Решение № 2489 от 20.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2489 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330117873 по описа за 2022 година

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 4053/11.10.2023 г., постановено по делото, е допуснато извършване на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, ведно с построените в същия имот сгради, а имено: сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 70 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 124 кв.м., брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 50 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, при квоти: за Х. Х. П. – 2/3 ид. части, и за С. Т. Т. – 1/3 ид. част.

В преклузивния срок до първо по делото съдебно заседание във втора фаза по делбата не са предявени възлагателни претенции.

С протоколно определение от 14.02.2022 г., постановено по делото, е приета на основание чл.346 ГПК за съвместно разглеждане в настоящото производство претенцията на ищеца срещу ответника за заплащане на сумата в размер на 3360 лева, равняваща се на 1717,94 евро, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 2/3 идеални части от допуснатия до съдебна делба недвижим имот, за периода 01.06.2018 г. – 24.11.2021 г., ведно 1 със законната лихва, считано от 06.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

С протоколно определение от 14.02.2022 г., постановено по делото, е приета на основание чл.346 ГПК за съвместно разглеждане в настоящото производство претенцията на ищеца срещу ответника за заплащане на сумата в размер на 1620 лева, равняваща се на 828,29 евро, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 2/3 идеални части от допуснатия до съдебна делба недвижим имот, за периода 25.11.2021 г. – 31.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 06.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

С протоколно определение от 14.02.2022 г., постановено по делото, е приета на основание чл.346 ГПК за съвместно разглеждане в настоящото производство претенцията на ответника срещу ищеца за заплащане на сумата в размер на 65113 лева, равняваща се на 33 291,76 евро, представляваща 2/3 идеални части от стойността на извършените подобрения в процесния недвижим имот за периода 08.04.2016 г. – месец май 2017 г. Размерът на претенцията е увеличен на сумата в размер на 62667,68 евро с протоколно определение от 22.04.2026 г., постановено по делото.

В посоченото съдебно заседание от страна на ищеца е направено възражение, че предявената от ответника претенция е погасена по давност.

Районен съд Пловдив, V I I гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

От допуснатата и приета като компетентно изготвена и неоспорена СТЕ, изготвена от в.л. Й. Й., се установява, че пазарната оценка на допуснатия до съдебна делба недвижим имот възлиза на сумата в размер на 202 400 лева.

По делото е прието и заключение по допусната СТЕ и допълнително заключение по допусната допълнителна СТЕ, изготвени от вещото лице В. Х..

От същите се установява, че стойността на извършените от ответника подобрения в допуснатия до съдебна делба недвижим имот към момента на извършването възлиза на 61 186 лева, а увеличената стойност на имота, вследствие на тези подобрения – на сумата в размер на 183 851 лева. Вещото лице е посочило, че средномесечният пазарен наем на допуснатия до съдебна делба недвижим имот за периода 01.06.2018 г. – 24.11.2021 г. е в размер на 231,00 лева месечно, респ. за 1/3 ид. част – сумата в размер на 77 2 лева/месечно, а целият размер на претенцията за обезщетяване на лишаването от ползване за сочения период – на сумата в размер на 3216,00 лева. По отношение на периода 25.11.2021 г. – 31.05.2023 г., вещото лице е дало заключение, че средномесечният пазарен наем е в размер на 278 лева месечно, респ. за 1/3 ид. част – 93 лева месечно, или общият размер на обезщетението за лишаване от ползване за сочения период е 1686 лева.

Съдът кредитира и всички приети по делото СТЕ като компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и обосновани.

С протоколно определение от 14.02.2024 г., постановено по делото, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че допуснатият до съдебна делба недвижим имот е неподеляем.

По делото е представен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от *** г., сключен между П. и С.П. като продавачи и ответника С. Т. Т. като купувач, по силата на който продавачите се задължават да прехвърлят на купувача собствеността върху 2/3 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в него сгради с идентификатори ***, *** и ***. В чл. 3 от договора е посочено, че продавачите предават владението върху имота при подписване на договора и дават съгласието си купувачът да извършва подобрения в него.

По делото са разпитани четирима свидетели – М.В.С., Х.Б.М., С. Д. Р. и Й. П.а Б..

Свидетелят С. си спомня, че познава ответника, защото е работил по неговата къща, находяща се в ***. През месец април - май 2016 г. свидетелят работил по покрива. Там направил двойна скара от дърво, поставил хидроизолация, улуци и водостоци. За извършените действия на свидетеля му било заплатено. В имота имало две сгради, ремонтните дейности били извършвани в по – голямата.

Свидетелят М. си спомня, че познава ответника от неговия ***. Същият имал имот в ***. През 2016 г. – 2017 г. свидетелят правил ремонт на къщата вдясно, която била едноетажна и правоъгълна. В имота направили нови ВиК и ел. инсталации, които облекли с вата и гипсокартон. На пода направили топлоизолация и поставили замазка, след което плоскости и паркет. На тавана също била също била поставен гипсокартон с изолация. Отвън изолирали цялата сграда с топлоизолация, като преди това прокарали тръби за отоплителната система. В имота направили три бани като поставили нови 3 тръби и нови плочки. Заредили баните с мивки, душове и батерии. За тези дейности на свидетеля заплатил ответника. Свидетелят заплащал материалите, които са му необходими, а след това ответникът му възстановявал стойността за тях и му заплащал труда. На място свидетелят бил виждал и ищеца, който бил възприел, че се извършва ремонт. Целият ремонт струвал около 60 000 лева – 70 000 лева, които на свидетеля били заплатени от ответника. Към момента на ремонта, сградата била необитаема.

Свидетелят Р. посочва, че познава ищеца, защото в периода 2008 г. – 2014 г. работил при него. Той имал имот, който се намирал северно от ***, в който свидетелят се грижил за овощната градина и двора. В имота имало две къщи – една голяма и една малка. В този период свидетелят живял в голямата сграда – в две стаи вдясно, а в малката живеела *** на ищеца. Към онзи момент състоянието на сградите било много добро – дограмата била алуминиева, покривът бил с ондулин, имало поставени улуци. На сградата имало поставена външна мазилка и топлоизолация. В имота имало разположени два гаража – единият бил вдясно до по – голямата сграда, а другият от лявата страна на по – малката сграда. До малкия гараж имало шахта, където се намирала обратната вода. Свидетелят се отоплявал на дърва.

Към настоящия момент свидетелят ходил в имота, когато имало работа, за да помага на ищеца. Последно посетил имота преди месец. Имало разлика в състоянието на имота от момента, в който свидетелят работил в него, и настоящия момент, като преди бил в добро състояние, а сега всичко било разтурено. Имало промяна в изолацията. В имота нямало вода, защото го нямало хидрофора. В стаята, в която живеел свидетелят, имало врата и била направена допълнително баня, която я нямало преди. Към настоящия момент нямало кабели, ключове и контакти по ел. инсталацията.

Свидетелката Б. си спомня, че познава ищеца отдавна, като същата била поела ангажимент да се грижи за неговата *** Л.. Ищецът бил приготвил малка къща за нея, която се намирала в имот, разположен северно от ***.

Къщата била нова и била построена специално за нея около 2000 г. Сградата била измазана, с ПВЦ дограма, с външна и вътрешна изолация, пригодена за нормален живот. По това време имало и по -–голяма къща – нова, измазана по същия начин, с ПВЦ дограма. В голямата къща живеел ищецът, а в малката – неговата ***. Тогава голямата къща била нова, боядисана в бяло, с изолация отвън и вътре, като имала поставена ПВЦ дограма. Настилката в къщата била 4 с балатум. Пред къщата имало веранда, която била с венецианска мозайка.

Отоплението се осъществявало на ток. Инсталациите също били нови. До голямата къща имало голям гараж, в който имало хидрофорна помпа, която снабдявала и двете къщи с вода. Свидетелката била в имота до неговото прехвърляне през 2015 г. След прехвърлянето на имота, новите собственици правили промени – задните стаи ги били прехвърлили към голямата къща, като те били устроени като за живеене. В момента състоянието било окаяно, като къщата била разрушена и висяли кабели. В покрива имало промяна като той бил по – добре направен. В момента отоплението пак било на ток, но нямало вода, защото я нямало хидрофорната помпа. Дограмата била същата.

След прехвърляне на имота била направена баня след присъединяване на задните стаи. Всички бани били оборудвани. Била изградена септична яма между двете къщи, но към момента не се оттичала, защото нямало вода.

Новите собственици на имота си били прекарали парно, което било с колет с пелети, имало поставени радиатори.

Съдът кредитира събраните в хода на производството гласни доказателства, доколкото същите са обективни - депозирани от лица, извън посочения кръг в чл. 172 ГПК, преки и непосредствени. Между същите не се констатираха противоречия, доколкото свидетелят си спомнят различни факти досежно извършените СМР от страните в производството.

По делото е приобщено гр. д. № ***/*** г. по описа на Окръжен съд Пловдив. От материалите по същото се изяснява, че с договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от *** г., обективиран в нотариален акт № ***, т. ***, дело № ***/*** г. на Служба по вписванията гр. ***, Х. П. е прехвърлил на П. П. и С.П. собствеността върху процесния недвижим имот при условие, че приобретателите поемат да издържат и гледат *** на прехвърлителя – Л.Х.П С посочения договор Х. П. е запазил правото на ползване за себе си върху прехвърлените идеални части. С Решение от 21.08.2020 г., постановено по гр. д. № ***/*** г. по описа на Окръжен съд Пловдив, посоченият договор е развален поради неизпълнение. Решението е потвърдено с Решение № 260018/10.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № ***/*** г. по описа на Апелативен съд Пловдив и не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 60817/24.11.2021 г., постановен по гр. д. № ***/*** г. по описа на ВКС.

5

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

По способа за извършване на делба:

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.

Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.