Решение № 3634 от 04.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3634 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221100507053 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

С Решение № 1851 от 10.04.2023 г., постановено по делото, е отменено решение № 20030777 от 19.04.2022 г., постановено по гр. д. № 17198/2021 г. по описа на СРС, ГО, 159 състав, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 31 ЗС. С въззивното решение, С. М. В. е осъдена да заплати на „П.***“ ООД, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата 9425 лв., представляваща обезщетение за ползването на собствените му ½ идеални части от имот, представляващ , коридор и балкон, с площ 47,56 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, заедно с мазе № 22, с площ от 4 кв. м., разположен в поземлен имот с идентификатор ***, при съседи: самостоятелни обекти в сграда на същия етаж ***, ***, по обекта ***, над обекта ***, ведно със законната лихва от

26.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата 1191,94 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство и сумата от 788,50 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

По делото е постъпила молба от „П.-***“ ООД, чрез процесуалния му представител – адв.

С. Б., САК, с която отправя искане до съда въззивното решение да бъде допълнено, като във втория диспозитив се добави периодът, за който се отнася присъденото обезщетение, а иемнно – 08.12.2016 г. -16.03.2021 г.

В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК не е постъпило становище от насрещната страна.

Съдът, намира, че в случая се касае за допусната очевидна фактическа грешка при 1 постановяване на съдебния акт, като съображенията за това са следните:

В мотивите на съдебното решение решаващият съдебен състав е формирал воля относно периода, за който се отнася процесното обезщетение, а именно – от 08.12.2016 г. до 16.03.2021 г. В диспозитива на постановеното по делото съдебно решение обаче съдът е пропуснал да формулира съответна на изложената вече в мотивите воля относно периода, за който се отнася то.

Предвид изложеното и по аргумент от чл. 247, ал. 1 ГПК, депозираната от въззивника молба е основателна и следва да бъде уважена, а допуснатата в Решение № 1851 от 10.04.2023 г., постановено по гр.д. № 7053/2022 г. на СГС, II-E въззивен състав, очевидна фактическа грешка, като формулира диспозитив, съответен на волята на съда относно периода, за който се отнася присъденото обезщетение.

Така мотивиран, съдът,

РЕШИ:

ДОПУСКА, на основание чл. 247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа в постановеното Решение № 1851 от 10.04.2023 г. по в.гр.д. № 7053 по описа на СГС за 2022 г., във ВТОРИ ДОСПОЗИТИВ, като на ред пети след думите „представляваща обезщетение за ползването“ се добави: „за периода от 08.12.2016 г. до 16.03.2021г.“.

Настоящото решение, постановено в производство по чл. 247 ГПК, подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2