Решение № 11479 от 11.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45372/2025
- Вид
- Решение № 11479
- Подписан
- 11.06.2026
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- §1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 11479 гр. София, 11.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110145372 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от „ТС” ЕАД, ЕИК **************, със седалище и управление: гр. *********************, срещу А. С. М., ЕГН: ********** с адрес:
********************** с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумите в общ размер на: 1812.51лв., от които 1455.77лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.09.2022г. до м.07.2024г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба/03.09.2025г./ до окончателното изплащане на сумите, и 268.79лв. - мораторна лихва за забава от 01.05.2022г. до 15.08.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода м.07.2022г. м.04.2024г. в размер на 70.03лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба/03.09.2025г./ до окончателното изплащане на сумите и 17.92лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 15.08.2025г.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: ********************** аб. №*********, номер на инсталация: ***************, ID номер: *************.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик е клиент на топлинна енергия (ТЕ) по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
1
Излагат се съображения, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ТС” ЕООД.
Прилагат се писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ТС“ ЕАД и ФГР за абонатен № ********* и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.
Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да отговори на посочени въпроси.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата чрез процесуален представител- адв. Д. Ц.. Сочи се, че А. М. е осиновено дете. На ********** г. е починала нейната осиновителка - * Т. М.. След този момент А. М. е настанявана последователно в различни резидентни социални услуги за деца и младежи без родителска подкрепа. След навършване на пълнолетие А. напуска социалната услуга и се установява да живее в апартамента, който е наследила от починалата си осиновителка.
Сочи се, че жилището не е било обитавано през последните години, поради което не са били заплащани консумативи и комунални разходи. Когато осиновителката й умира, А. М. е била непълнолетна, едва на 15 години. Била е в невъзможност да се грижи сама за себе си, за нуждите й от първа необходимост, както и да покрива текущи разходи за комунални услуги, включително за топлинна енергия, тъй като нямала трудови или други доходи, от които да покрива основните си нужди и задължения.
Ответницата изразява готовност и желание да изплати дължимите суми доброволно.
Иска се да бъде сключена спогодба, като от представителите на „ТС“ ЕАД да бъдат преразгледани дължимите лихви и разноски, и по възможност да бъдат направени отстъпки или да бъдат опростени.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С Договор рег. ****************************
От изготвената справка за наследници се установява, че С. Т. М. е починала на ********** г., като е оставила за единствен наследник А. С. М..
Видно от представения протокол от проведеното на *********** г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в
***************************етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ТС“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на 2 потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор между с „ТС“ ЕООД, и етажната собственост с адрес:
************** по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор, сключен между „ТС“ ЕАД – възложител и „ТС“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от м.09.2022г. до м.04.2024г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума са издадени и осчетоводени фактури от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представените по делото****************************У и справка за наследници, се установява, че ответницата в рамките на процесния период е била едноличен 3 собственик на топлоснабдения имот.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между „ТС“ ЕАД и ответника за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за исковия период между ищцовото дружество от една страна и А. С. М., от друга страна, е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно целия процесен имот.
В о.с.з. страните не спорят, че е сключено извънсъдебно споразумение от 04.12.2025 г. за разсрочено плащане на задълженията.
С молба вх.*********** г. ищцовото дружество заявява, че при спазване на погасителния план, заложен в споразумението между страните, е извършено плащане в общ размер на 987.54 евро. С плащанията са погасени претендираните от ищеца суми за главници и лихви в цялост. Погасени са и съдебните разноски за държавна такса.