Акт от 11.11.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

81

Година

10.07.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

06.22

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Веселина Кашикова

Йорданка Янкова

Прокурор:

Дафин Каменов като разгледа докладваното от

Веселина Атанасова Кашикова

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20065100600173 по описа за

2006 година

8

И за да се произнесе, взе предвид:

С присъда № 23/10.03.2006 година, постановена по НОХД № 702/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд, А. Ш. А. от гр. Кърджали е признат за виновен в това, че на 12.07.2005 година в гр. Кърджали, при условията на опасен рецидив- след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на наказание лишаване от свобода за не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено, направил опит да се съвкупи с лице от женски пол- Трифонка Николова Кантарджиева от гр. Кърджали, като я принудил към това със сила, поради което и на основание чл. 152, ал.3, т.5, във вр. с ал.1, т.2 предл. първо, във вр. с чл. 18, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален „общ” режим. На основание чл. 59 ал.1 от НК е зачетено времето, през което спрямо А. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 13.07.2005 година до влизане на присъдата в сила. С присъдата А. Ш. А. е осъден да заплати на Трифонка Николова Кантарджиева от гр. Кърджали сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, считано от 12.07.2005 година до окончателното им изплащане, както и разноски в размер на 150 лева за адвокат. Присъдени в полза на съда са направени по делото разноски.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият А. Ш. А. от гр. Кърджали, който чрез защитника си- адв. Алексиев от АК Кърджали, я обжалва като необоснована, а наложеното наказание като явно несправедливо. Събраните по делото доказателства не обосновавали категорично наказателната отговорност на подсъдимия по предявеното му обвинение. Извършеното от него деяние на 12.07.2005 година не можело да се приеме като опит за съвкупление с Т.Кантарджиева. В случая се касаело само за опипване, като подсъдимият нямал никакво намерение да се съвкупи с нея. Този извод се потвърждавал от фактите по делото- подсъдимият бил облечен с гащеризон, закопчан с презрамки и с цип. По време на нападението, той не бил разкопчал презрамките, не бил отварял ципа, нито си бил свалял бельото. Не бил предприел никакви действия да се приведе в състояние за осъществяване на полов акт. Установявало се, че след като св. Петков се показал на терасата и започнал да вика на подсъдимия да остави жената, последният незабавно станал и се отдалечил. По подсъдимия не били констатирани и фиксирани никакви наранявания, характерни за опит за изнасилване или разкъсвания на облеклото му. А по Кантарджиева нямало синини, следи от ухапвания, зацапвания и др. Обвинението се позовало единствено на показанията на пострадалата, която била силно заинтересованост изхода на делото, а показанията на св. Петков били декларативни. Не била назначена задължителната експертиза с оглед на това дали подсъдимият има нормално развити полови органи и дали е в състояние да осъществи полов акт. Опорочено било извършеното разпознаване, тъй като А. бил облечен с гащеризона, с който бил и по време на деянието. Никъде в молбата си Кантарджиева не твърдяла, че подсъдимият е направил опит да я изнасили. Събраните по делото доказателства не водели до този извод. Жалбодателят моли съда да постанови нова присъда, с която да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение и да го оправдае. В съдебно заседание жалбодателят поддържа жалбата си. В писмена защита, представена пред съда, защитникът на жалбодателя заявява, че поддържа жалбата. Поддържа искането за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение по чл. 152, ал.3, т.5, във вр. с ал.1, т. 2 предл. първо, във вр. с чл. 18, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” от НК.

Гражданската ищца и частен обвинител лично и чрез защитника си оспорват жалбата. Молят присъдата като правилна да бъде потвърдена.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали оспорва жалбата като неоснователна. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна.

Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на присъдата, на основание чл. 314 ал.1 от НПК, приема за установено следното:

Делото е изяснено от фактическа и правна страна, като в проведеното първоинстанционно съдебно следствие са събрани всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл. 102 от НПК в съответствие с принципните норми на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Първоинстанционният съд е изложил изводи относно авторството на деянието, съставомерните му признаци от обективна и субективна страна, и квалифициращите го обстоятелства. Въз основа на подробен и точен анализ на доказателствата по делото е направил извода, че подс. А. е осъществил престъплението по чл. 152, ал.3, т.5, във вр. с ал.1, т.2, предл. първо, във вр. с чл. 18, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” от НК, които изводи се споделят изцяло от въззивния съд като правилни и обосновани. Въз основа на събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд и от повторния разпит на подсъдимия във въззивното съдебно следствие, се приема за установено от фактическа страна следното: подс. А. Ш. А. живее в къща, намираща се във вилна зона „Сердика” на гр. Кърджали с майка си. Неженен е. Не работи. Същият се води на отчет в ДПБ и е с диагноза олигопсихотия със раз±тройство на влеченията и алкохолна съобусловеност. Осъждан е с влезли в сила присъда по НОХД № 411/1998 година на Кърджалийския районен съд за извършени престъпления по чл. 157, ал.1 и по чл. 152, ал.1, т.2, във вр. с чл.18, ал.2 от НК, като му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието и с присъда по НОХД № 381/1998 година на Кърджалийския районен съд за извършено престъпление по чл. 152, ал.1, т.2 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието. С определение № № 69/ 13.10.1999 година, постановено по ЧНД № 336/199 година, Кърджалийският районен съд на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК е определил на А. за осъжданията му по присъда № 146/12.11.1998 година по НОХД № 411/1998 година и по присъда № 8/ 09.12.1998 година по НОХД № 381/1998 година и двете по описа на Кърджалийския районен съд, едно тежко наказание- по-тежкото от двете: три години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим на изтърпяването му, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с една година при първоначален „общ” режим на наказанието и определението е влязло в сила на 20.10.1999 година.

На 11.07.2005 година вечерта, подс. А. започнал да консумира ракия в дома си, като до късно през нощта изпил около 500 грама. Оттам тръгнал към автогарата в гр. Кърджали, като се спрял в денонощното заведение „Ню шанс”, където изпил още 100 г ракия. Излязъл пред заведението, като изчаквал да спре дъжда. По същото време, вече около 04.00 часа на 12.07.2005 година, св. Трифонка Кантарджиева излязла от дома си, за да отиде на работа в ресторант „Симфония” в кв. „Възрожденци”. Влязла в магазин „Ню шанс”, за да си купи цигари. Със себе си носела чадър, чанта, а на главата си имала шапка. Излязла от магазина, като в този момент я видял подсъдимият. Свидетелката тръгнала по бул. „България” в посока към механотехникума. Подсъдимият я последвал. Свидетелката, движейки се по тротоара забелязала, че подсъдимият върви след нея, като помислила, че отива на работа. Кантарджиева продължила пътя си, като минала покрай сградата на механотехникума и тръгнала по алея в парк „Горубсо”, намиращ се до училището. В началото на алеята подсъдимият я настигнал и я хванал с двете си ръце през кръста. Местото било осветено от силно неоново улично осветление в началото на алеята.Свидетелката започнала да вика за помощ, да се дърпа, като се опитвала да се освободи. Успяла да се обърне с лице към подсъдимия и тогава разпознала в него мъжът, който я следвал по булеварда. В боричкането, двамата паднали на земята, като подсъдимият бил върху свидетелката. Тъй като тя викала, подсъдимият й запушил устата с едната си ръка, като пострадалата се опитвала да я махне. През цялото време й говорел да не се плаши и да бъде тиха. Опитвал се да я целуне по лицето, а свидетелката се опитала да ухапе устната му. Подсъдимият правел опити да свали бельото й, но свидетелката ритала и се съпротивявала. Същата, като успявала да отблъсне ръката на подсъдимия от устата си, продължавала да вика за помощ. Виковете й чул св. Красимир Петков, чиято тераса на апартамента, в който живеел, гледала към алеята, на която се намирали двамата и се намирал от другата страна на улицата, минаваща край парка. Свидетелят бил станал по това време, тъй като му предстояло пътуване. Излязъл на терасата и започнал да вика на подсъдимия да остави жената, като се заканил, че ще слезе. Подсъдимият се изплашил. Станал от свидетелката и побягнал. Свидетелката също станала и започнала да оправя роклята си. След това започнала да търси чантата, чадъра и шапката си по земята. Намерила ги на различни места, като наред с тях намерила и обувката на подсъдимия- отрязан гумен ботуш, който изпаднал от крака му при боричкането. Свидетелката го взела със себе си и тръгнала към новия мост за кв. „Възрожденци”. Била изплашена, разтреперана и разстроена. В близост до ресторант „Меаца” в края на моста свидетелката срещнала полицейски автомобил, с който патрулирали свидетелите Манолов и Добрев. Кантарджиева им разказала, че била нападната в началото на парка от мъж на средна възраст, който се опитал да я изнасили и им предала ботуша му. Показала им измокрената си и измачкана рокля, описала им облеклото и външния вид на нападателя си. След кратко издирване подсъдимият, който след като избягал, тръгнал да се прибира към дома си във вилната зона, бил намерен в близост до него от св. Станев и св.Иванов- служители на РПУ Кърджали и задържан. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание от районния съд се установява, че подсъдимият се води на учет в ДПБ Кърджали със заболяване „олигопсихопатия, разстройство на влеченията- педофилия, придружено с алкохолна съобусловеност. Същият нямал оформена болестна зависимост към алкохола, както и не се установявали белези на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и тежка степен на интелектуален дефицит. По време на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на деянието и е можел да ръководи постъпките си.

При извършеното разпознаване на лице по реда на чл. 143 и сл. от НПК /отм./ пострадалата по категоричен и несъмнен начин като извършител на деянието срещу нея е посочила подс. А.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите Кантарджиева, Манолов, Иванов, Добрев, Станев, Янчев, Стоянов и Петков, които съдът кредитира изцяло, без да поставя под никакво съмнение достоверността им; от заключенията на съдебно-психиатричната и съдебно-медицинската експертизи, приети от съда като обективни и компетентни; от писмените доказателства по делото и от обясненията на подсъдимия пред въззивния съд. Неоснователно се поставят под съмнение във въззивната жалба показанията на св. Кантарджиева. Независимо, че същата е пострадала от престъплението, показанията й не са преекспонирани- напротив, същите са последователни, безпротиворечиви в детайлите си и не сочат повече от това, което се е случило. Показанията й освен това, не са изолирани: същите се потвърждават от показанията на св. Петков, който е видял боричкането на свидетелката и подсъдимия на земята и опита на последния да я изнасили; потвърждават се от показанията на разпитаните свидетели- полицаи, които първи са възприели състоянието на пострадалата след случая. Наред с това, свидетелката е предала и вещественото доказателства- отрязан ботуш, като при задържането на подсъдимия, същият е бил с един ботуш и това е бил втория ботуш от чифта, с който е бил обут същата вечер; той е бил издирен именно по описанието, дадено от свидетелката. Същата съвсем логично обяснява, че движейки се по пътя си, се обърнала и видяла мъжът, който върви след нея, като помислила, че той също отива на работа. По-нататък сочи, че обръщайки се в боричкането с лице към нападателя си, разпознала в него именно мъжът, който я следвал. Показанията й наред с това, се подкрепят от обясненията на подсъдимия, дадени пред въззивния съд, в които сам заявява, че е последвал свидетелката, защото искал да осъществи полов акт с нея. Ето защо, доводът, поддържан във въззивната жалба, че свидетелката била силно заинтересова от изхода на делото, поради предявения граждански иск, не може да бъде споделен. Това би означавало нито един пострадал от престъпление, под угроза да не бъде счетен за предубеден, да не може да претендира правата си, които законът му е дал, т.е. да не може да предяви граждански иск. Още повече, че характерът на самото престъпление е такъв, че същото рядко се извършва на публично място- пред много хора, за да има многобройни свидетели- изнасилването, или опитът, какъвто е налице, е акт между деецът и жертвата, като обикновено и обяснимо, става на безлюдни места, по-често в тъмната част на денонощието, без свидетели и пр. Така, показанията на свидетелката правилно са кредитирани от районния съд и се възприемат и от въззивния съд, тъй като същите не са изолирани, а се допълват и са еднопосочни с останалите доказателства, събрани по делото. Във връзка с обсъждането на доказателствата, следва да бъде посочено още следното: не е задължително, както се сочи във въззивната жалба, от опита за изнасилване да са останали по пострадалата или дееца външни следи от увреждания. Разбира се много по-лесно би било за разследването ако биха били оставени такива следи. Доказаното квалифициращо опитът за изнасилване обстоятелство е извършването му чрез използване на сила. Същата е намерила израз в хващането през кръста на пострадалата от подсъдимия, опитът й да се освободи, събарянето й на земята, боричкането им, опитът на подсъдимия да свали бельото й, да я целува по лицето, запушването на устата й с ръка. Никъде в показанията си пострадалата не твърди, че са й били нанесени удари от подсъдимия. Обстоятелството, че съ¨ата е била съборена на земята, че подсъдимият е лежал върху нея и не й давал възможност да се освободи и стане, боричкането им, се потвърждават от показанията на св. Петков; и от показанията на св. Добрев, на който свидетелката е показала измокрената си рокля. Св. Петков и св. Иванов описват състоянието на Кантарджиева непосредствено след деянието- изплашена, стресирана, ядосана. Използването на сила в различните житейски ситуации, може да има най-различни проявления, и не означава единствено нанасянето на удари, побой и пр. Съдът не споделя доводът във въззивната жалба, че било задължително при престъплението, да се назначи медицинско освидетелстване на дееца, което да установи дали същият има нормално развити полови органи. Това обстоятелство е без значение за осъществяване на престъплението- като намерението да се осъществи полов акт, не зависи от това обстоятелство- както сочи вещото лице в съдебно заседание, при подсъдимия липсват видими болестни /вродени или придобити/, както и травматични увреждания на половите органи, които да причинят неспособност за съвкупление. Още- съвкуплението при мъжа е комплициран физиологичен процес, чието протичане зависи от редица взаимно обуславящи се функции на половата, нервната система, с голямо участие на психиката. Т.е. с действията си подс. А. е демонстрирал именно намерение за осъществяване на полов акт с пострадалата. Същият е имал ясно съзнание за действията си, тъй като в обясненията си пред съда е заявил, че не е искал нито да ограби жената, нито да й нанесе побой, а е искал да осъществи полов акт с нея.