Акт от 23.10.2019, Районен съд - Карнобат

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е

№ 224 / 23.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

К А Р НО Б А Т С К

И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ състав

На двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ

Съдебни заседатели:

1..........................................

2..........................................

Секретар

……………………ДАРИНА ЕНЕВА……..........................................

Прокурор................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията

……….МАРИНОВ……….……

Гражданско дело номер......1588......по описа за............2017.................година Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от ищецът ЕТ К. *** с която той е предявил срещу ответника Г.Н.И. иск по чл. 79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 365 от ЗЗД с който ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди ответника Г.И. да му заплати сумата от 6000 лв., представляваща размера на 60 равни вноски от 100 лв. за всеки месец , дължими се за периода от 30.09.2014 г. до 30.09.2019 г. съгласно подписано между страните споразумение от 20.04.2010 г., ведно със законната лихва върху същата горепосочената главница от 6000 лв., начиная от датата на предявяването на настоящия иск в Районен съд Карнобат до окончателното й изплащане . Същият горепосочен ищец моли съда да осъди ответника да му заплати всички направени от него съдебно деловодни разноски по настоящото дело

, вкл. и адв.хонорар на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание редовно призован се явява процесуалният представител на ищеца , като същото чрез неговия пълномощник заявява , че поддържа така предявения иск и се иска неговото уважаване изцяло така както е предявен, ведно с всички законни последици от това.

Ответната страна е редовно уведомена за предявения срещу нея иск , на която съдът е указал последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание , като същата чрез процесуалните си представители е подала писмен отговор в определения й от съда законов преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК в който оспорва същия иск като същият твърди , че искът се явява изцяло неоснователен и недоказан по основание и размер и моли съдът да го отхвърли като такъв по съображения посочени в отговора й на исковата молба . Прави възражение за нищожност и унищожаемост на сключената между страните спогодба.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложените по делото доказателства , а именно : трудов договор № 43 от 9.09.2009 г. сключен между страните ЕТ К. – Т.К. и Г.Н.И. и длъжностна характеристика към него е че страните по делото посочени по- горе са сключили трудов договор по силата на който ответника Г.И. е започнал работа в горепосочения ЕТ на щатната длъжност шофьор , считано от 12.09.2009 г. които факти се признават от страните по делото. Видно пък от приложената ЧМР – приложена като оригинал на лист 131 към делото, обяснение взето от ответника Г.И. от дата 12.04.2010 г.,претенция изх. №

11 от 15.03.2010 г. изпратена от Актавис ЕАД до ЕТ К. – Т.К. , покана от 25.03.2010 г. изпратена от ищеца ЕТ К. – Т.К. към ответника Г.И. , споразумение от дата 20.04.2010 г. подписано между страните по делото

,ксерокопие от запис на заповед от 20.04.2010 г. издадена от ответника в полза на ищеца ,споразумение за цесия от 05.07.2010 г. сключено между Актавис Експорт Интернешънъл ЕАД и ищеца ЕТ К. – Т.К. , уведомление от ЕТ К.-

Т.К. до ответника Г.И. от дата

06.07.2016 г. е че ответника Г.И. в качеството му на шофьор при ищеца ЕТ К. – Т.К. е извършил превоз на товари – 32 европалета с тежина бруто 19469 кг. с товарен автомобил с рег. № А 38 71 АН и полуремарке А 72 39 ЕЕ , с изпращач B Braun Melsungen AG и получател склада на Актавис ЕАД в Р България за дните от 05.03.2010 г. до 11.03.2010 г. , като същата стока при разтоварването и проверката й в склада на Актавис е било констатирано , че банките са с кристали което е записано в самата ЧМР , вследствие на което дружеството получател Актавис е отказало да я получи като е твърдяло , че по този начин стоката е повредена и ищеца е изискал обяснение от ответника защо не е превозвал стоката на определените му градуси като ответника е дал обяснение , че не я е превозвал същата на положителните 20-30 градуса температура ,защото не бил уведомен от изпращача за необходимата за превозването й температура , която да е била записана в ЧМР . След това на 15.03.2010 г. Актавис ЕАД е изпратило претенция към ЕТ К. – Т.К. с която го е уведомило

, че същата стока – предмет на превоза е била превозвана на температура под минус 15 градуса , което е довело до необратими промени в консистенцията на стоката и качеството й , като същата затова и не се е приела от дружеството получател Актавис

ЕАД и ще бъде последствие бракувана , като на горепосочения ЕТ е било съобщено

, че по този начин му изискват сумата от

18 787, 20 евро за повредената стока и сумата от 988 евро за тон за унищожаването й. Получавайки тази претенция на 25.03.2010 г. ЕТ К.- Т.К. е изпратил на ответника покана в която е уведомил същия че вследствие неспазена от него температура на съхранение на товара Метадон при извършения от него превоз на дата от 05.03.2010 г. до

11.03.2010 г. , същата стока Метадон от 19 469 кг. на стойност 18 000 евро е била повредена и с това ответника е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 т.3, 7 и 9 от КТ и същият ответник е бил поканен в офиса на ищеца да даде обяснение във връзка с това . Същият ответник се е явил на дата 20.04.2010 г. при ищеца и е подписал споразумение от същата дата във връзка с увредената стока Метадон , посочена по- горе , като ответника се е задължил всеки месец до 30- то число да внася в касата на ищеца сумата по 100 лв. , както и е подписал запис за заповед за сумата от 38 186 евро и по този начин страните по това споразумение – ищецът и ответника са се съгласили да уредят доброволно отношенията помежду си , като ищеца се е съгласил по този начин да не пристъпва към съдебно дирене на сумата от 38 186 евро .Тези факти с изключение , на това каква е по вид увредената стока метадон или манитол се признават от страните по делото. След това на дата 05.07.2010 г. между ищеца и Актавис Експорт Интернешънъл ЕАД е подписано споразумение по силата на което ищецът се е задължил вследствие на повредената стока – в случая Манитол , а не твърдянотоМетадон , от превоза изпълнен от ищеца , да заплати на Актавис ЕАД дължима се сума в размер на 34368, 20 евро в срок до 2 години и половина от сключването на това споразумение , като плащането на тази сума ищецът се е задължил да извърши чрез прихващане на сумата от 200 евро в полза на Актавис ЕАД от дължимата му се сума – превозна цена на всеки превоз извършен от ищеца в полза на

Актавис. Видно от допълнителното заключение на вещото лице А. по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза , което съдът е приел като доказателство по настоящото дело е че от страна на ищеца няма плащане по щетата във връзка с процесния превоз до датата на сключването на споразумение между ищеца и ответника , като ищеца се е издължил на Актавис ЕАД за сумата от 34368, 20 евро . Тези факти също се признават от страните по делото . Ищеца признава и факта , че ответника му е внесъл само 4 бр. месечни вноски по 100 лв. всяка една от тях , като впоследствие е преустановил плащанията си . С уведомление от 06.07.2016 г. поради това неплащане на следващите се месечни вноски , ищецът е обявил предсрочната изискуемост на цялото си вземане спрямо ответника на основание чл. 365 и сл. от ЗЗД т.е. обявил е предсрочността на цялото си вземане по договора за спогодба. Затова и ищецът е предявил настоящия си иск срещу ответника с който ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди ответника Г.И. да му заплати сумата от

6000 лв., представляваща размера на 60 равни вноски от 100 лв. за всеки месец , дължими се за периода от 30.09.2014 г. до 30.09.2019 г. съгласно подписано между страните споразумение от 20.04.2010 г., ведно със законната лихва върху същата горепосочената главница от 6000 лв..

Ответникът чрез процесуалните си представители счита така предявения иск за неоснователен като прави следните възражения по него в отговора си на исковата молба , които поддържа и в съдебно заседание : 1.за нищожност на споразумението от 20.04.2010 г. за което ответната страна твърди , че е нищожно на основание чл. 26 ал.1 предложение трето от ЗЗД и не съставлява по този начин договор за спогодба по силата на чл. 365 от ЗЗД тъй като договора накърнява добрите нрави , 2.

За нищожност на същото споразумение на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие за сключването му и поради липса на основание за сключването му и 3. При условията на евентуалност за унищожаемост на същото споразумение на основание чл. 27 от ЗЗД във връзка с чл. 29 от ЗЗД поради това , че е бил сключен поради измама от страна на ищеца който е въвел умишлено в заблуждение ответника за да го сключи и 4.и при условията на евентуалност за унищожаемостта на същия договор на основание чл. 27 от ЗЗД във връзка с чл. 30 от ЗЗД тъй като ответника твърди, че е бил принуден от ищеца да сключи същия договор чрез възбуждане на основателен страх които съдът е приел за разглеждане и по които намира , че следва да се произнесе по същите, тъй като освен това тези възражения за нищожност и унищожаемост не могат да се погасят поради наличие или изтичане на давност.

По отношението на възражението на ответника за нищожност на споразумението сключено между страните 20.04.2010 г. на основание чл. 26 ал.1 предложение трето от ЗЗД в което ответника твърди, че същото накърнява добрите нрави. Преценявайки същото от външна страна съдът намира , че същото има признаците на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД. По делото обаче съдът намира, че не са събрани доказателства относно това , че същото споразумение накърнява добрите нрави както твърди ответника , напротив това , че същото е сключено от него да заплаща на ищеца месечни вноски по 100 лв. всяка за много продължителен период от време , който не е посочен в същото споразумение не води до това , че същото накърнява добрите нрави и затова съдът намира, че това възражение за нищожност на договора за спогодба сключен между страните не е налице и не следва да бъде уважавано , респ. уважено.

По отношение на възражението на ответника за нищожност на споразумението на основание чл. 26 ал.2 предложение 2 от ЗЗД поради липса на съгласие за сключването му съдът намира , че това възражение също се явява неоснователно тъй като никоя от страните и особено ответника не възразява , че го е подписал лично , като и затова това възражение за нищожност съдът кредитира като неоснователно и намира , че не следва да бъде уважено.

По отношение на възражението на ответника за нищожност на споразумението на основание чл. 26 ал.2 предл. 5 от ЗЗД поради липса на основание за сключването му съдът намира същото за основателно поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 365 ал.1 от ЗЗД спогодбата се явява двустранен договор с който страните прекратяват един съществуващ правен спор или избягват един възможен спор , като си правят взаимни отстъпки т.е. това е договор с който страните изменят съществуващото правоотношение помежду им чрез взаимни отстъпки от всяка страна като го уреждат по такъв начин , че то става безспорно за тях. По този начин всяка от страните предоставя имуществена облага на другата , за да получи срещу нея насрещна престация, респ. всяка страна поема задължение за извършване на отстъпка спрямо другата страна , за да получи такава взаимна отстъпка. По този начин договора за спогодба има възмезден характер при който е налице имуществено разместване в патримониума на всяка страна , като самите страни определят при каква ситуация ще се извърши това имуществено разместване на благата и дали насрещните престации ще имат еквивалентен характер. При спогодбата и двете страни си правят взаимни отстъпки, за да прекратят или предотвратят правен спор. С факта на правене на отстъпки срещу насрещни такива се стига до състояние на безспорност и това е целта към която се стремят страните.