Определение № 3893 от 05.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3893 гр. София, 05.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Илиев

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20238002101848 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. П. А., чрез пълномощник В. В. М. от АК-Перник срещу въззивно решение № 1567/16.12.2022 г. по в.гр.д. № 3786/2021 г. на Софийски апелативен съд, касаеща отхвърлената част на иска му за претендирано обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. С въззивното решение частично е отменено и частично е потвърдено решение № 263929/15.06.2021 г. по гр.д. № 8041/2019 г. на Софийски градски съд и като краен резултат „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗЕАД е осъдено да заплати на А. Й. Б. сумата 10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП от 12.11.2018 г., като искът на А., в разликата над 10 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв. е отхвърлен.

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима.

В същата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната на въззивното решение в обжалваната му част и присъждане на обезщетения в пълния му предявен размер, претендират се разноски по делото.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. Може ли съдът да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, или следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира 1 определени факти за установени, а други за неосъществили се?; 2. Длъжен ли е съдът при обсъждане на противоречиви експертни заключения, такива, съдържащи отговори с вероятност или с недостатъчно категорични отговори, да съобрази кои от отговорите за факти и причинно- следствени връзки между тях изискват специални знания, в частност медицински, като ги отграничи от своята преценка на база опитните правила и логиката, с оглед доказателствения материал?; 3. Дали за възприемането или изключването на определена вероятност от значение е конкретното, свързано с установен по делото факт обяснение, а не абстрактно - теоретичното възприемане на вероятността?; 4. Когато вещите лица посочват релевантна за отговорността причина като „най-вероятна“ от това следва ли пряко извод за липса на пълно и главно доказване?; 5. Трябва ли да се игнорират или да се съобразят другите, извън предмета на медицинското заключение или на основание констатации в него, посочени от експертите и установени по делото, съпоставими по вероятност причини с всички приети доказателства, включително свидетелски показания?; и 6. При противоречиви констатации на вещите лица в единични или комплексни експертизи, по еднакви въпроси и въз основа на едни и същи доказателства, изискващи специални знания приети по делото, които заключения са оспорени от страните, може ли съдът да вземе становище по разногласието въз основа на предположения или следва по реда на чл.

161, изр. 2 ГПК служебно да назначи нова експертиза със същата задача?; По отношение на поставените въпроси, се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 77/30.05.2017 г. по гр.д. № 2956/2016 г. на ВКС, IV г.о. По останалите въпроси се сочи противоречие с: решение № 508/18.06.2010 г. по гр.д. № 1411/2009 г. на ВКС, III г.о.; решение № 43/04.09.2017 г. по гр.д. № 3143/2016 г. на ВКС, III г.о.; решение № 264/12.02.2015 г. по гр.д. № 6457/2013 г. на ВКС, III г.о.; т. 19 от ТР № 1/2001 г. ОСГК; решение № 250/2012 г. по гр.д № 1504/2011 г. на ВКС, III г.о.; решение № 508/2010 г. по гр.д. № 1411/2009 г. на ВКС, III г.о.; решение № 236/2011 г. по гр.д. № 664/2010 г. на ВКС, I г.о.; решение № 65/2010 г. по гр. д. № 4216/2008 г. на ВКС, IV г.o.; решение № 1318/2009 г. по гр. д № 5641/2007 г. на ВКС, II г.о.; решение № 107/02.07.2020 г. по гр.д. № 2461/2019 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 220/07.10.2013 г. по гр.д. № 1428/2013 г. на ВКС, III г.о.; решение № 165/17.05.2010 г. по гр. д. № 4719/2008 г. на ВКС, I г.о.; решение № 172/04.07.2019 г. по гр. д. № 3960/2018 г. на ВКС, IV г.о. Твърди се също, че въззивното решение е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК.

Ответникът по жалбата „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗЕАД гр.София е депозирал отговор в законоустановения срок, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалбата.

Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите касаещи естеството на ПТП от 18.12.2018 г. като реализирано застрахователно събитие, при което ищецът като водач на мотоциклет е пострадало лице - водач на товарен автомобил 2

Сеат И. навлиза в кръстовище пръв, като не пропуска дясностоящият мотоциклет.

Следствие на това мотоциклетът се удря с предна част върху преден десен калник на автомобила, завърта се в посока на часовата стрелка, като нанася щети по предна дясна врата на автомобила и пада на дясната си страна. Установено е че застрахователното събитие е настъпило през време на застрахователния договор, установена е виновността на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка със следните травматичните увреждания на ищеца: контузия на гръдния кош, контузия на долната част на гърба и таза, контузия на лявата раменна става. Въззивният съд е посочил, че по делото са били изслушани и приети две еднолични съдебно-медицински експертизи и една тройна съдебно-медицинска експертиза, като в заключенията им е налице категоричност и липсват противоречия относно това, че ищецът е получил горепосочените травми в резултат на процесното ПТП.

Позовавайки се на заключенията на съдебно-медицинските експертизи, в частта им касаеща посочените увреждания и събраните по делото гласни доказателства, и отчитайки установените по делото обстоятелства, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди- характера на уврежданията, възрастта на пострадалия към датата на ПТП, продължителността и интензивността на претърпените от него болки и страдания, търпените неудобства, обществено-икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия, въззивният съд е приел, че паричният еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, е в размер на 10000 лв. В резултат на това първоинстанционното решение е било отменено в частта, в която искът на А. е бил уважен в разликата над 10000 лв. до размера от 120 000 лв., и с въззивното решение искът е отхвърлен за размера над 10000 лв.

Въззивният съд е приел, че са недоказани като последица от процесното ПТП, получени от ищеца: ЧМТ - контузия на мозъка; последиците от получена ЧМТ – посттравматична енцефалопатия със съответните й клинични прояви, измежду които световъртеж от централен произход, ЦОНС, епилепсия /с каквито ищецът бил диагностициран от ТЕЛК/, както и психичен синдром – органично тревожно разстройство; както и увредата в шийната област с радикулопатия.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства е установил, че ищецът е съобщил, че е претърпял ПТП и през 2014 г., когато също е бил преглеждан по спешност, като и че е претърпял преди двете ПТП-та злополука, при която получил удар по главата от кофа, пълна с пясък, вследствие на който има останало чуждо метално тяло в главата му извън черепа /останало неразчетено при първото образно изследване на главата от 13.11.2018 г./. От 2015 г. бил диагностициран с „Нарушение на вестибуларната функция, неуточнено“, а от 2016 г. със „Световъртеж от централен произход“ – каквато диагноза му била поставяна няколкократно до датата на ПТП. С Експертно решение № 3940 от 11.12.2019 г. на ТЕЛК, на ищеца била призната 50 % ТНР за срок от 3 години, с дата на инвалидизиране 24.09.2019 г., с водеща диагноза „Световъртеж от централен произход“, а като заболявания са признати „Състояние след ЧМТ, посттравматична енцефалопатия, 3 централен отоневрологичен синдром, лека ст., постравматична Епи много редки, шийна остеохондроза, дискова херния С – 3 – С – 4“. С Експертно решение № 2313 от 08.08.2022 г. на ТЕЛК срокът на инвалидизиране е продължен до 01.08.2025 г.

Според заключеното на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещо лице неврохирург д-р Х. М., като неубедителни травми, резултат от ПТП били шийна дискова херния на ниво С-3 –С – 4, установена при КТ изследване на 13.11.2018г., и като много съмнителни черепно–мозъчна травма, неприета при първоначалния спешен преглед от травмотолог и хирург и впоследствие при болничен престой на ищеца за периода 16.11. – 20.11.2018 г., от каквато като следствие се явява постравматичната енцефалопатия с клинични изяви „Централен отоневрологичен синдром“ (ЦОНС), епилептична симптоматика, ЕЕГ промени, и тежкото усложнение постравматична епилепсия. По анамнестични данни, без припадъците да са наблюдавани от медицинско лице, след около 2 месеца на пострадалия е поставена диагноза „Състояние след мозъчна контузия.

Постравматична енцефалопатия и постравматична епилепсия“. Вещото лице се е позовало на поставени преди ПТП – то диагнози „Нарушение на вестибуларната функция, неуточнено“, така и „Световъртеж от централен произход“, съответно от 2015 г. и от 2016 г., както и ЦОНС, поради което е приело, че те не са последици от това ПТП от 2018г., съответно от черепно-мозъчна травма.

Според заключението на повторната съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещо лице невролог д-р Г. О. при процесното ПТП ищецът е получил ЧМТ – контузия на мозъка и като късна последица от ЧМТ – мозъчна контузия постравматична енцефалопатия с клинични прояви церебрастенен, психичен и отоневрологичен синдром; травма на гръбначно – мозъчни коренчета в шиен отдел с радиколупатия, установени след преглед от невролог и ЕМГ изследване, като редикуленият синдром е с хроничен характер и се проявява при физическо и психическо пренапрежение. Според вещото лице не можело да се установи с каква давност е контузионното огнище в мозъка, установено с КТ изследване на 13.11.2018 г., което може да е причина за постравматичната енцефалопатия. Процесното ПТП предизвикало тежък психически стрес за ищеца, поради което оплакванията от вестибуларния апарат, констатирани преди ПТП, зачестили, което евентуално можело да се свърже с евентуална ЧМТ – контузия на мозъка, като ищецът бил диагностициран и с психичен синдром – органично тревожно разстройство. Посочило е, че епилептичните пристъпи, регистрирани при спешни повиквания /представени фишове за спешна медицинска помощ/, не са наблюдавани от медицинско лице, но ЕЕГ изследването 2 месеца след ПТП /което не е продължило според стандарта, съгласно пояснението в съдебно заседание/ е патологично и резултатът от него е с възможна диагноза „Епилепсия“, за която една от възможните причини е мозъчна травма.

Прието е от въззивния съд с оглед заключението на тройната съдебно медицинска експертиза /вещите лица по която са били изслушани и във въззивното производство/, назначена с оглед противоречията в заключенията на двете единични СМЕ, че след процесното ПТП, на 12.11.2018 г. ищецът е диагностициран с контузии на гръдния кош, раменния пояс, лявата мишница, долната част на гърба и таза, с отшумяващи болки от тях за 4 около 20 – 30 дни. На 13.11.2018 г. на ищеца било проведено КТ изследване на главен мозък и шиен сегмент на гръбначния стълб поради оплаквания от главоболие, гадене, повръщане и световъртеж, при което в мозъка било описано постконтузионно огнище без кръвоизлив, а на по-късен етап той бил диагностициран с късни последици на травмена болест – травмена церебрастения и травмена енцефалопатия с епилептична симптоматика и психична симптоматика; при КТ изследването в областта на шията е установена дискова херния на ниво С – 3 – С – 4. При КТ изследвания на мозъка, второто от 13.01.2021 г., били установени исхемични промени в тъканта, израз на мозъчна контузия. Предвид другите инциденти при ищеца от удар с кофа по главата и друго ПТП от 2014г., както и данните, че е бил с поставена каска при процесното ПТП, според вещите лица не можело да се прецизира давността на установената мозъчна находка, като липсвала и медицинска документация за епилепсия при ищеца преди датата на процесното ПТП. Посочено е още, че не можело да се приеме категорично, че установената дискова херния е с травматичен произход.