Решение № 1512 от 17.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1512 гр. Пловдив, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300501617 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от К. Б. М., ЕГН **********; против решение № 727/19,02,2024 г., постановено по гр. д. № 11412/2022 г. на РС Пловдив, ІV гр. състав. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и вместо това – да допусне исканата делба на съсобствения между страните имот при равни квоти за всяка от тях.

Ответникът – В. Й. М., ЕГН **********; счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение.

Постъпила е и частна

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по иск за делба. Предявен от К. Б. М., ЕГН **********; против В. Й. М., ЕГН **********. От съда се иска да 1 допусне извършване на делба на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор ***; находящ се в гр.

Пловдив, с административен адрес на имота: гр. Пловдив, ул. ***; с предназначение на имота: жилище, апартамент; със застроена площ 88,92 кв. м.; ведно с прилежащи части: изба № 19 с площ от 4,93 к м., както и 1,312 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; при квоти по 1/2 за веки от съсобствениците. Като основание за възникване на съсобствеността се сочи придобиване на имота по време на брака в резултат на съвместен принос и прекратяване на СИО с развод

Ответникът оспорва иска. Твърди, че имотът не е съсобствен, тъй като е придобит изцяло с нейни лични средства, получени от продажбата на имот, съсобствен между нея и нейната майка.

С обжалваното решение РС е отхвърлил предявения иск за делба, приемайки, че между страните не е налице съсобственост върху процесния имот, тъй като същият, макар и закупен от съпрузите по време на брака им, е придобит не в резултат на съвместен принос, а с лични средства на ответницата.

При извършената служебна проверка в изпълнение разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съдът намира, че решението е валидно и допустимо. По отношение законосъобразността на обжалваното решение, в рамките на служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Безспорно между страните е, че помежду им през 1996 г. е сключен граждански брак, прекратен с развод – с решение № *** по гр. д. № *** г., влязло в сила на 09,11,2016 г. Безспорно е, че по време на брака си страните са придобили описания по-горе недвижим имот с договор за покупко-продажба, сключен на 04,07,2001 г. с нотариален акт № *** на нотариус с рег. № 59, вписан в СВ като акт № *** г. Видно от съдържанието на акта, купувачи по договора са страните (тогава съпрузи) и правото на собственост е закупено срещу цена в размер на 23551,70 лв., заплатена от тях на продавачите в брой при сключване на договора.

Видно от представения нотариален акт № *** на нотариус с рег. № 144, вписан в СВ като акт № *** г., в деня преди закупуването на процесния 2 имот ответницата и нейната майка са сключили договор, с който са продали съсобствен помежду им апартамент, срещу сумата от 25236 лв. От събраните пред РС гласни доказателства се установява, че продажбата на съсобствения си имот в центъра на града ответницата и нейната майка извършили именно с цел с получените от нея средства да се закупи друго – по-голямо жилище, в което щели да живеят семейството на страните и майката на ответницата.

Затова и последната предоставила на дъщеря си своята част от получената цена. За решението й в този смисъл сочи в показанията си св. Л.. От показанията на св. Б. пък се установява, че получената от продажбата сума в същия ден ответницата и нейната майка оставили за съхранение в касата в неговата кантора, а на следващия ден той им я предал и заедно отишли при нотариуса, където свидетелят присъствал при сключване на договора, с който съпрузите закупили процесния апартамент. Така свидетелят лично възприел обстоятелството, че заплатената за придобиване на имота цена била изцяло заплатена със средствата, получени от ответницата и нейната майка при продажбата в предходния ден. Свидетелят сочи също, че майката на ответницата предоставила средствата, представляващи полагащия й се дял от получената продажна цена, на своята дъщеря като заявила намерение да я надари с оглед придобиването на процесното жилище. Неоснователно е предявеното с въззивната жалба възражение за недопустимост на свидетелските показания във връзка с разпоредбата на чл. 164 т. 3 от ГПК.

Сключеният между ответницата и нейната майка договор за дарение е такъв между роднини по права линия, поради което не попада под забраната на посочената разпоредба.

От друга страна, по делото липсват доказателства за предявените с въззивната жалба твърдения за това, че в периода на сключване на процесния договор ищецът имал собствена фирма и ресторант и от тази му дейност произхождали средствата за закупуване на процесния имот.

С оглед изложеното предявеното от ответницата възражение за липса на съвместен принос при придобиването на спорния имот от съпрузите следва да се приеме за основателно. Поради това следва да се приеме, че процесният имот не е придобит от двамата съпрузи в режим на СИО, следователно понастоящем не е съсобствен между тях и искът за делба следва да се отхвърли. Като е достигнал до същия извод, РС е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

3

В полза на въззиваемия следва да се присъдят сторените за производството пред ПОС разноски, които се констатираха в размер на 1000 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 727/19,02,2024 г., постановено по гр. д. № 11412/2022 г. на РС Пловдив, ІV гр. състав.

ОСЪЖДА К. Б. М., ЕГН **********; да заплати на В. Й. М., ЕГН **********; сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща разноски за въззивното производство

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4