Решение № 183 от 08.04.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Ямбол, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова И. при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И. Гражданско дело № 20232330103290 по описа за 2023 година

Производството е за делба, във фазата по допускане на делбата.

Образувано e по предявен от А. А. М. против С. П. И. и Р. И. И. иск за делба на недвижим имот – МЖС с площ 65 кв.м , изградена в УПИ с площ 870 кв.м. в кв. *** по плана на с. К., което УПИ е ЧОС, подробно описани в исковата молба, придобит по силата на смесен фактически състав – прехвърлителни сделки за ищеца и наследствено правоприемство за двамата ответници. Прави се и искане по реда на чл. 537,ал.2 от ГПК.

В исковата молба се посочва, че страните са съсобственици на делбения имот, по силата на наследствено правоприемство и последващи прехвърлителни сделки при посочени квоти.Предвид, че не можели да постигнат споразумение за доброволна делба се иска да бъде допусната съдебна делба при посочени в исковата молба квоти.

Същевременно се оспорва НА **** по НД № ***/2023 год. на нотариус Т. П., с който двамата ответници са се сдобили в частта относно собствената първоначално на праводателката на ищеца, а в последствие и негова ид.ч. по изложени съображения и се иска отмяната му.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответниците, които молят за отхвърляне на иска като неоснователен, т.к. твърдят да са придобили спорната 1/3 ид.ч. от имота по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, за което излагат подробни съображения вкл. са се разпоредили с целия имот в полза на трето лице, което на самостоятелно основание правело иска за делба срещу тях неоснователен. Иска се отхвърляне на претенцията.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца.

1

Ответниците оспорват иска чрез процесуален представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за наследници №***18.09.2023 год. И. Г.

И. е починал на ***.2004 год., като е оставил следните наследници по закон – И. И. И.

– син, починал на ***.2023 год., чиито законни наследници са ответниците С. П. И. – съпруга и Р. И. И.- син и В. И. Г. – син, починал на ***.2022 год., последният оставил законен наследник – В. Г. Г. – съпруга /Удостоверение за наследници № ****/1/07.09.2023 год./.

Приет е Акт № ***** за частна общинска собственост, съставен на 08.03.2007 год., касаещ УПУ *** – ***, в кв. *** по плана на с.К., с площ 870 кв.м., в който е посочено, че с протокол ***29.05.1961 год. върху имота е отстъпено право на строеж на И. Г. И., имотът е застроен. Представена е и скица на УПИ, както и удостоверение за данъчна оценка на делбената сграда със застоена площ 65 кв.м.

Липсва спор по делото и е видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, че бракът между В. И. Г. и праводателката на ищеца В. Г. Г. е бил сключен на ***.1992 год.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот , придобит по наследство и давностно владение ***/24.02.2012 год. наследодателят на ответниците И. И. И. е признат за собственик на 2/3 ид.ч. от жилищна сграда с площ 65 кв.м. и навес с оградни стени, построени въз основа на отстъпено право на строеж върху общински УПИ.

С приложения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот ***/25.09.2023 год. , на осн. чл. 587,ал.1 ГПК, В. Г. е призната за собственик на 1/3 ид.ч. от делбената МЖС. По делото е приложено в цялост и НД № ****/2023 год. на нотариус С. М..

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот , придобит по силата на наследство и давностно владение ****/28.11.2023 год. ответниците С. И. и Р. И. са признати за собственици на 1/3 ид.ч. от процесната МЖС. По делото е приложено в цялост и НД № ***/2023 год.

С НА ***/05.12.223 год. за дарение на недвижим имот и НА ***/05.12.2023 год. за покупко – продажба на недвижим имот В. Г. се е разпоредила посредством дарение и покупко – продажба в полза на ищеца А. М. със собствената си 1/3 ид.ч. от делбената МЖС.

Към отговора на ИМ ответниците са приложили НА ***/18.12.2023 год., видно от който са се разпоредили посредством покупко – продажба с делбения имот в полза на Г. А. П..

Страните не спорят, а и се установява от приложената Справка от Служба по вписванията – гр. Я., че ИМ по настоящото гражданско дело /образувано на 12.12.2023 год./ е вписана преди вписване на горепосочения НА.

Събрани са и гласни доказателства, посредством разпита на двама свидетели.

В показанията си св. Т. посочва, че живее в с. К. и познава къщата, за която се води делото. Къщата била сторена от сестра й Р. и съпругът й И., майка и баща на И. и В.. След смъртта на В., съпругата му казала, че не може да живее на село. Това обсъждали в деня на погребението, като роднините се прибрали в къщи и И. предложил на В. да остане да живее в къщата, а той да й помага. Тогава тя казала, че не може да живее на село. Една вечер в 12 часа дошла с брат си да си вдига багажа и си заминала 2 за Я.. После се връщала няколко пъти, но нищо, всичко си останало така и западнало.

Майката на В.а била дошла няколко месеца да стои на село. В годината , когато се паднало първата година от смъртта на В. сестрата на В. ходила да раздава, и повече В. не я били виждали, нито на село, нито никъде. И. започнал да идва. Изчистили двора, избите на къщата, боядисали дограмата, мазали вкъщи. Започнали да сеят двора, направили портичка да се заключва , т.к. преди това не се заключвало, вратникът бил вързан с един сезал. И. и съпругата му С. всяка събота и неделя били на село и поддържали всичко. Свидетелката не била виждала друг да влиза в двора, като посочва, че от нейния дом не се вижда. Не е чула друг да претендира за къщата. И. бил болен но пак идвал на село.Когато се залежал не идвал, но идвали С. и Р.. Знаела, че 23 години след сключване на брака между В. и В., тя си донесла една секция. И. й се молел да си я прибере. Къщата се заключвала и когато В. се изнесла тя държала ключа.

И.и идвали и те имали ключ. После не знаела дали В. имала ключ, но тя не идвала. Не знаела дали имала достъп до имота след като си изнесла багажа. Роднините не били я гонили. Не е чувала да имат спорове за имота. С. и И. правили ремонти по къщата, като свидетелката не може да каже през коя година.

Свидетелката Г. посочва, че живее в с. К., срещу къщата на двамата братя В. и И.. Къщата била строена от свекъра И., който живеел в нея заедно със сина си В., после и със съпругата му , а И. бил в Я.. Като умрял В. съпругата му В. 3- 4 години не била стъпвала в село, защото не я допускали да влезе.С. не я допускала и деверът. След смъртта на В. В. идвала в къщата, всичките й вещи стояли там, само бельото и дрехите й изхвърлили. В момента къщата била необитаема и заключена. Достъп имали само С. и Р., никой друг. И.а нямала ключ почти откакто починал В., или от една- две години след това. С. и И. сменили бравата. В. идвала, но даже в двора не я пускали. Не може да си спомни точно кога спряла да идва. Долу – горе 3- 4 години след смъртта на В. им се обтегнали отношенията. В. идвала на село, ходела на гробищата, минавала от там, гледала, искала да влезе, но нямало как. Те веднага сменили бравата, което лично И. казал на свидетелката. В. й казала, че не я пускат да влиза вътре, казала и на всички комшии. В. много добре си живеела на село и свидетелката не е чувала тя да не иска да остане да живее там. Питали я защо не си седи там и тя казала, че не я допускат.

Според свидетелката ответниците не са правили нищо по имота, само миналото лято направили капаците на къщата. И. бил болен, но до последно идвал. Предполага, че В. е плащала данъците за целия имот. В. си тръгнала, защото я изгонили, това не било точно след смъртта на В., постояла може би две години. Когато си отишла до Я. , те сменили бравата. Свидетелката не е виждала С. и И. да я гонят. Цялото обзавеждане в къщата било на В. и В., имало и лични вещи.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявения иск е с правно основание чл.34 ЗС, както и искане по чл. 537,ал.2 от ГПК.

По силата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът следва да се произнесе по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.

В процесния случай страните спорят да са съсобственици на имота, като ищецът претендира да е собственик по силата на покупко –продаба на 1/3 ид.ч. от имота, а ответниците твърдят, че въз основа наследствено правоприемство и на давностно владение първата ответница и съпругът й , а след смъртта му и синът им са придобили изцяло собствеността върху имота, вкл. са се разпоредили възмездно с него в полза на 3 трето лице.

На първо място според тълкувателната практика на ВКС , Решение № 3 по ТД №3/2013 год. - при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата/какъвто е настоящия случай , в който имотът е прехвърлен на трето лице след завеждане на делото и вписване на ИМ/ се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК /чл.121 ГПК-отм./. Лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първата фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба, може да участва като главна страна в производството като замести своя праводател със съгласието на всички съделители или да встъпи главно по реда на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК/отм./ в първа или във втора фаза на производството. След влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по реда на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК/отм./. Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът.

Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане правата на останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали достояние на тези сънаследници. Такива действия могат да бъдат например отказа на ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, или доведено до знанието на останалите сънаследници намерение на сънаследника-държател да се разпореди с имота само в своя полза, или ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници. Декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на техните права.

Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на ремонти в имота също не са такива действия, защото съгласно чл.31 от ЗС всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а когато сам е поел целите разноски за съсобствената вещ може да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези разноски, която съответства на техния дял в съсобствеността. Фактът, че разноските за даден имот са поети само от един от съсобствениците, сам по себе си не означава, че този съсобственик отрича правата на останалите съсобственици - Решение 635/25.10.2010 год. по гр.д.№ 1405 по описа за 2009 г. на ВКС. Сред действията, с които се довежда до знанието на останалите сънаследници намерението на сънаследник-съсобственик да свои целия имот не е вписването на констативен нотариален акт, с който е признато право на собственост /Решение №161/19.07.2013 по дело №1163/2013 на ВКС, ГК, II г.о., РЕШЕНИЕ № 192 ОТ 16.02.2017 Г. ПО ГР. Д. № 763/2016 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС/