Решение № 5384 от 03.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5384 гр. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100508872 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №6170 от 09.06.2022г., постановено по гр.дело №25954/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78-ми състав, се поставя в дял и изключителна собственост на Й. С. Й., с ЕГН **********, недвижим имот МАГАЗИН, находящ се в гр.София, Столична община, област София /столица/, представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-32 от 01.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: град София, район "Възраждане", ул."*******, намиращ се на първи етаж в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 61 кв.м., състоящ се от търговска зала и санитарен възел, стар идентификатор: няма, при съседи по схема: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта - няма, над обект - обект с идентификатор ***, без посочени съседи по доказателствени нотариални актове, заедно с прилежащото към магазина мазе, с площ от 12.90 кв.м., също без посочени съседи по документи за собственост, заедно с 74/759 ид.ч. от 1 общите части на сградата, както и заедно със 74/759 ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата с идентификатор ***, с адрес на имота: гр.София, район "Възраждане", ул.*******, с площ от 352 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване - от 10 до 15м., стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 14, кв.149, парцел XIV, при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и

***, описан в доказателствените актове като урегулиран поземлен имот XIV-14, кв.149 по плана на гр.София, местността "Зона Б-2", с площ от 356.40 кв.м., при съседи: А.Ш., И.К., Й.Й. и ул."Екзарх Йосиф". С решението се поставя в дял и изключителна собственост на Д. С. А., с ЕГН **********, недвижим имот - МАГАЗИН, находящ се в гр.София, Столична община, област София /столица/, представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-32 от 01.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: гр.София, район "Възраждане", ул."*******, намиращ се на етаж първи в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищни сграда еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 55 кв.м., стар идентификатор: няма, при съседи по схема: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта - няма, над обекта - обект с идентификатор ***, при съседи по доказателствен нотариален акт: изток - вход на сградата, запад - магазин, север - ул."Екзарх Йосиф" и юг - вътрешен двор, заедно с прилежащия към него склад, без посочена площ и съседи по документ за собственост, заедно с 25 % ид.ч. от общите части на сградата, както и заедно с 25% ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, находящ се в град София, Столична община, област София /столица/, представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр.София, район "Възраждане", ул."*******, с площ от 215 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване - /до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер на предходен план: 9, кв.191, парцел VІІІ, при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, описан в доказателствен нотариален акт като урегуриран поземлен имот VІІІ -9 от кв.191 по плана на град София, местността "Зона Б-2", с площ от 201 кв.м., при съседи: от изток - сграда на ул.*******, разположена в парцел IX-10, от запад - Н.К., от север - ул."Екзарх Йосиф" и от юг - Р.М.. С решението е осъден Д. С. А., с ЕГН **********, за уравняване на дяловете, да заплати на Й. С. Й., с ЕГН **********, сумата от 11887.50 лв.. С решението е осъден Й. С. Й., с ЕГН **********, да заплати на основание чл.355 от ГПК по сметка на СРС сумата от 11493.50 лв., държавна такса. С решението е осъден Д. С. А., с ЕГН 2

**********, да заплати на основание чл.355 от ГПК по сметка на СРС сумата от 11493.50 лв., държавна такса.

Постъпила е въззивна жалба от ответника-съделител - Д. С. А., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.С. С., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №6170 от 09.06.2022г., постановено по гр.дело №25954/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78-ми състав. На първо място се твърди, че първостепенният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждане на правния спор, като е оставил без уважение искането за допускане на повторна, евентуално на допълнителна съдебно-техническа експертиза, тъй като е приел, че същото е преклудирано. Поддържа се, че искането за допускане на повторна, евентуално на допълнителна съдебно-техническа експертиза е направено своевременно – веднага след като е била извършена проверка относно начина на изчисляване от експерта на прилежащите идеални части от общите части на първи, втори, трети и четвърти етажи на сградата, с административен адрес: град София, ул."*******, в която се намира недвижимия имот – магазин, поставян в дял на Д. С. А.. Сочи се, че именно квадратурата на изчислените от експерта прилежащи към делбения имот - магазин, находящ се в град София, ул."*******, идеални части от общите части, са обусловили необходимостта за уравняване на дяловете между съделителите при извършването на делбата.

Излага се още, че първоинстанционният съд не се е съобразил с практиката на съдилищата, съгласно която в случаите, когато приетата съдебна експертиза не дава точен отговор на поставените задачи или фактическите констатации на вещото лице са неясни или противоречиви, съдът е длъжен служебно на основание чл.201 от ГПК да допусне допълнителна или повторна експертиза.

Инвокирани са още доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. Оспорват се констатациите на вещото лице в приетото по делото заключение на съдебнотехническа експертиза в частта относно начина на изчисляване на пазарната цена на делбения имот - магазин, находящ се в град София, ул."*******.

Твърди се, че неправилно експертът при изчисляване на прилежащите към делбения имот идеални части от общите части е взел сбора на общите части на всички етажи в сградата. Поддържа се, че в случая следва да се вземе квадратурата на общите части само на първия етаж, на който се намира процесния имот доколкото останалите етажи в сградата по никакъв начин не обслужват магазина. Излага се още, че неправилно и в противоречие на Постановление №7/28.11.1973г. на Пленума на ВС първоинстанционният съд при извършване на делбата е приложил разпоредбата на чл.353 от ГПК като е разпределил имотите между съделителите, без да тегли жребий, като е приел, че тегленето на жребий в случая е много неудобно. Поддържа се, че да е налице хипотеза, в която да се приеме, че извършването на делбата чрез тегленето на жребий е много неудобно следва да са налице две кумулативни предпоставки: първата предпоставка е преди делбата съделителите да са били 3 във владение на отделни имоти и втората предпоставка е при упражняване на владението всеки от съделителите да е направил във владения от него имот значителни подобрения, в които случаи възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове. Твърди се, че в случая в делбените имоти не са били извършвани значителни подобрения, поради което не са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на делбата по реда на чл.353 от ГПК. Излага се още, че с оглед изчислената пазарна цена на делбените имоти, съгласно приетото по делото заключение на съдебнотехническа експертиза, образуваните два дяла са неравностойни и при извършване на делба чрез разпределение от съда на делбените имоти, без теглене на жребий се налага съделителя, който получава по-малкия по квадратура магазин, да заплати на другия съделител значително парично уравнение, което е допълнителен аргумент за неприложимост на разпоредбата на чл.353 от ГПК при извършването на делбата. По изложените съображения във въззивната жалба се прави искане за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено обжалваното първоинстанционно съдебно решение и да бъде постановено друго решение при правилно приложение на материалния закон като делбата се извърши между съделителите чрез теглене на жребий. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност по отношение на претендираните от въззиваемата страна разноски за платено адвокатско възнаграждение на приложен списък.

Въззиваемата страна – ищеца – съделител - Й. С. Й., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.В. П., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който е взето становище относно неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при съобразяване с установените по делото правнорелевантни факти и обстоятелства. Поддържа се, че първостепенният съд с обжалваното решение е извършил съдебната делба между двамата съделители при правилно прилагане на материалния закон, като надлежно са обосновани аргументи за прилагане на разпоредбата на чл.353 от ГПК и разпределението на двата недвижими имота е извършено съобразно установеното фактическо ползване от съделителите. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция.

Представя списък по чл.80 от ГПК и доказателства за реално плащане на уговорения адвокатски хонорар.

Предявен е иск за делба, втора фаза.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят 4 така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод, че в конкретната хипотеза ликвидирането на съсобствеността между страните по отношение на делбените недвижими имоти следва да се извърши чрез разпределянето им по реда на чл.353 от ГПК. Първостепенният съд е приел, че следва да се постави в дял на съделителя - Й. С. Й. процесния магазин, с административен адрес: гр.София, ул.*******, а в дял на съделителя - Д. С. А. процесния магазин, с административен адрес: гр.София, ул."*******. За да приеме този начин на извършване на съдебната делба между съделителите, първоинстанционният съд е взел предвид, че в двата образувани дяла се поставят имоти от един и същи вид /недвижим имот/ и близки по стойност, поради което принципът на равнопоставяне на страните няма да е нарушен. Посочено е още от първоинстанционния съд, че в конкретния случай е много неудобно да се извърши делбата по чл.347 и чл.352 от ГПК – чрез основния способ съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, поради обстоятелството, че по делото е установено и е прието за безспорно с определение в открито съдебно заседание на 19.05.2022г., че още от 2014г. процесните магазини се ползват фактически и самостоятелно от съделителите според разпределението, което е направил съда с постановеното решение и така създадените трайни отношения евентуално биха били неоснователно развалени ако се пристъпи към способ по извършване на делбата чрез теглене на жребий. По тези аргументи първоинстанционният съд е обосновал краен извод, че тегленето на жребий в конкретния случай би било много неудобно по смисъла на чл.353 от ГПК.Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален 5 закон, поради което настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи и основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното: