Решение № 181 от 13.10.2026, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Поморие, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20262160100249 по описа за 2026 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от непълнолетната Н. М. П., действаща лично и със съгласието на родителя си и законен представител С. Н. С., двете от гр.Поморие, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Д. Б., против М. П. П. от гр.Крумовград.

Предявен е иск с правно основание чл.150 СК, за изменение на присъдената на ищцата с решение № 146/10.10.2017 г., по гр.дело № 196/2017 г., по описа на РС – Поморие, месечна издръжка, а именно увеличаването й от 256 евро /500 лв./ на 520 евро, считано от предявяване на иска и занапред до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска..

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от същата е връчен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.К. С., е подал отговор, с който застъпва становище за неоснователност на предявения иск, в условията на евентуалност заявява готовност да заплаща издръжка на ищцата в увеличен размер от 300 евро.

В съдебно заседание ищцата се представляват от пълномощника си, който поддържа предявената претенция по основание и размер.

Ответникът в съдебно заседание също се представлява от пълномощника си, който поддържа заявеното с отговора становище по предявения иск.

Пристъпвайки към разглеждане на иска по същество, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и закона, съдът прие следното.

1

Установява от представените по делото доказателства, а и страните не спорят, че са родители на непълнолетната Н. М. П., ЕГН **********, род. на 19.02.2012 г.

По делото е представен препис от решение № 146/10.10.2017 г., по гр.дело № 196/2017 г., по описа на РС – Поморие, с което е допуснат развод и прекратен брака между родителите и страни в производството, като съдът е утвърдил споразумение между съпрузите ответникът М. П. П. да заплаща на детето си Н. М. П. месечна издръжка в размер от 255.65 евро /500 лв./.

По делото е представен социален доклад, изготвен от социален работник в дирекция „Социално подпомагане” гр.Поморие, отдел „Закрила на детето”, съгласно който непосредствените грижи по отглеждането на детето Н. се полагат от майката С. Н. С., подпомаган от собствените й родители. Майката и детето обитават собствен апартамент с площ около 60 кв.м., състоящ се от хол с кухня, детска стая, спалня, санитарен възел и тераса, обзаведено с всички необходими съвременни мебели и електроуреди за едно домакинство.

Детето има личен лекар, който следи за здравословното му състояние и издава направление за специалист при нужда. Н. има пълен имунизационен статус, но по данни от майката има стоматологични проблеми. Детето е прието да учи в Търговска гимназия гр.Бургас, специалност „Икономика и мениджмънт“ с руски език. При проведен разговор със социалния работник детето споделя, че общува с ответника с текстови съобщения в мобилно приложение, но изключително рядко се чуват, като бащата изпраща на детето месечно сумата от 50 евро, а за 01 юни й е изпратил 100 евро. Детето и ответника през годината осъществяват лични срещи около три пъти, когато бащата посещава страната, детето е посещавало четири пъти бащата в страната, в която последният пребивава, като билетите за пътуванията са закупувани от бащата.

Съгласно доклада, майката С. С. работи на постоянен трудов договор като учител в ДГ „Детелина“, като през лятото полага допълнителен труд като продавач-консултант за периода от 15 юни до началото на месец септември. Трудовата ангажираност на майката на детето е установена и от представения по делото препис от допълнително споразумение № 42/26.01.2026 г., към трудов договор № 3/02.04.2019 г., съгласно което ищцата работи в горепосоченото детско заведение на длъжност „учител“ с основно трудово възнаграждение в размер 1 154 евро и допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер 69.24 евро.

Съгласно представения препис от погасителен план, майката изплаща кредит към „Общинска банка“ АД, с размер 18 465.30 евро, при размер на месечната анюитетна вноска от 182.60 евро.

Представен е препис от референция от 15.04.2025 г., съгласно което ответникът М. П. П. от 16.08.2019 г. е нает на постоянен, пълен работен , при размер на годшиното му възнаграждение от 41 761.80 британски лири, т.е. 3480.15 лири, месечно, като съгласно представеното годишно извлечение за ипотека от 26.09.2025 г., ответникът изплаща 2 задължение по кредит с остатък към датата на извлечението от 292 988.16 лири и размер на месечната вноска от 1 420.07 евро.

Представен е препис от акт за раждане от 02.01.2025 г., съгласно който ответникът е родител на малолетното дете А.М. П., род. на 17.12.2024 г.

По делото са изслушани показанията на св.Я.С. С. (баба на ищцата по майчина линия), св.Х.Н.Ж. (позната на майката на ищцата) и С.П. П. (баба на ищцата по бащина линия).

Св.С., сочи, че майката на ищцата работи и получава доходи от труд около 1000 евро, работи и на втора работа през лятото, като получава възнаграждение от около 600 евро, изплаща задължение към банка, а до скоро е изплащала и телефона на детето. Свидетелката твърди, че детето е пораснало, завършило е седми клас и има много разходи, тъй като е посещавало частни уроци цяла година, във връзка с кандидатстване в учебно заведение, като майката е заплащала за уроци 61 евро на седмица. Свидетелката утвърждава също така, че детето посещава уроци по рисуване, шах ш испански език, за които майката заплаща около 47 евро на седмица. Свидетелката сочи, че е известно от ответника, че последния получава добри доходи от труд, като освен присъдената издръжка изпраща на детето около 25 – 30 евро, но други средства или грижи за детето не предоставя.

Св. Ж. също сочи, че майката на детето работи на втора работа, както и че детето посещава извънучебни допълнителни уроци по рисуване и шах, а през миналата година и по български език и математика, които се заплащат за сумата от около 30-40 евро.

Св. П. твърди, че освен издръжката за детето ответникът изпраща и суми от порядъка на 50 100 евро, понякога по 50 британски лири. Твърди, че тя самата също изпраща парични средства на детето, във връзка с негови лични празници и официални такива, като последно е превела на детето за рождения му ден сумата от 100 евро. Твърди също така, че ответникът че ответникът купува на Н. дрехи, обувки, закупил и лаптоп и таблет.

При така изложеното от фактическа страна съдът прие следните правни изводи:

Съгласно чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.

Съдът приема, че в случая безсъмнено е налице изменение на обстоятелствата, при които е била определена безусловно дължимата издръжка на ищцата през 2017 г., при минимален размер на същата, съобразно предписанието на чл.142, ал.2 от СК, който към момента е от 155.05 Евро ( ¼ от МРЗ от 620.20 евро, съгласно ПМС № 243/13.11.2025 г.).

Детето е израснало във физическо, психическо и емоционално отношение, продължава образованието си, поради което са нараснали нуждите за закупуване на учебни помагала, дрехи, храна.

Безспорно необходими са и средства, които да осигурят занимания на детето извън училище, допринасящи за изграждането и развитието му като личност.

3

Посочената от съда промяна в обстоятелствата е трайна, което обуславя необходимост от увеличение на издръжката за детето, поради което искът е установен по основание.

По отношение размера на дължимата издръжка съдът намира следното.

Конкретният размер на издръжката се определя съобразно предписанието на чл.142, ал.1 СК, според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

Съгласно т.4 и т.5 от ППВС № 5/16.11.1970 г. и ППВС № 5/30.11.1981 г., възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от доходите, имуществото и квалификацията за задълженото лице, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая.

Нуждите на детето, съобразно гореизложеното, следва да се определят в рамките на нормалното за дете на неговата възраст, което посещава учебно заведение, същото в град различен от местожителството му, при съобразяване на необходимостта от разходи за допълнителни занимания, които нужди са обичайни, но и разнообразни по вид и характер.

Безспорно се установи, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата се полагат от майката, при реализирани от нея доходи около два пъти минималните за страната.

За бащата се установи, че реализира доходи от труд в размери, които са значително над средните за страната, но същите се реализират от ответника в чужбина, като и двамата родители изплащат задължения, но ответникът дължи издръжка и на друго свое малолетно дете.

В съвкупност от посоченото, при съобразяване с конкретните обстоятелства по делото относно възможностите на лицата, които дължат издръжка съдът намира, че необходимата месечната издръжка за детето Н., предвид възрастта му, е в размер от 550 евро, като от тази сума майката следва да заплаща 150 евро, при съобразяване на обстоятелството, че в непосредствена нейна тежест са ежедневните грижи за отглеждане и възпитание на детето – т.7 от от ППВС № 5/1970 г.

Останалата част от издръжката за детето, а именно сумата от 400 евро, следва да се заплаща от бащата и ответник.

При този извод на съда предявеният иск, освен по основание, е установени и до посочения размер, до който същият следва да бъде уважен, като за разликата до предявения размери 520 евро, искът следва да се отхвърли.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 230.80 евро, съразмерно с уважената част от иска.

Ответникът също има право на разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в размер от 34.90 евро, съразмерно с отхвърлената част от иска.

4

На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати на държавата сумата от 207.90 евро, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, с което се присъжда увеличения размер на издръжката.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на издръжката, дължима от М. П. П., ЕГН **********, с адрес гр.Крумовград, ул. ... със съдебен адресат в гр.Тополовград, ул. ... адв.К. С., на дъщеря му Н.

М. П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка и законен представител С. Н. С., ЕГН **********, двете с адрес гр. Поморие, ул. „Сливница“, №7, вх.2, ет.2, със съдебен адресат в гр.Поморие, ул. „Солна“, № 50, адв.Д. Б., определена с решение № 146/10.10.2017 г., по гр.дело № 196/2017 г., по описа на РС – Поморие, като го УВЕЛИЧАВА от 255.65 евро /500 лв./ на 400 евро месечно и ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН **********, да заплаща на дъщеря си Н. М. П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка и законен представител С. Н. С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер от 400 евро (четиристотин евро), считано от предявяване на иска – 08.05.2026 г. и занапред до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 400 евро, до предявения размер от 520 евро.

ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН **********, да заплати на Н. М. П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка и законен представител С. Н. С., ЕГН **********, сумата от 230.80 евро (двеста и тридесет евро и осемдесет евроцента), представляваща разноски по делото.