Решение № 167 от 16.12.2025, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Берковица, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251610100411 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, с която са предявени от П. Й. З. против ЕОС МАТРИКС ЕООД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателни установителни искове за признаване на установено между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми в общ размер на 5511.74 лв., а именно - главница в размер на 2691.80 лв., ведно със законната лихва от 04.02.2025 г. до 20.04.2025 г. в размер на 73.59 лв., 2746.35 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.) по изпълнителен лист, издаден от РС-Берковица на 22.01.2014 г. по ч.гр.д. № 29/2014 г., поради изтекла давност.

Ищецът П. Й. З. твърди в исковата си молба, че срещу него е издаден изпълнителен лист от 22.01.2014 г. по ч.гр.д. 29/2014 г. по описа на Районен съд — Берковица, с който е осъден за заплати в полза на „Обединена Българска Банка“ АД, следните суми: главница в размер на 2691.80 лв., 177.79 лв. договорна лихва за периода от 10.04.2012 г. до 15.01.2014 г., 622.53 лв. наказателна лихва, и 69.84 лв. разноски по гражданското дело.

За принудително събиране на

1 вземанията е било образувано изпълнително дело 154/2014 г. по описа на ЧСИ М. И.ова, с последно изпълнително действие на 19.06.2018 г., прекратено на основание чл.433, ал. 1, т.8 ГПК.

Преди това вземането по изпълнителния лист било прехвърлено на ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД – на 31.01.2018 г., за което длъжника е уведомен.

Впоследствие е образувано ново изпълнително дело № 543/2025 г. по описа на ЧСИ М. И.ова, по което получил покана за доброволно изпълнение за следните суми - главница в размер на 2691.80 лв., ведно със законната лихва от 04.02.2025 г. до 20.04.2025 г. в размер на 73.59 лв., 2746.35 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), или общата сума в размер на 5511.74 лв.

Поддържа, че вземането по описания изпълнителен лист е погасено по давност на 28.08.2023 г., тъй като последното валидно изпълнително действие е било извършено на 19.06.2018 г.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД вземанията по изпълнителен лист, издаден от РС-Берковица на 22.01.2014 г. по ч.гр.д. № 29/2014 г., с който е осъден да заплати следните суми – главница в размер на 2691.80 лв., ведно със законната лихва от 04.02.2025 г. до 20.04.2025 г. в размер на 73.59 лв., 2746.35 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), или общата сума в размер на 5511.74 лв.

Претендира разноски.

Ответната страна ЕОС МАТРИКС ЕООД е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска. Поддържа, че същият е недопустим и неоснователен. Възразява, че давността за вземането е изтекла.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков 2 ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

С предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК длъжникът има право на защита като оспорва притезанието на взискателя, поради обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е постановено изпълняемото решение. Следователно релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт /в случая заповед за изпълнение/ юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В тежест на ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност относно вземането.

В настоящия случай ищецът се позовава на погасяване по давност на материалните права, след постановяване на съдебния акт, с който са установени вземанията.

Не се спори и от събраните доказателства се установи, че на 22.01.2014 г. е издаден изпълнителен лист от Районен съд - Берковица по ч. гр.д. № 29/2014 г. /л. 2 по приложеното изпд. № 154/2014 г./, с който П. Й. З. е осъден да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, следните суми: главница в размер на 2691.80 лв., 177.79 лв. договорна лихва за периода от 10.04.2012 г. до 15.01.2014 г., 622.53 лв. наказателна лихва, и 69.84 лв. разноски по гражданското дело за ДТ и 293.71 лв. адвокатско възнаграждение.

Със съобщение с изх.№ 9999 от 20.03.2025г. от ЧСИ М. И.ОВА /приложено към исковата молба/ ищецът е уведомен, че за събиране на вземането по изпълнителния лист срещу него е образувано ново изпълнително дело № 543 от 2025г. с взискател ЕОС МАТРИКС ЕООД за главница в размер на 2691.80 лв., ведно със законната лихва от 04.02.2025 г. до 03.04.2025 г. в размер на 56.16 лв., 2746.35 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.).

С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване: че вземанията по изпълнителен лист, издаден от РС-Берковица на 22.01.2014 г. по ч.гр.д. № 29/2014 г. е прехвърлено на ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД, като ищеца е надлежно уведомен за така 3 извършената цесия, които факти се потвърждават и приложените доказателства по изп.д. № 154/2014 г. по описа на ЧСИ Мая И.ова /от което е приложено заверено копие – договор за цесия и приложение към него, уведомление за извършената цесия и пълномощно, с което цесионера е упълномощен да уведоми длъжника за цесията/.

В изпълнителният лист изрично е отбелязано, че заповедта подлежи на предварително изпълнение и не е влязла в законна сила.

Съгласно чл.418 ал.5 ГПК заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК се връчва от съдебния изпълнител, а до влизане в сила на заповедта за изпълнение давност не тече – чл.115 б. „ж“ ЗЗД.

В случая заповедта е връчена на длъжника заедно с поканата за доброволно изпълнение на 19.III.2014 г. /покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 154/2014 г., от което са приложено завереното копие/.

По делото не се твърди, а и няма доказателства длъжникът да е подал възражение в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК /в редакцията Обн. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г./, предвид което заповедта е влязла в сила на – 03.04.2014 г.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество /когато вземането е установено с влязло в сила решение/, респективно на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл.

414, ал. 2 ГПК /когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, същата се ползва със стабилитет и се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, поради което и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – аргумент и от разпоредбата чл. 371 ГПК. /в този смисъл Решение № 50295/23.01.2023 г. на ВКС по гр.д. № 1030/2022 г., IV г.о/.

При влязла в сила заповед за изпълнение по аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД погасителната давност за вземанията винаги е 5-годишна /Решение № 50295/23.01.2023 г. на ВКС по гр.д. № 1030/2022 г., IV г.о./.

4

Новата 5-годишна давност важи както за вземанията за главницата, така и за вземанията за лихва /Постановление №2 от 21.12.1981 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение №51 от 01.04.1966 г по гр.д. №17/1966 г на ОСГК на ВС, Решение №235 от 21.09.2012 г по гр.д. № 1762/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС, Решение №51 от 21.02.2019 г по гр.д.№2917/18 г на ВКС , IV ГО/. Това важи и след спиране и/или прекъсване на давността /така Решение №2106 от 28.12.1998 г по гр.д. № 1571/1998 г, V ГО на ВКС/.

Предвид горното и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е бил издаден процесния изпълнителен лист – на 03.04.2014 г., е започнала да тече нова петгодишна давност за цялото вземане.

Давността се прекъсва в изрично посочените в чл. 116 ЗЗД хипотези и от прекъсването на давността почва да тече нова давност на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД, а именно: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

В случая ответникът твърди, че са били предприети изпълнителни действия, като са били образувани две изпълнителни дела по описа на ЧСИ Мая И.ова – № 154/2014 г. и № 543/2025 г., от които заверени копия са приложени по настоящото производство, които действия са прекъснали давността.

Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прекъсва давността 5 предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В същото тълкувателно решение е разяснено още, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

На 17.02.2014 г. /преди да изтече давностния срок за вземането / въз основа на така издаденият изпълнителен лист първоначално е образувано изп.д. № 154/2014 г. по описа на ЧСИ Мая И.ова /от което е приложено заверено копие/, като взискателят е поискал да бъде извършен запор върху вземания, трудовото възнаграждение и всяко друго възнаграждение на длъжника, като са извършени следните изпълнителни действия, които са прекъснали давността за вземането и от които е започнала да тече нова петгодишна давност, а именно: на 04.03.2014 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника /запорно съобщение на л. 14 по завереното копие от изп.д./ на 19.06.2018 г.

ЕОС МАТРИКС ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател /молба на л. 99 по завереното копие от изп.д./ и е конституиран като такъв на 19.06.2018 г. / видно от печата върху молбата по завереното копие от изп.д./, за което има и нарочно разпореждане от 06.07.2018 г. /разпореждане на л. 111 по завереното копие от изп.д./