24 г. на Районен съд - Б., 1 наказателен състав, с което е отменено постановление на Районна прокуратура –Б. от 21.11.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 42/24 г. по описа на РУ-П., пр.пр. № 1393/23 г. по описа на РП – Б., водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

С протеста на прокурора се претендира отмяна на атакуваното определение с изложени аргументи, касаещи твърдени пороци на съдебния акт, изразяващи се в неговата необоснованост и неправилност. Наред с това прокурорът отново е изразил становището си, че по делото били извършени необходимите действия по разследването и събраните доказателства, сочели на липса на извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК от обективна страна, тъй като на отправеното от страна на А. М. до С. Г. предупреждение, че ще му спре водата последният изобщо не е реагирал и преустановил комуникация със свид. М.. Аргументира теза, че в случая се касае за неуредени граждански правоотношения между страните.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите в протеста и се запозна, както с атакувания съдебен акт, така и с постановлението за прекратяване и с материалите по досъдебното производство, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящият съдебен състав намира, че протестът на прокурора е подаден в срока, визиран в разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК, тъй като оспореното определение на районния съд е било получено в деловодството на РП - Б. на 23.01.2025 г., а депозирания срещу съдебния акт протест е получен в Районен съд - Б. на 30.01.2025 г.

1

Досъдебното производство е било образувано с постановление на РП Б. от 18.06.2024 г., за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК за това, че на 21.08.2023 г. в с. К., общ. П. самоволно, не по установения от закона ред е било осъществено едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право.

В постановлението, с което прокурорът приема, че наказателното производство следва да приключи по реда на чл. 243 НПК се коментира, че в хода на разследването са събрани доказателства, които обосновават фактическа обстановка, при чийто правен анализ обуславял единствения възможен извод за липса на изпълнително деяние, годно да изпълни елементите от състава на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, както от обективна така и субективна страна. Горното се основава на това, че действията на свид. М. по спиране на водоподаването към имота на свид. Г. не били оспорени от последния, който макар да е получил съобщение във „Вайбър“ от свид. М., в което последният го уведомил, че ще спре водата в имота му, свид. Г. не изразил несъгласие и не се противопоставил.

От своя страна в определението си от 22.01.2025 г. Районен съд – Б. е приел, че в събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства били налице съществени противоречия. Тези противоречия според съда не били обсъдени в прокурорския акт, като дори не било посочено въз основа на кои свидетелски показания наблюдаващият прокурор възприема изложената в постановлението фактическа обстановка.

Съдът е заключил, че липсата на пълен анализ на доказателствата, събрани с хода на досъдебното производство възпрепятства възможността му да провери законосъобразността на атакувания прокурорски акт.

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният съд в нарушение на закона е разгледал подадената от С. А. Г. жалба срещу постановлението на Районна прокуратура - Б. за прекратяване на наказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК процесуално легитимирани да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, като съгласно правната доктрина и съдебната практика, вредите следва да са настъпили в пряка причинно-следствена връзка от осъщественото деяние. Предмет на разследване по процесното досъдебно производство е било извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, изпълнителното деяние на което се е изразявало в спиране на водата в имота на С. Г. от страна на А. М., като последният разполагал със спирателен кран, който се намирал в частта от имота, която била негова лична собственост.

Престъплението по чл. 323, ал. 1 НК е такова на формално извършване, т.е. наказателна отговорност на съответното лице се ангажира в случаи на установено самоволно и в разрез с конкретно установен правен ред упражняване на реални или предполагаеми правни възможности, които са 2 били оспорени от друг правен субект, без да е необходимо това неправомерно осъществяване на права реално да е увредило имуществената или неимуществена, извън хипотезата на чл. 323, ал. 5 НК сфера на оспорващото лице. С инкриминирането на такива противоправни деяния, очертани с техните обективни и субективни характеристики от нормата на чл. 323, ал. 1 НК, се охраняват обществените отношения, свързани с гарантиране спазването на установения правен ред за разрешаване на възникнали спорове между отделни правни субекти необходимо за нормалното функциониране на обществото и за осигуряване на общественото спокойствие. Именно поради това престъплението по чл. 323, ал. 1 НК систематично е позиционирано в глава десета – „Престъпления против реда и общественото спокойствие“, от Особената част на НК. Изложеното налага извода, че наличието на пострадало лице, по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК, или на ощетено юридическо лице, които да са претърпели реални вреди от инкриминираното деяние, не се явява задължителен елемент от обективна страна, при оценка съставомерността на деянито по чл. 323, ал. 1 НК.

На следващо място, при липса на изискване за съставомерност на вредните последици, което да следва от конкретната материалноправна разпоредба на чл. 323, ал. 1 НК, процесуалното качество на „пострадал“ при такова престъпление, което е формално по своя характер може да бъде породено от настъпило увреждане на материалните или нематериални интереси на друго лице, но единствено, когато това увреждане е пряко причинено с и от инкриминираното деяние, поради конкретния начин на неговото извършване, и затова увреждането придобива „съставомерно“ значение, налагащо на органите на ДП, а и на съда, задължението да установят, по реда и със способите на НПК, неговите конкретни обективни и субективни характеристики, тъй като тези характеристики вече са част от предмета на обвинението и следва да бъдат конкретно посочени както в постановлението за привличане на обвиняем, така и в обвинителния акт.

Отправянето на такава претенция в рамките на наказателно производство всякога има акцесорен характер, поставена е в пълна зависимост от наказателно правния предмет на делото и е подчинена на ограничителни, спрямо гражданския процес, предпоставки за допустимост по чл. 88 НПК.

В конкретния случай, от установените по делото обстоятелства, касаещи конкретните действия на св. М., осъществени от него на 21.08.2023 г., не произтичат конкретни вредни последици за жалбоподателя С. Г., които да са засегнали неговата неимуществена сфера, тъй като не се изразяват в посегателство против неговата личност - чл. 323, ал. 5 НК. На следващо място тази конкретна деятелност на свид. М. не е осъществена по начин, причиняващ конкретни имуществени щети, изразяващи се в претърпени от С.

Г. загуби на имущество/унищожено или повредено недвижимо такова/, поради което да е необходимо да бъдат включени в предмета на доказване на престъплението и да могат да бъдат оценени и обезщетени в паричен еквивалент. Такива не се и твърдят от жалбоподателя. По конкретно действията извършени от свид. М. се изразяват в спиране на водата в имота на С. Г., посредством кран, който се намирал в имота на свид. М..

3

Дори и да се приеме, че с конкретното деяние е засегната индивидуалната правна сфера на собственика на процесния имот, то в случая не се касае за преки и непосредствени вреди от разследваното деяние, с които патримониумът на жалбоподателят да е намалял, а за косвени такива, изразяващи се в пропуснати ползи.

С оглед на това, настоящият съдебен състав счита, че свид. С. Г. в процесния случай няма качеството на „пострадало лице“ по смисъла на чл. 74, ал. 1 НК от разследваната деятелност, поради което и не се явява активно процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 243, ал. 4 НПК, което има право да обжалва постановлението на РП - Б. за прекратяване на наказателното производство.

Поради изложените съображения, съдът счита, че атакуваното определение на Районен съд - Б. е незаконосъобразно, доколкото първоинстанционният съд е следвало да остави без разглеждане така подадената жалба.

С оглед на това, въззивният съд счита, че първоинстанционното определение следва да бъде отменено, като подадената жалба срещу постановлението на РП - Б. за прекратяване на наказателното производство следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.

Следва да се посочи, че в конкретния случай жалбоподателят Г. може да защити правата си чрез вътрешноинстанционния ред за проверка на постановленията в рамките на прокуратурата по чл. 200 НПК, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 243, ал. 10 НПК.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 НПК , Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 11 от 22.01.2025 г., постановено по ч.н.д. № 771/24 г. на Районен съд - Б., 1 наказателен състав, с което е отменено на постановление на Районна прокуратура –Б. от 21.11.2024 г. за прекратяване на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК на наказателното производство по ДП № 42/24 г. по описа на РУ-П., пр.пр. № 1393/23 г. по описа на РП – Б., водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. А. Г., подадена чрез процесуалния му представител адв. М. М. срещу постановление на РП – Б. от 21.11.2024 г., с което на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК на наказателното производство по ДП № 42/24 г. по описа на РУ-П., пр.пр. № 1393/23 г. по описа на РП – Б., водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Преписи от определението да се връчат на РП - Б., С. А. Г. и адв. М. М..

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5