Решение № 328 от 12.10.2023, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 328 гр. Сливен, 12.10.2023 год.

В И

М Е Т О НА Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- I състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Съдия: СЛАВ

БАКАЛОВ при секретаря Ваня Фърчанова и с участието на прокурора Иван Калчев Иванов като разгледа докладваното от съдията Слав Бакалов административно дело № 20237220700240/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава

Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс

(АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба П.Г.П. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, с която се претендира заплащането на сумата от 10 000 лева за причинени неимуществени вреди. В исковата молба се твърди, че през периода:

13.03.2019 г. до 11.06.2019 г. бил задържан в ареста в гр. Сливен. Килията, в която бил настанен не отговаряла за 4 човека, като имало 1 квадрат свободно място. Нямало тоалетна и мивка, ходели по голяма и малка нужда в кофа, която била в килията. Килията нямала аспирация и прозорец, през които да влиза чист въздух. Коридорът, в който излизали прозорците били боядисани с бяла боя и не се отваряли. Къпели се един път месечно. Нямало магазин или лавка, където да пазарят всеки ден, пазаряли един път седмично. Нямало каре, не излизали на открито. Цял ден и нощ били затворени на едно място. Било пълно с дървеници и хлебарки, които постоянно ги хапели и пълзяли.

В уточнение към исковата молба твърди, че нанесените неимуществените вреди били с действие и бездействие от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Повтарят се изложенията в исковата молба. Уточнява се, че имало много влага и мухъл в стаята, която постоянно дишали..

В с.з. ищецът, се явява лично и поддържа иска. Уточнява, че иска съдът да осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му заплати претендираните 10 000 лева като обезщетение. Неимуществените вреди за които претендира представлявали страдания, тъй като не можел да отиде до тоалетна, не можел да се умие, нямал къде да се разхождаш, нямало шкаф къде да си остави дрехите, нямало чаршафи и не отговаряло на европейските стандарти. Заявява, че не се е разболявал, но условията били, че нямало чист въздух.

Ответникът по иска - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. С. чрез представен писмен отговор по исковата молба твърди, че исковата претенция е допустима, но е неоснователна и недоказана по основание и размер.. Заявява, че неудобството от задържането, което било на законно основание, не надхвърляло прекомерно обичайните такива. Моли съда да отхвърли иска. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение, че исковата молба e останала недоказана и по основание и по размер. Не са доказани действия или бездействия на ответника, чиято незаконосъобразност да е констатирана по съответния ред. Не са доказани и понесени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с твърдяните незаконосъобразни действия или бездействия. Предлагам съда да отхвърли изцяло исковата молба, алтернативно да присъди обезщетение в силно намален размер..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно справка изх. № 588/28.08.2023 г., изготвена от Началник на Затвора Сливен, през 2019г. лицето П.Г.П. с ЕГН ********** е било задържано за 72 ч. в арест Сливен към PC „ИН" Сливен при ОС „ИН" Бургас на 13.03.2019г. с постановление на ОП Сливен по ДП 126 / 2019г. на РУП Нова Загора и с протоколно определение от 14.03.2019г. на ОС Сливен на същото лице е взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража" по същото ДП за престъпление по чл. 115-116 от НК. На 11.06.2019г. лицето е приведено в затвор Бургас. По делегация същият е приведен отново в арест Сливен към PC „ИН" Сливен при ОС „ИН" Бургас за периода 15.08.2019г. до 20.08.2019г. по същото ДП. Според справка рег.№ 620 от 08.09.2023 г. ищеца е бил настанен в килии № 6, 3, 8 и 4 на ареста в гр.Сливен за процесния период.

Съгласно справка рег. № 851 от

22.08.2023 г. изготвена от Началник РСИН Сливен при задържането П.Г.П. е бил настанен в арестно помещение на основание чл. 246 от ЗИНЗС, като при разпределението на обвиняемите и подсъдимите мъжете и жените се настанявали отделно. Съгласно становището всяка килия била с квадратура 6,6 кв. м. жилищна площ и е обзаведена с 4-ри легла (съответно две двойни), както и монтирана маса за хранене. Изключение правила килия № 7, която имала същата квадратура 6,6 кв. м. жилищна площ, но била обзаведена с две легла (съответно едно двойно), както и монтирана маса за хранене. В арест - Сливен килиите не разполагали със собствен санитарен възел и респективно с течаща вода, поради което съгласно разпределението на времето задържаните лица се извеждали за сутрешен, обеден и вечерен тоалет ежедневно, като им се осигурявало време за личен тоалет и измиване на приборите за хранене, като през останалото време от денонощието същите се извеждали за ползване на тоалетна при изявено желание от тяхна страна, като стриктно се спазвали разпоредбите на т. 44 от Заповед № Л-4102 / 06. 10. 2016 год. на главният директор на ГД „ИН“. Съгласно т. 24 от същата заповед, на задържаните лица се осигурявала възможност за къпане и пране най - малко два пъти седмично, а през летният период по възможност ежедневно. В арест Сливен всяка събота и неделя, като мероприятие било заложено задължително къпане и пране на задържаните лица и при поискване на задържаното лице и през седмицата.

Достъпът на свеж въздух в килиите на ареста ставал през решетките на вратите на килиите за осъществяване на визуален контрол над задържаните лица и отвори с мрежа (с размери 110 см. на 80 см.) над вратите на килиите, както и при отваряне на килийното помещение в предвидените случаи. През месец ноември 2016 год. е подменена изцяло дървената дограмата на прозорците в коридора на арестните помещения с отваряеми прозорци от PVC бял профил.

Поради факта, че конструктивно не било възможно в сградата, в която се помещавал арест Сливен, да се изгради място за престой на открито, задържаните лица ползвали правото си на разходка при извеждането им от килиите, преди и след хранене и при задоволяване на хигиенните и физиологични нужди, както и при извеждане за провеждане на телефонни разговори, извеждане за свиждане - два пъти в месеца с продължителност до 40 минути, извеждания за провеждане на срещи със защитници по делото, чиято продължителност нямала ограничение и при срещи със защитници или повереници по чл. 91, ал. 2 от НПК - 1 час на ден, което включвал и кратка разходка по коридора.

Съобразявайки раздел I т. 4 от заповед № № ЛC-04-1366 / 16. 08. 2017 год. на министъра на правосъдието, с която е утвърден списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места задържаните под стража по НПК и други лица, настанени в арестите, лавката била организирана един път в седмицата, като за целта на всяко задържано лице се предоставяла бланка с разрешените за закупуване продукти, като върху нея се отбелязвал желания вид и количество продукти от задържаното лице.

В ареста се водили поименни дневници за постъпилите парични суми и движението им за всяко осъдено лице.

Закупуването на продукти за нуждите на задържаните лица се извършвало само при наличие на лични финансови средства. След получаване на закупените продукти, задържаното лице запознало с касовият бон, който се прикрепял към арестантското досие.

Услуги за дезинсекция се извършвали съгласно сключен договор, за което представя копия от протоколи за извършена обработка.

По делото са представени и приети като доказателства три броя протоколи за извършени ДДД услуги в посочения период - за дати 05.03.2019 год., 29.03.2019 год. и 07. 05. 2019 год., както Заповед № Л-4102 от 06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от всички събрани по делото доказателства и изявленията на страните.

Bъз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на исковете:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на държавата, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби в т. ч.

Областните служби "Изпълнение на наказанията" (чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС), които обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите (чл. 16, ал. 1 от ЗИНЗС) – т. е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК и чл. 284, ал. 1 във вр. с чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Твърдяната като незаконосъобразна дейност представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от специализираните органи по изпълнение на наказанията дейност по изпълнение. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" иск с правно основание чл. 285, ал. 1 от ЗИНСЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на ГД "Изпълнение на наказанията" и претърпяно увреждане вследствие на условията, при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" в Ареста гр. Сливен по реда на чл. 203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Административен съд Сливен.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София се явява доказан по основание, по следните съображения:

Предявеният от П.П. иск е по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, т. е на нарушения на забраната осъдените (респ. задържаните) да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание "лишаване от свобода" или на мярка "задържане под стража"; 3. Претърпяна вреда (имуществена и/или неимуществена) и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК..