Решение № 17 от 14.06.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Сливен , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева в присъствието на прокурора Пламен Димитров Стефанов (ОП-Сливен) като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212200600135 по описа за 2021 година Производството е образувано по въззивна жалба на адв. А. от АК - Варна, в качеството му на защитник на подс. Г. Г. ИВ. против Присъда № 260000/09.02.2020 год. по НОХД № 70/2020 год. по описа на РС – Нова Загора.

С посочената по-горе съдът е признал подс. И. за виновен в това, че в условията на маловажност, на 09.11.2018 год. в ***, в съучастие с неизвестен извършител, като помагач, с цел да набави за себе си и за неизвестния извършител имотна облага, умишлено е улеснил неустановения извършител да извърши престъплението измама, като взел златни накити – 2 бр. златни пръстена с общо тегло 4 гр., 2 бр. златни синджира с висулки с общо тегло 4 гр., златна буква с тегло 1 гр., чифт детски златни обеци с общо тегло 2 гр. и 1 бр. златна обеца с тегло 2 гр., на обща стойност 585,00 лева, както и парична сума в размер на 8 000,00 лева, оставени от ИВ. СЛ. Х. от ***, въведена в заблуждение на същата дата от неустановения извършител на престъплението, че тази сума и златните накити са необходими за залавянето на измамници, което не отговаряла на истината, като по този начин причинил имотна вреда в общ размер 8 585,00 лева, на същата, поради което и на основание чл. 209, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК. С присъдата на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение условно наложеното на подс. И. наказание от осем месеца „Лишаване 1 от свобода“, с присъда влязла в сила от 12.03.2016 год. по НОХД № 39/2016 год. по описа на РС – Девня, което да изтърпи отделно при първоначален общ режим, като е потвърдено присъединяването изцяло на наказанието „Глоба“ в размер на 100,00 лева наложено на подс. И. по НОХД № 1417/2015 год. по описа на РС – Варна.

Със същата присъда са отнети в полза на държавата веществените доказателства по делото: мобилен телефон „Нокия 1208“, мобилен телефон „Хуавей“, мобилен телефон „Самсунг“ с черен панел, мобилен телефон „Самсунг“ с бежов панел и счупено стъкло на гърба и един брой батерия за мобилен телефон.

Постановено е веществените доказателства – паричната сума от 120,00 лева, 1 бр. раница, 1 бр. шапка и 1 бр. спортно горнище, сиво на цвят, след влизане в сила на присъдата да се върнат на собственика им.

С присъдата подс. Г. Г. ИВ. е осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 159,53 лева, в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен, както и направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 716,00 лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Нова Загора.

В писмената въззивна жалба, депозирана от защитника на подс. Г. Г. ИВ., в законоустановения срок за обжалване се изразява несъгласие с постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, като се твърди, че атакуваната присъда е неправилна, доколкото наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е несъразмерно тежко предвид поведението на подзащитния му в хода на цялото наказателно производство. Твърди се, че не следва да се изключва от съвкупната преценка на фактите и обстоятелствата по делото заключението на комплексната съдебно – психиатрична и психологична експертиза, обясненията на подсъдимия, изтеклия достатъчно дълъг период от извършването на деянието, както и семейното положение на подсъдимия. От въззивната инстанция се иска да бъде изменена постановената присъда по НОХД № 70/2020 год. по описа на РС – Нова Загора, като вместо наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде наложено наказание „Пробация“, с максимален срок на изпълнение на предпочетените и постановени пробационни мерки. С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В с.з. пред въззивния съд подс. Г. Г. ИВ., редовно призован, се явява лично и с упълномощения защитник. Последният заявява, че поддържа жалбата и моли да бъде изменена първоинстанционната присъда, като на подсъдимия да бъде наложено наказание „Пробация“, пък дори и то да бъде в максималния размер, който законът е определил.

Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен заявява, че поради липсата на протест на прокуратурата, няма основания да има претенции относно квалификацията на деянието. По отношение на наказанието, моли да бъде потвърдена присъдата на РС – Нова Загора, като правилна и законосъобразна.

В личната си защита и последната си дума подс. И., изразява съгласието си със своя защитник и моли да бъде изменено наказанието му.

2

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, изслуша явилите се страни в съдебното заседание, обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, прецени наличните по делото доказателствени материали, и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал.

1 от НПК констатира следното:

По внесен обвинителен акт срещу подс. Г. Г. ИВ. за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК било образувано НОХД № 160/2019 год. по описа на РС – Нова Загора. Производството приключило с Присъда № 62/20.11.2019 год., с която подс. И. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК и му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл. 68 от НК било приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 39/2016 год. по описа на РС – Девня – „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, като е потвърдено и присъединяването на наказание то „Глоба“ в размер на 100,00 лева по НОХД № 1417/2015 год. по описа на РС – Варна. С тази присъда съдът се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства по делото и разноските по същото.

Присъдата била обжалвана от защитника на подс. И.. С Решение № 3/18.02.2020 год. по ВНОХД № 4/2020 год. по описа на ОС – Сливен била отменена Присъда № 62/20.11.2019 год. постановена по НОХД № 160/2019 год. по описа на РС – Нова Загора и делото било върнато на РС – Нова Загора за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание. В решението на ОС – Сливен било посочено, че в хода на проведеното разпоредително заседание са допуснати нарушения в процесуалния ред за провеждането му и в хода на предварителното изслушване, а именно – липсата на изявление на подсъдимия в разпоредително заседание и липсата на яснота в желанието за съкратено съдебно следствие при предварителното изслушване, заявено лично, недвусмислено и непосредствено пред първоинстанционния съд относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и/или доказателствата от досъдебното производство, даване ход на съдебното следствие по глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК без да е налице констатация на съда дали съответните доказателства са изготвени по реда и условията на НПК. Посочено е в решението, че процедурата е опорочена по начин, който я прави негодна да произведе целените от законодателя последици провеждане на производството в кратки срокове, без разпит на съответните свидетели, предвид липсата на яснота по същия въпрос.

След връщане на делото в РС – Нова Загора било образувано НОХД № 70/2020 год. В разпоредително заседание проведено на 26.05.2020 год. съдът е пристъпил към обсъждане със страните по делото на въпросите посочени в разпоредбата на чл. 248 от НПК, като е изслушал становището на представителя на РП – Сливен и на защитника на подс. И.. Защитникът на подс. И. е заявил следното: „… правим искане съдебното производство да протече по реда на чл.

371 от НПК т. 1 от НПК, като в този смисъл даваме пълно съгласие и признаваме 3 всички факти и обстоятелства, които държавното обвинение е изложило в обвинителния акт.“, след което е направил искания по доказателствата, а именно да бъде допуснат до разпит един свидетел и да бъде допусната съдебнопсихологична и психиатрична експертиза, като е посочил и въпросите, на които да се даде отговор с експертизата. В съдебния протокол от проведеното разпоредително заседание не е отразено подс. И. да е изслушан по въпросите посочени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК, както и възможността за разглеждане на делото по реда на гл. 27 от НПК – съкратено съдебно следствие, въпрос изрично предвиден в разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК.

Въпреки това, съдът е постановил определение по въпросите по чл. 248 от НПК, като е посочил, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на гл. 27 от НПК – чл. 371, ал. 1, т. 1 от НПК, каквото било искането от страна на защитника на подсъдимия. Непосредствено след това, на основание чл. 252 от НПК, съдът е пристъпил незабавно към разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие – чл. 371, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно: подсъдимият и неговият защитник дават изрично съгласие да не се провежда разпит на всички или някои свидетели или вещи лица при постановяване на присъдата, т.е. да се ползват събраните от ДП, като се дава съгласие да се приобщят експертизите, както и да се съберат нови доказателства с разпит на едно лице – съпруга или баща на подсъдимия при режим на довеждане и призоваване на вещите лица за защита на заключението по изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Отразено е в протокола изявлението на подс. И., а именно: „Да се съберат само допълнителни доказателства, като признавам фактите и обстоятелствата въз основа на които е изготвен обвинителния акт“. Посочено е още в протокола, че на основание чл. 372, ал. 1 от НПК съдът разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371, т. 1 от НПК и че на основание чл. 372, ал. 3 от НПК, тъй като съответните действия били извършени при условията и реда предвиден в закона, съдът определил, че одобрява изразеното съгласие на подс. И. и неговия защитник и дава ход на съкратеното съдебно следствие без да извършва разпит на подсъдимия и някои от свидетелите.

В тази връзка следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 371 от НПК законодателят не е посочил алинеи, а същата съдържа само две точки. От така отразеното в протокола от съдебното заседание изявление на подс. И., не става ясно по кой ред желае същият да се движи производството дали по т. 1 или т. 2 на чл. 371 от НПК, доколкото от една страна същият заявява, че желае събирането на допълнителни доказателства, а от друга, че признава фактите и обстоятелствата, въз основа на които е изготвен обвинителния акт. Освен това от така отразеното в протокола не става ясно за кои свидетели и вещи лица е дадено съгласие от страна на подс. И. и неговия защитник да не бъдат разпитвани, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползват съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Такава конкретизация липсва както в изявлението на подс. И., така и на неговия защитник и по този начин общо съдът е отразил, че одобрява изразеното съгласие от подс. И. и неговия защитник. След което съдът е дал ход на съкратеното съдебно следствие без да извършва разпит на подсъдимия и някои от свидетелите. Следователно липсва каквото и да е конкретно изявление от страна на подс. И., от което да е 4 видно по кой процесуален ред следва да се проведе съкратеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд. Освен това липсва и конкретно изявление от подсъдимия и неговия защитник за кои свидетели се дава съгласие да не бъдат разпитвани – дали за всички свидетели, разпитани в хода на досъдебното производство или за някои, като се посочи точно за кои свидетели.