Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 27 от 26.06.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 641/2025
Вид
Присъда № 27
Подписан
26.06.2025
В сила
03.11.2025
Състав
Петя Георгиева Георгиева Стоянова, Радослава Николова Маждракова, Красимира Тончева Донева

Цитирани разпоредби

Мотиви към присъда № 27/26.06.2025 г. по в.н.о.х.д. № 641/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура - Бургас, против присъда № 67/16.04.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 4483/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.

По делото е постъпила и въззивна жалба от адв. Д. В. от АК - Бургас защитник на подс.С. П. С., против постановената присъда.

С посочената първоинстанционна присъда подс.С.П. С. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, като е прието на основание чл. 305, ал. 6, вр. чл. 301, ал. 4 от НПК, че подсъдимият е извършил административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1 000 лева.

Във въззивния протест и допълнението към него се изразява несъгласие с възприетите от първоинстанционния съд доводи за несъставомерност на деянието по чл.343б, ал. 2 от НК и в частност с разбирането, че подсъдимият е реабилитиран по н.о.х.д. № 2498/2020 г. по описа на РС - Бургас и по този начин не може да се възприеме, че е бил осъден за същото деяние. Според прокурора лицето не е реабилитирано, тъй като вече се е възползвало от това си право по чл. 86, ал. 1 от НК за предходно осъждане през 2009 г. за престъпление по чл.343б, ал. 1 НК. Съгласно чл.

86, ал. 2 от НК реабилитация по право не настъпвала за лице, което вече веднъж е било реабилитирано.Така според представителят на РП-Бургас за престъплението по чл.

343б, ал. 1 НК, извършено през 2020 г., може да настъпи само т.нар. реабилитация по чл. 88а от НК, за която този срок изтича на 07.07.2028 г. По този начин неправилно бил приложен материалният закон от съда, което довело до неправилно произнасяне с оправдателен диспозитив спрямо С.. В допълнението към въззивния протест се излагат и други аргументи в тази посока, като се цитира съдебна практика в този смисъл (Определение № 400/14.04.2025 г. по в.ч.н.д. № 256/2025 г. по описа на БОС, както и Решение № 71/26.08.2022 г. по в.н.д. № 141/2022 г. на БАС). Представителят на БРП моли въззивния съд да отмени атакуваната присъда, с която подсъдимият С. е признат за невинен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК и да постанови нова такава, с която да го признае за виновен по повдигнатото обвинение.

Във въззивната жалба, изходяща от адв. Д. В. от АК – Бургас като защитник на подс.С., се излагат подробни аргументи относно частта от присъдата, която се счита за незаконосъобразна и необоснована. На първо място се посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че подс. С. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 1.17 на хиляда, тъй като същата не била установена по надлежния ред. Освен това в хода на досъдебното производство били допуснати съществени нарушения, накърняващи правата на обвиняемия. Положителният резултат за наличие на алкохол бил отчетен в 11:10 часа, а вписаният в акта час за проверка бил 11:21 часа, т.е. след отчитане на показанията.

По този начин според защитата не може да се направи категоричен и несъмнен извод, че тези показания на техническото средство били именно на подс.С.. Това нарушение било съществено, тъй като създадената неяснота относно действителния час на извършване на деянието водела до необоснованост и недоказаност на повдигнатото обвинение и блокирала възможностите за адекватна защита. Отделно от изложеното в 1 жалбата се излагат аргументи, че не е осъществен престъпният състав на чл. 343б, ал.

2 от НК, поради настъпила предходна реабилитация по чл. 86 от НК по н.о.х.д. № 2498/2020 г. на РС - Бургас, считано от 07.07.2023 г. Отправя се искане въззивният съд да отмени обжалваната присъда в частта, с която на основание чл. 305, ал. 6, вр. чл.

301, ал. 4 от НПК е прието, че деянието представлява административно нарушение и са наложени административни наказания на подсъдимия.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на Окръжна прокуратура - гр. Бургас поддържа подадения протест и допълнителното писмено изложение към него, изложените в тях съображения и направеното искане. Обосновава теза за доказаност на обвинението срещу подсъдимия С..Пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 2 НК, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, глоба в размер на 1000 лева, както и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият С. С. се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Д. В. от АК - Бургас. Последният поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея, както и направеното със същата искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда в протестираната й част и за отмяна в частта, в която БРС е приел, че по несъмнен и категоричен начин е установено по делото извършеното да съставлява административно нарушение по чл. 5 от ЗДвП.

Подсъдимият С. се присъединява към становището на защитника си и моли за потвърждаване на оправдателната присъда.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от посочените основания и оплаквания в протеста и подадената въззивна жалба, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира същите за процесуално допустими, поради подаването им в законоустановения 15-дневен срок от страни с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Разгледан по същество, протестът се явява основателен по следните съображения.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. В рамките на проведеното пред Районен съд - Бургас съдебно следствие, съставът на съда е извършил валидно приобщаване на всички доказателствени източници, посочени от държавното обвинение в подкрепа на фактите, очертани в обстоятелствената част на прокурорския акт, на основата на които е формулирано и обвинението срещу подсъдимия С. за извършено от последния престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК. След анализ и оценка на съвкупността от доказателства и доказателствени средства, съдът е обосновал правен извод за обективна несъставомерност на деянието, извършено от подс. С., по текста на повдигнатото му обвинение.

Според възприетото от съда, в разпоредбата на чл. 343б, ал. 2 от НК е уреден квалифициран състав на ал. 1 – т.нар. хипотеза на специална повторност. По отношение на водач, който веднъж е осъден за извършено деяние по ал.1, законодателят е предвидил по-нисък праг на концентрацията на алкохол в кръвта му – над 0,5 промила, предвид обстоятелството, че предходно наложеното наказание не е изиграло целите, предвидени в чл. 36 НК, и обществената опасност на дееца е поголяма, отколкото при първото му във времето деяние. В този смисъл престъплението 2 по ал. 2 съставлявало квалифициран състав по отношение на ал. 1.

В конкретния случай от обективна страна, отчитайки задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983г., БРС е приел за безспорно установен фактът на управление на лекия автомобил от подс. С. С. на инкриминираната дата 30.05.2024 г. Наличието на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, а именно 1,17 в кръвта на С. била установена от резултата, получен след проверка, извършена по надлежния ред с техническо средство – „Алкотест Дрегер - 7510“ с фаб. № ARPM - 0791. С неявяването си в УМБАЛ - Бургас да предостави биологична проба за химичен анализ, подсъдимият окончателно бил преклудирал тази възможност и е стеснил способа на проверката до отчетения резултат с техническо средство. Спазени били изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Накрая, за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 2 от НК се изисквало деецът да е бил осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Според първоинстанционния съд предходната съдимост на подс. С. за престъпление по чл.

343б, ал. 1 НК е заличена от настъпила реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 1 НК. БРС е приел, че след като деецът е веднъж реабилитиран по реда на чл. 88а НК по осъждането по н.о.х.д. № 260/2009 г. на РС - Айтос, той може да се ползва от непълната реабилитация по право по чл. 86 НК за осъждането по н.о.х.д. № 2498/2020 г. на БРС, което не нарушава забраната по чл. 86, ал. 2 НК. Или с други думи, в настоящия случай според районния съд е нямало пречка подс. С. да бъде реабилитиран по реда на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК за осъждането по н.о.х.д. № 2498/2020 г. на БРС, след като вече е бил реабилитиран по реда на чл. 88а НК за осъждането по н.о.х.д. № 260/2009 г. на РС - Айтос. По отношение на осъждането му по н.о.х.д. № 2498/2020 г. по описа на БРС била настъпила реабилитация по право по чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК още на 07.07.2023 г., поради което е прието,че към датата на извършване на деянието по настоящото производство - 30.05.2024 г., Стоилов не е бил осъждан с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Следователно липсвал задължителният обективен признак от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК, а именно към процесната дата - 30.05.2024 г. деецът да е осъждан с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.С горните съображения съдът е признал подсъдимият за невинен и го оправдал по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.

Изразената в горния аспект позиция на първата инстанция относно настъпила реабилитация по реда на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК за осъждането на подс. Стоилов по н.о.х.д. № 2498/2020 г. по описа на БРС, не се споделя от този въззивен състав.

Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения материал по делото, събран в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция и след проведеното въззивно съдебно следствие, и в рамките на правомощията си по чл. 316 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. П. С. е роден на *****, с ЕГН:**********.

За времето от 07:00 часа до 19:00 часа на 30.05.2024 г. свидетелите П. Д. и П.

И. - полицаи при ****РУ на МВР - Бургас били на работа в района на комплекс „М. Р.“ в гр. Бургас. Около 11:05 часа по ул.“В.“ до бл. ****, свидетелите спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Поло” с ДК № А *****ВК, който видимо криволичел в траекторията на движение. При проверката се оказало,че автомобилът се управлява от подсъдимия С. С., а е собственост на баща му - П. С.. Поради това, че подсъдимият лъхал на алкохол и не можел да структурира ясни и логически отговори на поставените му въпроси от контролните длъжностни лица, св. Д. изпробвал С.за 3 алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARPM - 0791, което отчело концентрация на алкохол в издишания от водача въздух - 1.17 на хиляда.

На подсъдимия бил издаден талон за кръвна проба №112826 и 7 броя холограмни стикера с №А 084429, като му били разяснени и последиците на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно,че концентрацията на алкохол в кръвта ще се приеме за установена въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване (л. 9 от ДП).

За констатирано нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл.1 от ЗДвП, св. П. Д. съставил на подс. С. АУАН, cepия GA с № 662401/30.05.2024 г., като в акта са отразени дата и час на приключване на проверката с техническото средство - 30.05.2024 г. в 11:10 часа. Поради технически проблем - прекъсване на служебния таблет, на който е генериран АУАН, е отразен по-късен час - 11:21 часа на управление на МПС от С. до спирането му за проверка. Именно в 11:21 часа е издаден от служебния таблет посоченият АУАН, като моментът на спиране на водача за проверка е в 11:05 ч. на 30.05.2024 г. Актът бил предявен лично на подсъдимия за запознаване, който го подписал без възражения (л. 8 от ДП).