Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 160 от 04.04.2022, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 876/2021
Вид
Решение № 160
Подписан
04.04.2022
В сила
04.04.2022
Състав
Катя Бельова, Анета Илинска, Лилия Масева

Цитирани разпоредби

  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Закон за водите
  • чл.15 · Закон за водите
  • чл.19 · Закон за водите
  • чл. 198а · Закон за водите
  • § 1, т. 2, б. "б" · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл.7 · Закон за счетоводството
  • чл. 7 · Закон за счетоводството

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Благоевград, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20211200500876 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „ВиК“ ЕООД Благоевград, с ЕИК *******, с адрес гр.Благоевград, ул.“Ант.Ч.“, представлявано от инж. Р.Н.Д. – управител срещу Решение № 904666 от 09.06.2021 г., постановено по гр.д.№622/20 по описа на РС – Благоевград.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, недопустимо, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и непълнота на доказателствата, както и постановено при неспазване на приложимите процесуални и материалноправни норми, като излага подробни аргументите ми за това.

Твърди се, че обжалваното съдебно решение не съответства на приетите по делото доказателства. В хода на производството, по категоричен начин било доказано, че жалбоподателят – въззивник е единственият легитимен оператор, имащ право да, и е предоставял ВиК услуги на конкретния потребител, за което по закон му се следва плащане. Навежда се аргумент, че обжалваното съдебно решение не съответства на приложимите правни норми.

Първоинстанционният съд неправилно бил преценил събраните доказателства и в резултат на това е приел, че „ВиК” ЕООД – Благоевград, ЕИК ******* не е установило по надлежния ред, че е извършило отчитането на количествата доставена вода и разхода и в имота на ответника в съответствие с нормите на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за 1 ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ответникът ИВ.

ИЛ. С., с ЕГН ********** имала качеството на потребител на „ВиК“ услуги и като такъв е ползвал услугите „вода“, „канал“ и „пречистване“ за имот, находящ се на адрес в с. Ил.ци, общ. Стр., област. Благоевград, ул. “Ил.“ № 21. Твърди се, че за адреса на имота има открита на името на ответника партида и конкретен абонатен номер 5001764, чийто титуляр е ответника в първоинстанционното дело, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия, поради което се налага извод за наличие на валидна облигационна връзка между страните. Правилата в отношенията между страните са уредени от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. Ето защо следва да се приеме, че същият е потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. ИВ. ИЛ. С. има качеството “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор Благоевград, поради което възниква и задължението за заплащане на ВиК услуги.

Неправилни били твърденията на първоинстанционния съд, че ответникът е доказал, че никой не живее в имота и същият е необитаем. Дори и да се приеме, че имотът на ответника е необитаем, в качеството си на собственик на имота, находящ се в с. Ил.ци, общ. Стр., област. Благоевград, ул. “Ил.“ № 21 и съгласно разпоредбата на чл. 5. т. 13 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД - Благоевград, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора, всеки абонат, собственик на необитаем имот е задължен да подаде в офис на Дружеството писмено заявление за необитаемост на имота, като посочи от кога и за какъв период от време същият няма да бъде използван. За имотите без подадена декларация след 01.01.2018 г. за необитаемост и неосигурен достъп за отчет на измервателното устройство, ще бъдат начислявани количества вода съгласно чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. За водомерите с дистанционно отчитане подаване на декларация не се изисквало. В настоящия случай, титулярят на партида с абонатен номер 5001764 - ИВ. ИЛ. С. и собственик на имота, не се била възползвала от правата си и съответно не била депозирала такова заявление в офис на „ВиК” ЕООД.

Първоинстанционният съд неправилно бил преценил, че не става ясно как са формирани цените за посочените услуги, като и предоставянето на самите услуги. Неправилно било така изразеното твърдение на първоинстанционния съд, че в конкретния случай „ВиК” ЕООД - Благоевград не е изпълнило едно от задълженията си, произтичащи от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, а именно да издава ежемесечни фактури за дължимите суми от и на хартиен носител, които да предяви на потребителя, за да знае той какви точно количества вода е изразходвал и каква сума дължи, както и че няма доказателства по делото 2 дали количествата, които са записани във фактурите отговарят на действителното положение и на реално доставената и потребена вода.

Дружеството било изпълнило поетото с Общите условия задължение за ежемесечно издаване на фактури за дължимата сума за доставената през месеца вода и оказани ВиК услуги /чл.31, ал.1/, като няма поето задължение за изпращане на фактурите на абонатите. Абонатът дължал заплащане дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл.31, ал.2 от Общите условия/.

Представените по делото фактури били издадени съгласно разпоредбата на чл. 7 от Закона за счетоводството. Сочи се, че фактурата е първичен счетоводен документ, с който доставчик(продавач) документира продажба на суровини, материали, стоки, продукти, активи или услуги към получател (купувач/клиент). Неподписването на фактурата от лицето отговорно да я получи, не съставлявала недостатък, с оглед изискуемите по чл.7 от Закона за счетоводството реквизити, доколкото подписа на получаващия услугата не е задължителен елемент на фактурата. издадените от „ВиК” ЕООД е ясно обозначено номера на фактурата, датата на издаване на фактурата, отчетения период, партидата, кубиците, предоставяната услуга, данъчната основа, дължимата лихва и за какъв период се отнася лихвата, името на получателя, абонаментния номер, адресът на водомера, който е отчетен. Лихвата, начислена и посочена във фактурата била съобразена с данъчната основа и периодът от дни, за който не е извършено плащане. Отчитане на количествата питейна вода на водомера, както и определянето на цените и заплащането на ВиК услугите били изцяло съобразени с разпоредите от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД - Благоевград, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г.

Обжалваното решение било постановено и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не бил обсъдил всички доказателства по делото и доводите на страните в тяхната съвкупност.

По подробно изложени в жалбата съображения се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт, като се претендира заплащане на разноски, за заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемата страна И.С., чрез пълномощника му адв. Е.П., с който се оспорва изцяло въззивната жалба. Посочва се, че наведените в жалбата възражения и твърдения са недоказани и неоснователни, с оглед на което се иска същата да бъде оставена без уважение. Изложено е, че пред съда в първата инстанция жалбоподателя не е успял да докаже, че е легитимен оператор на ВиК услуги на територията на Община Стр., както и че отговаря на условията на Закона за водите. Изложено е, че пред първата инстанция е установено, че процедурата по §9 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите не е завършена, поради това ВиК съоръженията на територията на община Сандански все още са в актива и на разпореждане на ВиКСтр. ООД, с. М..

Излага се, че към момента на подаване на исковата молба публичните активи ВиК съоръжения не са отписани от баланса на търговското дружество, което прави ВиКСтр. ООД единствен и законен оператор на ВиК услуги на 3 територията на Община Стр.. Сочи се, че поради тези факти, всички аргументи на жалбоподателя се явяват неоснователни и неправилни.

Доказано било, че имотът е необитаем и услугите на оператора не са ползвани.

Излага се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването му са взети предвид всички фактически обстоятелства, и събрани доказателства.

С оглед изложеното се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

Направено е искане за осъждане на жалбоподателя да заплати направените пред въззивната инстанция разноски, включително за адвокатски хонорар и по списък по чл. 80 ГПК.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Благоевград е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна поради следното:

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и същият не е достигнал до грешни правни изводи.

Установява се по делото, че с решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, сега Комисия по енергийно и водно регулиране -КЕВР) № ОУ - 09 от 11.08.2014г. - т. 3 са били одобрени Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператора “ВиК” ЕООД – Благоевград.

С решение № РД- 02- 14- 2234 от 22.12.2009г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство на Република България, обнародвано в ДВ бр.7/26.01.2010г., стр.44, на основание § 34 от ПЗР на ЗИД Закона за водите, във вр. с чл. 198а от Закона за водите (ЗВ) са били обявени обособените територии на действие на В и К операторите с обхват на обособените територии и техните граници, като в т. 3 на решението е посочена обособената територия на “ВиК” ЕООД – гр. Благоевград, включваща и община Стр. с 6 829 жители, с граници: обособените територии на “Кюстендилска вода” ЕООД - Кюстендил, “В и К -Белово” ЕООД - гр.

Белово, “ВКТВ” ЕООД – гр. Велинград, “В и К- Кресна” ЕООД - гр.Кресна, “Увекс” ЕООД - гр. Сандански, “В и К” ЕООД - гр.Петрич и държавна 4 граница с Република Македония.

На 18.04.2016 год. между “Асоциация по В и К” на обособената територия, обслужвана от “ВиК” ЕООД – Благоевград, представлявана от Б.М. и “В и К” ЕООД – гр.Благоевград, представлявано от инж. Р.Д., на основание чл. 198п, ал. 1 от ЗВ е бил сключен Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на който Асоциацията е възложила, а операторът е приел за срока на действие на договора да предоставя услугите в обособената територия; да стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи (“активите, посочени в приложение І, както и всички други активи, намиращи се в обособената територия и необходими за предоставяне на услугите, които съгласно договора или действащото право са или ще станат собственост на държавата или общините - членове на “Асоциацията по В и К” - т. 1. 1 от Договора) и да упражнява всички права и да изпълнява всички задължения, възложени на оператора по действащото право. Обособената територия по този договор е била описана в приложение ІІІ (сред която е и територията на община Стр.), която се променила със сключването на анекс към договора. Съгласно чл. 15, договорът е влязъл в сила на 01.06.2016г. и е бил със срок от 15 години.