Определение № 824 от 03.12.2018, Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на

03.12.2018 г., в състав:

Председател: НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА

Членове: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр.дело N 613 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц.Г.Р.,***, против Определение № 777/13.07.2018 г. по гр.д.№ 1084/13.07.2018 г. на Районен съд-Монтана, с което съдебното производство е прекратено като недопустимо.

В жалбата се поддържа, че определението е незаконосъобразно и се иска отмяната му. Навеждат се доводи, че на 19.03.2018 г. Ц.Р. е подал молба до Окръжен съд-Монтана с искане да му бъдат предоставени преписи от документи по ЧНД № 74/2009 г. по описа на същия съд, както следва: 1/. По Глава ІІІ, Раздел І по чл.9, ал.1-ал.5 ЗЕЕЗА - молба за екстрадицията му от компетентен орган на молещата държава Република Австрия и приложени към нея - акт за привличането на ищеца към наказателна отговорност и заповед за задържането му под стража след 72 часа от 08.06.2009 г.; 2/ По Глава ІІІ, Раздел І по чл.13, ал.1 и ал.2 ЗЕЕЗА - искане от компетентния орган на Република Австрия до Министерство на правосъдието на РБ или до ВКП за временното задържане на ищеца след 72 часа от 08.06.2009 г. и приложени към него документи - акт за задържане, акт за привличане към наказателна отговорност или молба за екстрадиция. Посочва се, че Окръжен съд-Монтана е отказал да отговори на тази молба, поради което Ц.Р. е предявил иск при Административен съд-Монтана за задължаването на Окръжен съд-Монтана да представи посочените документи. Жалбоподателят намира, че е отговорил на дадените му от АС-Монтана указания за отстраняване на нередовностите в предявения иск, но делото е било прекратено и изпратено на Районен съд-Монтана по компетентност. Впоследствие указания за отстраняване на нередовности в исковата молба са му били дадени и от РС-Монтана, като жалбоподателят поддържа, че е изпълнил същите, но въпреки това производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят изразява несъгласие с мотивите в обжалваното определение на първоинстанционния съд, като излага подробни доводи, че нееднократно в своите молби е посочвал, че иска единствено задължаването на ОС-Монтана да му представи посочените документи, както и подробни доводи какъв е конкретния правен спор, водещ до накърняване на правата му, и какъв е правния му интерес от предявяването на иска.

Първоначално частната жалба е изпратена на ОС-Монтана и е образувано в.ч.гр.д.№ 277/2018 г. по описа на същия съд. След отвод на всички съдебни състави от този съд, с Определение № 3395/05.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 5225/2018 г. Апелативен съд-София е изпратил делото за разглеждане на Окръжен съд-Враца, където е образувано настоящето в.ч.гр.д.№ 613/2018 г.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на частната жалба, настоящият съдебен състав констатира следното:

След образуване на делото, въззивният състав на ОС-Враца констатира, че частната жалба не отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 вр. чл.261, т.4 ГПК, тъй като не е приложен документ за внесена държавна такса, при което с Разпореждане № 645/13.11.2018 г. на жалбоподателя са дадени указания за отстраняване на констатираната нередовност. След постъпила молба вх.№ 9219/22.11.2018 г. от Ц.Р. и извършена служебна справка, съдът констатира, че на 22.11.2018 г. по сметка на ОС-Враца е преведена дължимата държавна такса в размер на 15,00 лева за разглеждане на частната жалба.

След отстраняване на констатираната нередовност, настоящият съдебен състав намира, че жалбата отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 вр. чл.260 и чл.261 ГПК.

При това положение и като взе предвид, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт, въззивният съд приема същата за процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Ц.Г.Р. е сезирал АС-Монтана с иск за оспорване отказа на ОС-Монтана да му представи документите, поискани с молба вх.№ Ц-255/19.03.2018 г. В исковата молба се твърди, че с посочената молба ищецът е поискал от ответника да му бъдат предоставени документи, но в продължение на 4 седмици ОС-Монтана не е взел становище. Посочва се, че за ищеца е налице правен интерес да установи дали поисканите документи съществуват, тъй като това обстоятелство има значение за установяване законността на лишаването му от свобода и екстрадирането му, както и за установяване законосъобразността на Решение от 11.06.2009 г. по ЧНД № 74/2009 г. на ОС-Монтана. В исковата молба се излагат подробни твърдения, свързани с наказателно производство, протекло в Република Австрия, и със задържането на ищеца и екстрадицията му на 28.07.2009 г. за Австрия. Ищецът моли АС-Монтана да разпореди ответникът да му представи следните документи: 1/. По Глава ІІІ, Раздел І по чл.9, ал.1-ал.5 ЗЕЕЗА - молба за екстрадиция и приложени към нея акт за привличането на ищеца към наказателна отговорност и заповед за задържането му под стража след 72 часа от 08.06.2009 г.; 2/ По Глава ІІІ, Раздел І по чл.13, ал.1 и ал.2 ЗЕЕЗА - искане от компетентния орган на Република Австрия до Министерство на правосъдието на РБ или до ВКП за временното задържане на ищеца след 72 часа от 08.06.2009 г. и приложени към него документи - акт за привличане към наказателна отговорност и молба за екстрадиция.

С Разпореждане от 24.04.2018 г. по адм.д.№ 222/2018 г. АС-Монтана е оставил без движение производството по делото и е дал указания на ищеца да отстрани нередовностите в исковата молба като внесе дължимата държавна такса, уточни кой е ответника по предявения иск и направи изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, което да е смислено и логически построено и в него ясно да бъде посочено какви вреди са причинени на ищеца - имуществени или неимуществени, кои конкретни действия или бездействия са причинили претендираните вреди, да посочи началния и крайния момент на противоправните действия/бездействия на ответника, да уточни защо ответникът е следвало да действа/да не действа по посочения начин - заради наличие на служебни задължения да го прави, да уточни конкретно в какво се състои искането му - да осъди ответника да му заплати обезщетение или да осъди ответника да извърши нещо по служба, респ. да престане да върши нещо или нещо др.

С молба вх.№

953/08.05.2018 г. Ц.Р. е извършил уточнение на исковата си претенция, като посочва, че желае АС-Монтана да задължи ответника ОС-Монтана да му представи съдебните документи, поискани с молба вх.№ Ц-355/19.03.2018 г. Отново посочва, че иска да установи съществуват ли тези документи, въз основа на които ответникът е постановил задържането и предаването му на чуждестранните власти. Развива и съображения за правното значение на тези документи.

С

Определение № 265/11.05.2018 г. АС-Монтана е приел, че според направеното уточнение ищецът оспорва отказ на ОС-Монтана и желае да се възстанови правото му, което умишлено е нарушено от ответника, да установи съществуването на едно правно отношение и права, за установяване на съществуването или на несъществуването на съдебни документи, свързани с екстрадирането му. АС-Монтана е приел, че така предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 и ал.4 ГПК и не му е подсъден, при което е прекратил производството по адм.д.№ 222/2018 г. и е изпратил делото по подсъдност на РС-Монтана.

При постъпване на делото в РС-Монтана е образувано гр.д.№ 1084/2018 г. по описа на същия съд и е разпоредена размяна на исковата молба по реда на чл.131 ГПК.

В постъпилия отговор от ОС-Монтана се изразява становище, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 ГПК, тъй като ищецът не е изложил обстоятелствата, на които основава иска си и не е посочил в какво се състои искането му. Посочва се, че искането да бъде задължени ОС-Монтана да му предостави копия от документи не може да бъде квалифицирано като допустим иск, тъй като за да потърси защита по исков ред ищецът трябва да изложи данни за конкретен правен спор между него и ответника, при който е накърнено негово материално право, а в конкретния случай такива данни липсват. Изтъква се, че ищецът не е посочил какво е правоотношението му с ОС-Монтана, чието съществуване желае да установи чрез предявения иск, нито пък е изяснил претенцията си за установяване съществуването или несъществуването на документи от значение за законното или незаконно лишаване от свобода. Навеждат се доводи, че лишаването на ответника от свобода е в изпълнение на влязла в сила присъда, по отношение на която са изчерпани всички процесуални възможности за обжалване или за възобновяване на наказателното производство и исков процес относно законността на наложеното наказание е недопустим. Изразява се е и становище за неоснователност на предявения иск. Посочва се, че срещу Ц.Г.Р. в ОС-Монтана са били образувани две дела: ЧНД № 73/2009 г. по искане на Окръжна прокуратура-Монтана за вземане на мярка "задържане под стража" във връзка с издадена Европейска заповед за арест от Прокуратурата на гр.Кройнбург, Австрия и ЧНД № 74/2009 г. по реда на ЗЕЕЗА за предаването на Ц.Р. на австрийските власти за провеждане на наказателно производство по обвинение за убийство на две лица, опит за убийство на трето и грабеж. С влязло в сила решение на САС от 16.07.2009 г. по ВНЧД № 454/2009 г. Р. е предаден на австрийските власти. След влизане в сила на присъда, постановена от австрийски съд, Ц.Р. изтърпява наказание "доживотен затвор" в Затвора-Враца. Посочва се, че като страна по двете частни наказателни дела Р. е получил преписи от всички документи по тях.

Навеждат се доводи, че с молбата от 19.03.2018 г. Р. е поискал от ОС-Монтана да му изпрати документи, касаещи производство по екстрадиция по реда на Глава ІІІ от ЗЕЕЗА, а развилото се през 2009 г. производство е по реда на Глава V от ЗЕЕЗА, т.е. касае се до две различни производства за предаване на български гражданин за съдене в чужбина въз основа на различни документи и ОС-Монтана няма как да предостави на ищеца документи по производство, каквото въобще не е било образувано и разглеждано.

С

Разпореждане № 1485/25.06.2018 г. РС-Монтана е оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищеца да отстрани нередовностите в същата като ясно и точно изложи обстоятелствата, на които основава иска си, както и в какво се състои искането му.

С молба вх.№

15064/11.07.2018 г. Ц.Г.Р. отново посочва, че предявява пред АС-Монтана и РС-Монтана иск за задължаването на ОС-Монтана да му представи поисканите документи с молба от 19.03.2018 г. по ЧНД № 74/2009 год. по описа на същия съд, както следва: 1/. По Глава ІІІ, Раздел І по чл.9, ал.1-ал.5 ЗЕЕЗА - молба за екстрадицията му от компетентен орган на молещата държава Република Австрия и приложени към нея - акт за привличането на ищеца към наказателна отговорност и заповед за задържането му под стража след 72 часа от 08.06.2009 г.; 2/ По Глава ІІІ, Раздел І по чл.13, ал.1 и ал.2 ЗЕЕЗА - искане от компетентния орган на Република Австрия до Министерство на правосъдието на РБ или до ВКП за временното задържане на ищеца след 72 часа от 08.06.2009 г. и приложени към него документи - акт за задържане, акт за привличане към наказателна отговорност или молба за екстрадиция. Интересът от предявяването на иска се обосновава с обстоятелството, че ОС-Монтана отказва да вземе отношение по молбата му и да му представи копие от документите, в случай че такива съществуват, или да го уведоми в писмена форма, че такива документи не съществуват. Изрично се посочва, че не се касае за иск по ЗОДОВ и не се претендира присъждане на обезщетение.

С обжалваното Определение № 777/13.07.2018 г. по гр.д.№ 1084/2018 г. РС-Монтана е прекратил като недопустимо съдебното производство. Изложени са мотиви, че за защита по исков ред от страна на ищеца трябва да са изложени данни за конкретен правен спор между него и ответника, при който да е накърнено негово материално право. В конкретния случай от изложеното в исковата молба районният съд не може да обоснове извод за това, че ищецът има изискуемо притезание, в защита на което предявява иска против ответния съд, както и че съществува правоотношение между страните, което да е предмет на установяване по делото. В мотивите на прекратителното определение е възпроизведено изложеното от ответника становище в отговора на исковата молба, касаещо неоснователността на претенцията, а именно - че в ОС-Монтана е имало образувани две частни наказателни дела, по които Ц.Р. като страна е получил преписи от всички документи, както и че посочените в молбата му от 19.03.2018 г. документи касаят различно по характер производство за предаване на български гражданин и няма как ОС-Монтана да представи на ищеца документи по производството, каквото не е било образувано и разглеждано. При тези съображения, РС-Монтана е приел предявения иск за процесуално недопустим.