Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260172 от 04.05.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1822/2020
Вид
Решение № 260172
Подписан
04.05.2022
В сила
04.05.2022
Състав
ГАЛЯ ВАСИЛЕВА БЕЛЕВА, ВЯРА ИВАНОВА КАМБУРОВА, ДИМИТЪР ПЕНЧЕВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50а · Закон за държавния служител
  • чл. 50а, ал.1 · Закон за държавния служител
  • чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142, ал.1, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.143, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р Е Ш Е Н И Е

№ V- 260172 4.05.2022 г. Град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На четвърти април през две хиляди и двадесет и втора година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА

КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА

2.мл.с.ДИМИТЪР СТОЯНОВ

Секретар: Таня Михова

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 1822 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №1184 от 1.06.2020г. по гр.д.№8954/19г. на РС- Бургас Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” 46, е осъдена да заплати на И.С.Н., ЕГН ********** ***, сумата от 565,24 лв. главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 90,37 часа, за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., получени в резултат на преизчисление с коефициент 1.143 на реално положения нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2019г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на 121,96 лв., представляваща сбор от дължимата законна лихва за съответните тримесечия, считано от падежа на всяко тримесечие- последното число на месеца, следващ същото, до завеждането на делото.

ОДМВР – Бургас е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 325,03 лв.- разноски на ищеца, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС сумата от 100 лв.- държавна такса и 100 лв.- възнаграждение за вещо лице. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 10,75 лв., съразмерно на прекратената част от иска за главница.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№20573/10.06.20г. по описа на РС-Бургас, подадена от ОДМВР-Бургас чрез юрисконсулт Владимирова. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост- отменителни основания по чл.271 ГПК.

Изложени са фактите по делото, които въззивникът намира за безспорно установени, като се сочи, че положения от ищеца нощен труд, отчитан ежемесечно с протокол за отчитане на работното време между 22.00 ч. и 6.00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници са своевременно отчетени и заплатени. Намира, че заплащането му е в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.17г., издадени от министъра на вътрешните работи. Счита за необоснован и в противоречие с материалния закон извода на съда, че е налице разлика между отчетения и заплатен нощен труд на ищеца и положения от него.

Неправилно съдът приел, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите от МВР, както и че същата следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, с аргумент, че в противен случай служителите в МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, регулирани с КТ. Въззивникът счита, че не е налице празнота в нормативната уредба, а специална законова регламентация, предвиждаща друг ред за отчитането и заплащането на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Страните били обвързани от служебно правоотношение, регламентирано в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по приложението му. В закона липсвала препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове., включително НСОРЗ. Развити са съображения. Мотивите на съда, че при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 се получава извънреден труд не били съобразени с целта на коефициента- да определи така възнаграждението на работника, че за положен от него 7 часа труд през нощта да получава възнаграждение за 8 часа труд, като в тези случаи работникът не работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ. Като е приел обратното, районният съд постановил незаконосъобразно решение. Въззивникът моли решението на БРС да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Не са ангажирани доказателства. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемия.

В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба, макар въззиваемият да е уведомен за тази възможност чрез пълномощника си- адв.Димова, на 25.06.2020г. В съдебно заседание същата заявява, че жалбата е неоснователна. Намира, че решението на СЕС по преюдициалното запитване не съдържа основание за различен извод от възприетия от съда, а именно- за приложението на чл.9 от НСОРЗ.

По допустимостта на производството:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

След като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.

Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд като държавен служител на длъжността младши инспектор, старши полицай в полицейски участък гр.Обзор при РУ- Несебър, което е на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР- Бургас. Работил на 12 – часови смени по определен график и сумирано изчисляване на работното време. Претендира за осъждане на ответника Областна дирекция на МВР- Бургас да му заплати сумата от 565,24 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд от 90.37 часа, за периода от 1.01.2017 г. до 31.12.2017г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 121,96 лв.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба ответникът ОД на МВР – Бургас, чрез процесуалния си представител е оспорил предявения иск като неоснователен. Посочил е, че положеният от ищеца извънреден труд е бил надлежно начислен и отразен в съответните протоколи, както и своевременно заплатен по правилата на действалата през процесния период Наредба № 8121з-776/

29.07.2016г. на министъра на МВР. В нея липсвал текст, по който да се прилага претендираното от ищеца преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143, като е изложено становище, че съгласно приложимата специална правна уредба, действаща в системата на МВР съотношението между дневен и нощен труд е 1

: 1, а не както е по КТ и по НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. Сочи се, че във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд са издадените от министъра на МВР заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г., съгласно които за целия процесен период за всеки отработен час между 22.00 и 06.00 часа на държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. В устните състезания пред първата инстанция моли за отхвърлянето на исковете.

Районният съд е приел, че в действалата в процесния период Наредба №8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с коефициент 0,143, каквото е съществувало по отменената Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г. Счел е, че е налице празнота в специалната правна уредба, поради което субсидиарно приложение намира чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това се налагало поради това, че се касаело за полагане на труд от ищеца, макар по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време щяло да доведе до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите по трудов договор лица, което според съда е недопустимо. Съобразно приетото и неоспорено експертно заключение съдът е приел исковете за основателни и доказани в установения от вещото лице размер, поради което исковата претенция е уважена в претендирания размер, ведно със законната лихва от предявяването на иска и направените разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на оплакванията на въззивника.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество-правилно и законосъобразно.

Както пред първата, така и пред въззивната инстанция страните не спорят по фактите, изложени в исковата молба, съответно с изменението на иска/, относно съществуващото между тях служебно правоотношение, заеманата от ищеца длъжност, организацията и продължителността на работното време на ищеца за процесния период, както и за това, че на същия е заплатено дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.

Районният съд е обсъдил всички относими и допустими доказателства- писмени и съдебно-икономическа експертиза, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно релевантните за спора факти.

Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съдебен състав я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо същата да се преповтаря в настоящото решение. Въззивната инстанция споделя и правните изводи на първоинстанционния съдебен състав.

Бургаският окръжен съд намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.

Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд.

Дефиниция за понятието „извънреден труд” се съдържа в нормата на чл.143, ал.1 КТ. Това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Идентична е разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от ЗДСл (приета в процесния период - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) - извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. От съществено значение за настоящия казус е ал.2 на чл.50а от ЗДСл, тъй като ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР. Според тази норма относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.

Според чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакцията, действала преди изменението на закона с ДВ бр.60 от 7.07.2020г./, който е приложимият закон за процесния период спрямо държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, какъвто несъмнено е ищецът /виж чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР/, работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Т.е., макар в ЗМВР да липсва дефиниция за понятието извънреден труд, въз основа на цитираната норма може да се направи извод, че за държавните служители в МВР, работещи на смени, това е времето до 70 часа на тримесечие, което надвишава редовното им работно време.