Решение № 57 от 26.02.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Велико Търново , 25.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодорина Димитрова

Георги Драгoстинов

Лилия Ненова при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20204100500669 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава ХХ от ГПК.

С Решение № 260025/13.07.2020 г. по гр.дело № 286/2020 г. Великотърновският районен съд е отхвърлил предявения от В. П. Г. и Г.Ц. Г.а против „Ю Б.“ АД отрицателен установителен иск, с който ищците искат да се приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължат, поради погасяване по давност, сумата от 22 590,46 лв. – главница по договор за потребителски кредит обезпечен с ипотека № 3296/R/07.12.2006 г., ведно със законната лихва върху нея за периода от 19.04.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 694,09 лв. – присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист № 154/12.04.2010 г. по ч.гр.дело 229/2010 г. по описа на РС-Павликени, като В. П. Г. и Г.Ц. Г.а са осъдени да заплатят на „Ю. Б.“ АД разноски по делото в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е постъпила жалба от В. П. Г. и Г.Ц. Г.а, чрез адвокат Ж. Д. от АК-Х. с която се заема становище за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Жалбоподателите оспорват приложимостта на постановките на ППВС № 3/1980 г. и извода на първостепенния съд, че след като производството по изп.дело № 246/2011 г. по описа на ЧСИ Д. Б. е образувано при действието на посоченото постановление, давност не е текла през времето, през което производството е било висящо. Сочат, че с насочването на действия към принудително изпълнение погасителната давност е била прекъсната, че в периода 16.06.2011 г. – 18.09.2012 г. изпълнителното производство е било спряно по искане на взискателя, като предвид липсата на активност на взискателя след 03.05.2011 г. производството било прекратено по силата на закона (чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК) към 18.09.2014 г. Според жалбоподателите новата петгодишна давност е започнала да тече от предприемане на последното принудително изпълнително действие на 1

03.05.2011 г. и към дата 03.05.2016 г. давността на вземането била изтекла. В тази насока се позовават на постановките на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Молят за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендират разноски за производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - „Ю. Б.“ АД, чрез юрисконсулт С. Т, с който се заема становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Релевират се доводи относно действието на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обобщават, че в случая новата погасителна давност е започнала да тече от 18.09.2014 г., към която дата е било прекратено производството по принудителното изпълнение поради настъпила перемпция, поради което новата петгодишната давност, следва да изтече на 18.09.2019 г., но с образуването на изп.дело № 511/2019 г. по описа на ЧСИ В Г. и наложените запори, респ. вписани възбрани, давността отново е била прекъсната, като съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече нова давност, чиито срок към датата на образувано на делото пред районния съд не е изтекъл. С тези съображения се моли за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателите не се явяват и не се представляват. С подадено преди съдебното заседание писмено становище, чрез процесуалния представител адвокат Димова поддържат въззивната жалба и молят за нейното уважаване, подновяват искането за присъждане на разноски за две инстанции и представят списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалба се представлява от юрисконсулт Т, който поддържа подадения отговор. Моли за потвърждаване на общалваното решение по изложените в отговора на въззивната жалба съображения. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка съдът намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Това обуславя възможността за произнасяне по неговата правилност и в тази насока въззивната инстанция в настоящия си състав счита следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл.

124, ал. 1 вр. чл. 439, ал. 1 от ГПК на В. П. Г. и Г.Ц. Г.а срещу „Ю Б “ АД, с който се претендира да бъде прието за установено, че ищците не дължат на ответника сумата 22 590,46 лв. – главница по договор за потребителски кредит, обезпечен с ипотека № 3296/R/07.12.2006 г., ведно със законната лихва върху нея за периода от 19.04.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата 694,09 лв.

– присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист № 154/12.04.2010 г. по ч.гр.дело 229/2010 г. по описа на РС-Павликени, поради изтекла погасителна давност.

Ищците се позовават на настъпила погасителна давност на вземането, по отношение на което е налице висящ изпълнителен процес срещу тях, поради което същите имат правен интерес от търсената защита и предявеният иск се явява допустим.

2

За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. В тежест на ищците е да установят момента на настъпване на изискуемостта на отричаното от тях право, а в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

Не е спорно, че между ищците и „Б. П. Б.“ АД е съществувало облигационно правоотношение по повод на сключен между тях договор за потребителски кредит, обезпечен с ипотека, № 3296/R/07.12.2006 г., както и че въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист срещу ищците за сумите 25 613,34 лв. – главница по договора, ведно със законната лихва от 06.04.2010 г. до окончателното изплащане, 958,07 лв. – договорна лихва за периода 28.09.2009 г. – 06.04.2010 г., 116,28 лв. – наказателна лихва за периода 28.09.2009 г. – 06.04.2010 г. и 533,75 лв. – разноски за държавна такса по делото. Тези факти се установяват и от представените по делото заповед за изпълнение от 08.04.2010 г. и изпълнителен лист от 12.04.2010 г., издадени по ч.гр.дело № 229/2010 г. по описа на РС-Павликени.

Не се спори също, че ответникът „Ю. Б.“ АД е универсален правоприемник на кредитора, в полза на когото е издаден изпълнителният лист по ч.гр.дело № 229/2010 г. на РС-Павликени, поради извършено преобразуване, което се установява и от справки в Търговския регистър.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането. За да издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, заповедният съд извършва проверка и за това дали документът, въз основа на който е направено искането, удостоверява вземане, което подлежи на изпълнение, т.е. проверява дали претендираното вземане на заявителя към длъжника е изискуемо (аргумент от чл. 418, ал. 2, изр. 1 и ал. 3 от ГПК). Ето защо следва да се приеме, че към момента на произнасянето на съда в заповедното производство, т.е. към 08.04.2010 г., вземането за главница е било изцяло изискуемо.

Доколкото по делото не е спорно, че заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 229/2010 г. на РС-Павликени, е влязла в законна сила, с оглед на постигнатия стабилитет на същата, този извод не може да се преразглежда от настоящия съдебен състав, който трябва да го зачете и предвид липсата на други доказателства да приеме за установено между страните по спора, че изискуемостта на вземането за главница е настъпила на 18.04.2010 г., от която дата започва да тече давността за неговото погасяване. Същата дата съдът приема за начална такава, от която тече давността за погасяване и на вземането за държавна такса за разноски по заповедното производство. Така посочените вземания се ползват с общата петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.

Погасителната давност следва да се разглежда от двете ù съществени страни: като определен период от време и като бездействие на носителя на субективното право да го упражни през този период от време. В чл. 115 от ЗЗД изчерпателно са посочени случаите, при които давност не тече, а в чл. 116 от ЗЗД са изброени хипотезите, при които давността се прекъсва. Така съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като изтеклото до прекъсването на давността време се заличава и по силата на чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването започва да тече нов давностен срок.

Видно от приложените в първоинстанционното производство по делото изпълнителни дела е, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело № 501/2010 г. по описа на ЧСИ Виктор Г. по молба от 22.07.2010 г., с която освен образуване на производството кредиторът е поискал пълно проучване имущество на длъжниците и налагане на запори и възбрани, както е овластил съдебния изпълнител да предприема в кръга на своите правомощия и други действия по негова преценка. Така на 09.09.2010 г. и на 03.12.2010 г. съдебният изпълнител налага възбрани 3 върху собствени на длъжниците недвижими имоти, а на 03.12.2010 г. и запор върху собствени на длъжниците моторни превозни средства. На 03.05.2011 г. е извършен опис на възбранени по делото недвижими имоти. По искане на кредитора от 17.05.2011 г. изпълнителното производство е прехвърлено при ЧСИ Д. Б., където е образувано като изп.дело № 246/2011 г. по описа на съдебния изпълнител. На 30.09.2015 г. и на 20.10.2016 г. кредитора подава молби до ЧСИ за насрочване на опис, оценка и публична продан на недвижими имоти, собственост на длъжниците. На 13.02.2017 г. е извършен опис на недвижим имот, собственост на длъжниците, след което съдебният изпълнител насрочва публична продан на имота. По молби на кредитора (от 02.03.2018 г. и от 10.05.2018 г. ) на 10.05.2018 г. съдебният изпълнител налага запор върху банкови сметки на длъжниците в различни банки. По молба на длъжника – ищец В.Г. с постановление от 10.08.2018 г., след като приема, че са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, съдебният изпълнител прекратява производството по изп.дело № 246/2011 г. Впоследствие въз основа на изпълнителния лист по ч.гр.дело № 229/2010 г. на РС-Павликени и молба от 19.04.2019 г. е образувано ново изпълнително производство – изп.дело № 511/2019 г. по описа на ЧСИ Виктор Г., като кредиторът претендира сумата 22 590,46 лв. – главница, ведно със законната лихва от 19.04.2016 г. до окончателното изплащане, както и 694,09 лв. – такси и разноски. С молбата за образуване на производството е поискано извършването на възбрана, опис, оценка и публична продан на ипотекиран в полза на взискателя собствен на длъжниците недвижим имот, както и проучвате на имуществото и налагане на възбрани и запори върху всички открити недвижими имоти, движими вещи, дружествени дялове и вземания, включително от банкови сметки и трудови правоотношения. На 06.06.2019 г. съдебният изпълнител налага запор върху банкови сметки на длъжниците в различни банки, на 03.07.2019 г. -възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжниците, а на 25.10.2019 г. - запор върху собствени на длъжника Г. моторни превозни средства.