Присъда № 10 от 20.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 10/20.03.2026 г., постановена по ВНОХД № 594/2025 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград

Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на защитника на подсъдимия В. С. Т., на поверениците на А. М. Я. и протест от Районна прокуратура – Благоевград, Териториално отделение Р.против Присъда № 500047 от 05.03.2025 г. по НОХД № 617/2019 г. по описа на Районен съд – Р.

С присъдата районният съд е признал подсъдимия Т. за виновен в това, че на 19.04.2014 г. около 17:00 часа пред сградата на хотел М., находящ се в м.

„Б.", землище на гр. Р. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нанесъл удар с крак в областта на главата на А. М. Я. от гр. Благоевград, докато същият бил легнал на земята пред хотела с поставени белезници, лишен от възможността да се защитава, в присъствието на множество хора и в присъствието на полицейски служители, като в резултат на удара на Я. била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, подорбитален хематом в дясно, подконюктивен кръвоизлив на дясна очна ябълка, хематом в областта около носа, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. С присъдата на чл. 305, ал. 5 от НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, не е наложил наказание на подсъдимия и е прекратил наказателното производство, поради изтичане на абсолютната давност за основния състав на чл. 325, ал. 1 от НК. Подсъдимият бил оправдан по обвинението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК в частта, в която деянието се отличава с изключителна дързост. Районният съд е осъдил подсъдимия да заплати разноски по делото.

Защитникът на подсъдимия оспорва присъдата в осъдителната й част, с която подсъдимият е признат за виновен по чл. 325, ал. 1 от НК. Излага подробни съображения за липсата на доказателства за авторството. Сочи доводи, че самото изследване на видеозаписа и заключението на видеотехническата експертиза (ВТЕ) не дават основание за категорично 1 заключение в тази насока. Моли присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан изцяло, евентуално – наказателното производство срещу него да бъде прекратено.

Поверениците на частния обвинител обжалват присъдата в оправдателната й част, с която районният съд е преквалифицирал деянието от чл. 325, ал. 2 на чл. 325, ал. 1 от НК и е прекратил наказателното производство. Счита преквалификацията за неправилна, тъй като РС не е отчел обстоятелствата, сочещи на наличие на изключителна дързост по смисъла на Постановление № 2/1974 г. на Пленума на ВС. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и налагане на справедливо наказание. Алтернативно поддържа, че с оглед данните по делото деянието съдържа белезите на средна телесна повреда, извършена по хулигански подбуди. В допълнителна въззивна жалба се излагат подробни съображенията против начина, по който районният съд е кредитирал доказателствата – по-специално против некредитирането на показанията на свидетелите *** и ***а относно изпадане на пострадалия в безсъзнани, и против некредитирането на заключенията на ВТЕ в тяхната цялост. Поддържа се, че РС е допуснал процесуални нарушения при оценката на доказателствата, изразяващи се в некомпетентно ползване на медицински критерии.

С протеста и допълнителните съображения районната прокуратура оспорва присъдата в оправдателната и̊ част по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Счита, че Районният съд е приел законосъобразно наличието на основния хулигански състав, но неправилно е отрекъл квалифициращия признак „изключителна дързост". Поддържа, че с оглед конкретната обстановка – удар с крак в главата на обезоръжено и наковано на земята лице, в присъствието на полицейски служители и на множество очевидци – деянието несъмнено се отличава с изключителна дързост. Пледира за осъждане по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В съдебното заседание на 20.03.2026 г. прокурорът поддържа протеста.

Акцентира, че поведението на подсъдимия е хронологично проследимо: деянието е осъществено пред хотела, пред намиращите се там посетители, в момент, в който пострадалият е бил в ръцете на полицейските служители, като дори тяхното присъствие не го е спряло. Пледира за уважаване на протеста.

2

Пред въззивната инстанция са разпитани повторно свидетелите Ц. *** Ц. и К. *** П. – полицейски служители при РУ – Р. Изслушано е заключение по допълнителна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) на вещото лице д-р Ц. Н. Г., специалист по съдебна медицина, прието по делото.

Въззивният съд, след обсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност – с оглед правомощията си по чл. 314 от НПК да провери правилността на присъдата изцяло, включително в необжалваните й части – приема за установена следната фактическа обстановка, която съвпада по съществото си с приетата от Районния съд, с изключение на оценката на отделни доказателства, посочено по-долу:

На 19.04.2014 г., следобед, частният обвинител А. М. Я. и свидетелят К.

*** посетили хотел М., находящ се в м. „Б.", землище на гр. Р. По-рано същия ден Я. провел среща с представители на ръководството на хотела – свидетелите С. С. и С. Д. – по повод спорове, свързани с ползване на земеделски земи. Около 17:00 часа Я. и *** повторно влезли в хотела. В лоби бара Я. проявил неадекватно поведение: взел бутилка уиски от бара, а впоследствие и портокал, когото разрязал с нож, пред свидетеля Т.а- съпруга на подсъдимия. В резултат на сигнал за лице с нож полицейски наряд в състав свидетелите А. Ц. и К. П. – служители на РУ – Р.– пристигнал на място. При установяването им пред хотела между Я. и служителите на хотела – С. Д. и управителя Р. Б. – произлязъл физически конфликт. Полицейските служители използвали физическа сила и спомагателни средства, с цел прекратяване на инцидента, повалили Я. на земята по корем и му поставили белезници.

В момента, в който Я. лежал на земята пред хотела с поставени белезници, беззащитен, в присъствието на полицейски служители и на значителен брой хора – гости и персонал на хотела, наблюдаващи сцената – подсъдимият Т. се насочил към пострадалия и му нанесъл силен удар с крак в областта на главата. По времето на нанасяне на удара управителят на хотела Р.

Б. физически се е опитал да спре подсъдимия, но последният е преодолял съпротивата му. Фактът на нанасянето на удара е установен от показанията на свидетелите Я. и ***, частично потвърден от показанията на полицейските служители (и двамата са видели удара с крак, без да успеят да идентифицират извършителя в момента), и се подкрепя от данните, съдържащи се в ВТЕ, изготвена от Национален институт по криминалистика.

3

В резултат на удара Я. получил следните травматични увреждания, установени от СМЕ: мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на челото, хематоми на клепачите на двете очи, подорбитален хематом в дясно, подконюктивен кръвоизлив на дясна очна ябълка, хематом в областта около носа, кръвонасядане в областта на брадичката, охлузване в областта на носа, отоци в областта на челото и тила, кръвонасядания по горните и долните крайници. Описаните увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Уврежданията в областта на лицето, носа и челото добре отговарят на механизъм на нанасяне от удар с крак. Мозъчното сътресение е протекло без пълна загуба на съзнание, но с разстройство на съзнанието в степенна форма. Несъмнено било установено и че на сочените събития присъствали множество хора. Сочената фактология кореспондира на информацията съдържаща се в показанията на свидетеля К. ***, които са последователни, детайлни и вътрешно непротиворечиви. Той описва подробно как от входа на хотела излязло лице с бели дрехи и нанесло силен удар в главата на Я.. Показанията му кореспондират с показанията на самия пострадал Я., а в частта относно механизма на нанасяне на удара – и с данните, съдържащи се в ВТЕ.

Относно причинения удар информация предоставя свидетелката Катерина Т.а – съпруга на подсъдимия, която пред един от разпитите си в първата инстанция е заявила, че е видяла В. Т. да излиза през входната врата на хотела. Това показание е изключително важно, тъй като е дадено от лице, пряко свързано с подсъдимия, и потвърждава местонахождението му непосредствено преди деянието.

Свидетелите Ц. и П. потвърждават, че са видели крак да рита лицето, на което са поставяли белезници, без да са успели да установят самоличността на нападателя в момента на деянието. Тяхното свидетелство е значимо именно в тази им част – потвърждаването на самия факт на нанасяне на удара с крак.

Показанията на свидетелите Ц. и П. са частично противоречиви помежду си – Ц. твърди, че само Я. е бил агресивен, докато П. посочва, че агресивни са били и лицата от групата на хотела. Тези противоречия не дискредитират показанията им в частта, в която установяват факта на нанасяне на удара с крак и описват действията по задържането на Я.. Въззивният съд кредитира показанията им в тази им част, като отчита, че при повторния им разпит пред 4 въззивния съд и двамата са потвърдили, че Я. е бил в съзнание и вербално агресивен след задържането.

ВТЕ, изготвена от НИК, описва в хронологичен ред предметните на делото събития, като несъмнено установява, че Лице 5 (Р. Б.) се е опитал физически да спре Лице 6 (подсъдимия), обхванало тялото му с ръце, като Лице 6 се е освободило от хватката и се е насочило към пострадалия. Тези данни, взети заедно с показанията на *** и Я. и с частичните данни от показанията на двамата полицаи, установяват авторството на подсъдимия по несъмнен начин.

Доводите на защитата, че видеозаписът е с недостатъчна резолюция и не дава пряка видимост в момента на удара, са основателни единствено в частта за липса на запис на кадър на удара, но не опровергават съвкупността от останалите доказателства. Наличието или липсата на пряка видимост от охранителна камера не е conditio sine qua non за доказване на авторство. В настоящия случай авторството е установено по пряк път от два очевидци – Я. и ***, чиито показания са взаимно подкрепящи се и кореспондират с обективните данни от ВТЕ относно движенията на лицата.

Въззивният съд кредитира заключението на вещото лице д-р Г. като пълно, ясно и обосновано в частта, в която дава характеристика на получените увреждания и механизма на тяхното причиняване. Вещото лице категорично е установило, че уврежданията в областта на лицето и носа добре отговарят на нанесен удар с крак и са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда. Заключенията му, дадени пред въззивния съд, потвърждават тази квалификация.

Показанията на свидетелите *** и ***а относно многократно изпадане в безсъзнание са частично противоречиви с данните от медицинската документация и с показанията на полицейските служители за поведението на Я. непосредствено след деянието. Въззивният съд споделя становището на Районния съд, че тези показания следва да се кредитират само в частта, в която *** и ***а установяват самия факт на посещението си в ЦСМП – Р.и тежкото общо състояние на пострадалия.

При тази фактология въззивният съд е приел, че Присъдата на районния съд е неправилна и необоснована, като я е отменил и вместо нея е признал подсъдимия В. С. Т., роден на *** г. в гр.Б., жител и живущ в гр.Б., 5 ул. „***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 19.04.2014г. около 17:00 часа пред сградата на хотел М., находящ се в м. „Б.", землище на гр.

Р.извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нанесъл удар с крак в областта на главата на А. М. Я. от гр. Благоевград, докато същият бил легнал на земята пред хотела с поставени белезници, лишен от възможността да се защитава, в присъствието на множество хора и в присъствието на полицейски служители, като в резултат на удара на Я. била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и деянието се отличава с изключителна дързост,престъпление по чл.