Определение № 7988 от 09.06.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7988 гр. Варна, 09.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20263110100067 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявен от К. Л. В. против Д. Х. В. иск с правно основание чл. 127a от СК за постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката Д. В. децата К. К. В. и Д. К. В. да пътуват в чужбина – до страни в ЕС, други страни в Европа, Великобритания, Турция, Сърбия и Македония, Азия, заедно със своя баща К. В. или упълномощено от него друго пълнолетно лице за срок от 5 години.

С уточняваща молба вх. № 5053/21.01.2026 г. ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Х., е посочил, че децата Д. и К. живеят при баща си във Великобритания и там посещават училище.

Съдът е пристъпил към размяна на книжа по реда на чл. 131 от ГПК, с оглед установяване на международна компетентност, но ответницата Д. В. не е открита на посочения в исковата молба адрес, нито на адреса, съгласно служебно извършената справка в НБДН, както и на предоставените от ищеца телефонни номера за контакт.

За международната си компетентност да разгледа спора съдът следи служебно (чл. 28 КМЧП).

В случая международният елемент произтича от твърдението на ищеца за обичайно местопребиваване на децата във Великобритания. Компетентността на съда да разгледа повдигнатия пред него правен спор се преценява към момента на предявяването на иска. В случая искът е предявен на 06.01.2026 г., към който момент Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия вече не е член на Европейския съюз и по отношение на него са неприложими правилата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 г., включително и чл. 9 от същия. Приложимият акт за определяне компетентността на съда е Хагската конвенция за компетентността, приложимото право, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за 1 закрила на деца от 1996 г. /Конвенцията/ , като според чл. 5, т. 1 от същата, компетентни съдебни органи да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето са тези на договарящата страна, в която детето има обичайно местопребиваване (така Определение № 306 от 19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 1270/2022 г., ВКС, IV ГО). Конвенцията е подписана от Великобритания на 12.01.1994 г., ратифицирана на 27.02.2003 г. и влязла в сила 01.06.2003 г., а Република България се е присъединила на 08.03.2006 г., в сила от 01.02.2007 г. По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. България, Конвенцията е част от вътрешното право и има предимство пред нормите на вътрешното право, които й противоречат.

Посочената компетентност по обичайното местопребиваване на детето е абсолютна, като хипотезите, в които е възможна дерогацията й, са изрично предвидени в чл.

8–10 от Конвенцията, но в конкретния казус нито една от тях не е налице. Не е налице и изключението, предвидено в чл.7, т.3 от Конвенцията, съгласно което органите, посочени в т.1, запазват своята компетентност, но органите на договарящата държава, в която е прехвърлено детето или в която то е задържано, могат да вземат само такива спешни мерки, по силата на член 11, каквито са необходими за закрила на личността или имуществото на детето. В случая същността на искането, с което е сезиран съдът, е за даване на разрешение, заместващо съгласието на родител за пътуване извън страната и разрешение за издаване на задграничен паспорт на децата, като и в двете си части то не разкрива признаци на спешност и неотложност, доколкото животът, здравето и имуществото на децата не са поставени в опасност.

При така изложеното, Районен съд – Варн, не е международно компетентен да разгледа спора и делото подлежи на прекратяване.

В допълнение, въпреки опитите за размяна на книжа по чл. 131 от ГПК и изследване на международната компетентност с участието на ответница, както беше посочено по-горе, последната не беше открита.

Следва да се отбележи, че дори в хипотезите, в които е възможно ответникът да приеме компетентност на решаващия съд (съгласно Регламентите на ЕС), в случай че ответникът не може да бъде намерен, съдът не следва да преминава към процедура за назначаване на особен представител на разноски на ищеца, тъй като фигурата на особения представител не разполага с правомощия по приемане на компетентност.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 67/2026 г. по описа на Районен съд Варна, 52-ри състав, поради липса на компетентност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – 2

Варна, в едноседмичен срок от получаване на съобщението от ищеца.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3