Акт от 16.11.2018, Административен съд - Монтана

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 584/16.11.2018 г. гр. Монтана

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Административен съдия: Соня Камарашка при секретаря Д*** Д*** , с участието на Галя

Александрова - прокурор при Окръжна прокуратура - Монтана като разгледа докладваното от съдията административно дело № 453 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от К.Б.Б. с ЕГН * ***, чрез адвокат Б. за осъждане на Агенция Митници да й заплати обезщетение за периода 30.05.2013год. до 30.07.2014год. в размер на сумата от 3000.00 лв. /три хиляди/ за претърпени от нея имуществени вреди /пропуснати ползи/, представляващи неполучено от нея полагащо й се допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати съгл. чл. 67, ал.7, т.5 от ЗДСл, вследствие на наложено със Заповед №3367 от 30.05.2013год. на Директора на Агенция „Митници" дисциплинарно наказание „порицание", отменено с влязло в законна сила решение по адм. дело № 6817/2013г по описа на АССГ, потвърдено с Решение по Адм. Дело №2517/2014год. по описа на ВАС, обезщетение за забава за периода от 01.08.2014год. до завеждане на исковата молба в размер на 1350.00лева /хиляда триста и петдесет/, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба твърди, че за периода

01.04.2013 г. до 01.08 2014 г. е заемала длъжността „старши инспектор" в Агенция „Митници", сектор „МГОК", отдел „МРР" в дирекция - Митница Лом, ТМУ, като постигнатите от нея резултати на посочената длъжност за претендирания период, а и след тази дата са оценени като „много добри", което й дава право да получи допълнително възнаграждение за постигнати резултати към изплатеното й възнаграждение. Твърди, че е лишена от възможността да получи допълнително възнаграждение за постигнати резултати към работната й заплата за периода 30.05.2013 г. до 30.07.2014 г., предвид издадената против нея Заповед № 3367 от 30.05.2013 г. на основание чл. 90, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, на директора на Агенция „Митници", с която й било наложено дисциплинарно наказание „порицание", която впоследствие е отменена като незаконосъобразна с влязло в законна сила Решение № 8038 от 18.12.2013 г. на АдмС – София град по адм.д. № 6817/2013г., потвърдено с Решение № 12910 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм.д. № 2517/2014 г.

Твърди, че в резултат на издадената незаконосъобразна Заповед е претърпяла имуществена вреда в размер на 3000.00 лева, представляваща пропусната възможност да получи допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода - 30.05.2013 г. до 30.07.2014 г. , поради което претендира да бъде осъдена Агенция

"Митници” да й заплати обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди /пропуснати ползи/, настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед № 3367 от 30.05.2013 г. на директора на Агенция „Митници", представляващи пропусната възможност да получи допълнително възнаграждение за постигнати резултати за процесния период, ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от 01.08.2014 г. до завеждане на исковата молба в размер на 1350.00 лева, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените в производството разноски, като се представя списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание, редовно призована, ищцата се явява лично, поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и аргументи. Моли съда да постанови решение, с което да уважи иска, така, както е предявен или съобразно заключението на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза. Счита, че същият е основателен и доказан, тъй като са налице кумулативно изискуемите предпоставки, предвидени в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на ответника – незаконосъобразен административен акт, отменен с влязло в сила решение на съда; причинена е реална и непосредствена вреда и наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и претърпени от нея имуществени вреди /пропуснати ползи/. Моли да й бъдат присъдени сторените разноски.

Ответникът – Агенция

"Митници”, гр. София, ул. „Г. С. Р*** " №

47, чрез процесуалния си представител в писмения си отговор по исковата молба излага доводи, свързани с чл. 67, ал. 1 от ЗДСл, че брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Към определеното от органа по назначаване възнаграждение се включва и това по чл. 67, ал. 7, т. 5 от ЗДСл, а именно: допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Счита, че такова допълнително възнаграждение се дължи само и единствено за постигнати резултати /чл. 67, ал. 8 от ЗДСл/ и в никакъв случай не би могло да се твърди, че такова се дължи по необходимост. Твърди, че средствата за заплащане на тези възнаграждения имат случаен характер, а не са гарантирани дори и при образцово изпълнение на възложената работа от служителя, поради което не може да се приеме, че неполучаването на допълнителните възнаграждения е пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. Сочи, че допълнителното възнаграждение за постигнати резултати е част от утвърдения бюджет на Агенция „Митници" за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения за съответната година и при уважаване на иска, следва на всички останали служители, които към процесния период са получили допълнително възнаграждение въз основа на горепосочените основания, да им се намали несправедливо размерът на получената сума, тъй като те би трябвало да получат при преразпределяне на допълнителното възнаграждение по-ниска такава. По същество на спора старши юрисконсулт С*** Т*** поддържа изложените доводи в писмения отговор по предявения иск. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.

Представителя на Окръжна прокуратура -

Монтана дава заключение, че предявения иск е не е основателен, като подробни доводи и съображения излага в писмено заключение, което представя.

С Определение №79 от 28.09.2018год. по гр.дело №72А/2018год. на петчленен състав на ВКС и ВАС при образувано производство по спор за подсъдност между ОС – Монтана и АС-Монтана делото е изпратено по подсъдност на АС – Монтана.

Административен съд - Монтана, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, назначената и изслушана съдебно – счетоводна експертиза и становищата на страните приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцата К.Б.Б. е заемала длъжността „старши инспектор" в Агенция „Митници", сектор „МГОК", отдел „МРР" в дирекция - Митница Лом, ТМУ през претендирания период от 01.04.2013 г. до 01.08 2014г. Със Заповед № 3367 от 30.05.2013 г. директорът на Агенция „Митници" и било наложето дисциплинарно наказание „порицание". С влязло в законна сила Решение № 8038 от 18.12.2013 г. на АдмС – София град по адм.д. № 6817/2013 г., потвърдено с Решение № 12910 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм.д. № 2517/2014 г. горепосочената заповед на директора на Агенция „Митници" е отменена като незаконосъобразна, за което не се спори между страните.

За част от претендирания период от 01.04.2013 г. до 31.03.2014 год. с оглед на горепосочената заповед за дисциплинарно наказание ищцата не е получила допълнително възнаграждение за постигнати резултати /ДВПР/, съгласно т.13.1 от Приложение № 2 към чл. 27, ал. 4 от Вътрешните правила за заплатите, утвърдени със Заповед № ЗАМ-452 от 02.07.2012 г., които са действали през този период. В тази връзка е и приложеното писмо peг. индекс 32-30140/18.02.2015 г. на директора на Агенция „Митници" в което изрично се признава, че единствената причина, поради която ищцата не е получила претендираното ДВПР е издадената незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Същото становище е заявено и се поддържа и в отговора на исковата молба, че „Индивидуалното допълнително възнаграждение за постигнати резултати не получават служителите, които имат наложени дисциплинарни наказания, освен които не са заличени" и още „...служители, които през съответния тримесечен период на оценяване и към момента на определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати, имат наложено дисциплинарно наказание или сроковете за заличаване на наложеното дисциплинарно наказание по Кодекса на труда и ЗДСл не са изтекли, нямат право на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати."

От заключението по съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира, като дадена обективно, безпристрастно и без индиция от заинтересованост, се установява, че на ищцата не са изплащани суми за ДВПР за част от претендирания периода от 01.04.2013 г. до 31.03.2014 г. Във ведомостта за заплати /фиша/ за м. юли 2014 г. са начислени допълнителни възнаграждения за м. април, май и юни 2014 г. В тази връзка са приети като доказателства формулярите за оценка за постигнати резултати- 4 бр. и 17 бр. фишове за заплати на ищцата, които не са оспорени от страните в настоящето производство.

От приложените формулярите за оценка за постигнати резултати и заключението на вещото лице се установява, че през процесния период ищцата е имала направени оценки, посочени в заключението, като само за 2-ро тримесечие на 2013 г. не е посочен коефициент, който се смята за 1. Самата длъжност „ старши инспектор" е с коефициент от 1 до 1.6". От заключението на вещото лице се установява още, че през процесния период на всички служители, които са заемали същата длъжност като тази на ищцата и са получили същата оценка като нейната са изплащани суми за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати. Като размерът на допълнителното възнаграждение за постигнатите от К.Б.Б. резултати за периода 01.04.2013 г. до 31.03.2014 г. съответства на сумата от общо 1444.00лв. Тази сума е изчислена съобразно получените от държавни служители на длъжност „старши инспектор " в Митница Лом, при еднакви оценки за постигнати резултати с ищцата и отработени дни от същата, предвид разпоредбата на чл.19 от действащите тогава Правила за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати. От заключението на вещото лице е установен и размерът на мораторната лихва върху сумата 1444.00 лв. за периода от 01.08.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба - 13.10.2017год. е 470.22 лв.

От представените с исковата молба оценки за постигнати резултати за периода 30.05.2013 г. до 30.07.2014 г. се установява, че постигнатите от ищцата резултати на заеманата от нея длъжност за процесния период са оценени като „много добри, което съгласно чл. 27 от Вътрешните правила за заплатите в Агенция „Митници" и т. 16-20 от Правилата за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати /Приложение № 2/ й дават възможност да получи допълнително възнаграждение за постигнатите от нея резултати за съответния период.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта на иска:

Изпълнено е условието на чл. 204, ал.1 от АПК - искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация, отговарящ на формалните изисквания за редовност от външна страна и насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК.

Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след отмяна на административния акт, по съдебен ред и срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт се твърди, че са причинени вредите.

Разгледан по същество, искът за претърпени имуществени вреди е доказан по основание и частично по размер. В чл. 7 от Конституцията на Република България е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Проекция на този принцип е разпоредбата на чл. 203 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.