Решение № 6 от 08.04.2025, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Никопол, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Административно наказателно дело № 20254420200021 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано пред НРС по вх.№369/31.01.2025г. във връзка с жалба от „МИЛАНА - Т“ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление - с.***, общ.СЛИВЕН, ул.“***“№27, чрез процесуалния си представител адвокат П. В., член на САК, със съдебен адрес в гр.СОФИЯ, ул.„***“№50А, ст.2, ап.4, тел. +359 *** против Наказателно постановление №799517-F795916 от 28.11.2024г. издадено от Владислав Илиев на длъжност Началник отдел „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ – Велико Търново, дирекция „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ в ГД“ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“, с което се твърди, че било установено нарушение на чл.118, ал.8 от ЗДДС във връзка с чл.3, ал.12 от Наредба Н-18/2006г. на МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на „МИЛАНА Т“ЕООД, ЕИК*** било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 6000лв. (Шест хиляди лева).

С жалбата се навеждат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска отмяна на същото. Навеждат се доводи за това, че не е установено по несъмнен начин извършено ли е процесното нарушение от кое лице и какви доказателства подкрепят този извод на АНО.

Жалбоподателят не се е явил лично, но същият е ангажирал защитник, който също не се е явил в съдебно заседание, но взел писмено становище, като моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

АНО редовно и своевременно призован е ангажира представител по делото, 1 който е взел становище по делото и не ангажира допълнителни доказателства.

Изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, като моли съда да потвърди с решението си издаденото НП, претендира разноски, представя списък с разноски, писмени бележки и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на защитника на жалбоподателя.

ПлРП е редовно и своевременно призована, не ангажира представител по делото, не ангажират доказателства и становище по същество на спора.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на следното:

При извършена проверка на 21.10.2024г. отразена в Протокол за извършена проверка в обект сер.АА№0017539, извършена в с.***, общ.НИКОПОЛ в стопански двор в землището на селото било установено дружество „МИЛАНА Т“ЕООД, ЕИК ***, което извършвало зареждане на течни горива по чл.118, ал.8 от ЗДДС за собствени нужди от два резервоара (пластмасови надземни съдове) за съхранение на гориво с вместимост по 1000л. или с обща вместимост 2000л.

В хода на самата проверка било установено също, че основната дейност на дружеството била земни, изкопни работи и разчистване на терени с верижна машина „Булдозер Т-170“, като упражняваната дейност от задълженото лице (ЗЛ) била в обекти – терени на територията на цялата страна, а за извършване на дейността се използвала само собствената машина „Булдозер Т-170“. В деня на проверката, проверяващият екип установило Н.С.М., който представлява фирмата, като същият извършвал дейност с машината в близост до с.***, общ.НИКОПОЛ по разчистване на терен.

Дейността на дружеството се извършвала само от представляващия. Горивото зареждано от задълженото лице се използвало само за собствени нужди, за извършване на основната дейност на фирмата. В хода на проверката било представено свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника №СН0009455А от 21.12.2018г., издадено от Министерство на земеделието и храните за верижен трактор Т-170 категория С1. Използваната техника, нямала право да се движи по републиканската пътна мрежа, като при преместване на същата се използвала платформа или клиент изпращал транспортно средство за превоз на булдозера.

Зареждането с гориво се извършвало, чрез помпа без брояч. До техниката, до място на обекта горивото се транспортирало, като се използвал пикап, собственост на фирмата с peг. №***. В района на стопанския двор, където били установени съдовете, не били установени средства за измерване на разход (пистолети) и колонки. В хода на проверката бил представен договор за извършване на услуги на клиенти от 05.10.2024г., сключен с ЗП„Селяйдин Хасанов", ЕИК*** за 8 мото часа и фактура №0000000121/09.10.2024г. на стойност 1344.00 лева с ДДС, договор за извършване на 2 услуга на „Агро Даниел Замфиров 2012" ЕООД за две машино смени и издадена фактура на същото дружество.

През летните месеци на 2024г. "Милана Т" ЕООД извършвало дейност на територията на Държавно горско стопанство Бургас, съгласно сключен договор от 10.08.2024г. с „Катя 201Г“ ЕООД, ЕИК *** при гасене на горски пожари.

От информационна система "Контрол на горивата", справка за подадени ЕДП (електронен документ за получаване) се установило, че за периода от 01.01.2024г. до 10.10.2024г., "Милана Т" ЕООД било получател по 6 броя доставки на газьол с общо количество 5953 литра, поради което ЗЛ не попадало в изключенията на чл.3, ал.13 от Наредба Н-18/2006г., а именно: „лице, което извършва зареждане на течни горива по чл.118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от съд, съдове, подвижни резервоари, цистерни с обща вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра.

С оглед на гореописаното от АНО бил направен извод, че данъчно задълженото лице „МИЛАНА Т“ЕООД, ЕИК ***, като не е изпълнило задължението си да регистрира и отчита зареждането с течни горива на собствената си техника, чрез електронна система с фискална памет (ЕСФП) е извършило административно нарушение. АНО приел, че нарушението следва да се квалифицира като такова по чл.3, ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.8 от ЗДДС, поради което и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 3ЦУ-384/27.02.2024г. Въпреки това съдът счита, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото НП.

3

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове.

Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН, административно-наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл.52, ал.1 от същия закон, наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се ангажира административно-наказателната отговорност за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата правна квалификация, но с дата или място на извършване на нарушението различна от посочената в АУАН, както и за различно деяние.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.3, ал.12 от Наредба Н-18 за това, че извършва зареждане на течни горива по чл.118, ал.8 от ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра, без това да се регистрира и отчита по реда на чл.3, ал.2 и ал.3 - чрез ЕСФП, нивомерна измервателна система и средства за измерване.

Настоящият състав намира, че от обжалваното НП не става ясна датата на извършване на нарушението. Това нарушение не би могло да се отстрани и чрез някакво тълкуване акта. В същият първо е записано, че е извършена проверка на 21.10.2024г. След това е записано, че се установява, че за периода от 01.01.2024г. до 10.10.2024г. „МИЛАНА Т“ЕООД, ЕИК *** е получател по 6 броя доставки на газьол, с общо количество 5953 литра, видно от което, ЗЛ не попада в изключенията на чл.3, ал.13 от Наредба Н18/2006г. Същевременно нарушението, за което е наложена санкция се изразява в бездействие - липса на регистриране и отчитане (произтичащо от липсата на съответните устройства). Бездействието е липса на правно дължимо действие, когато са били налице предпоставките за това. В случая предпоставка за конкретното регистриране и отчитане е извършването на зареждане на гориво от стационарни 4 подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра. В този смисъл, за да се прецени дали е налице възникнало задължение за регистриране и отчитане, следва да се установи преди това дали е било налице зареждане на гориво по съответния начин. Не става ясно обаче от никъде в НП за кой момент се твърди да е възникнало съответното задължение за действие, респективно кога се приема да има извършено зареждане на гориво по съответния начин - датата на проверката, периода 01.01.2024г. до 10.10.2024г. или друг момент.

По мнение на съда тази неяснота съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя. От една страна, не може да бъде направена преценка за приложението на сроковете по чл.34 от ЗАНН, а от друга, жалбоподателят е лишен от възможността да упражни ефективно правото си на защита, тъй като за да се защити по фактите, той трябва да е наясно с тях. Особено отчетливо това се вижда тук, тъй като както бе посочено, своеобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност е за липса на дължимо действие, като следва да става ясно кога се твърди, че е възникнало това задължение за действие, като по този начин както жалбоподателят, така и съдът биха могли да бъдат наясно какъв точно е предметът на доказване.

С оглед на това, непосочването на датата на извършване на нарушението в конкретния случай представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Липсата на дата на нарушението затруднява излагането на мотиви по същество, но предвид различните варианти, които може да се приеме, че е имал предвид АНО, може да се посочи, че нарушението е и недоказано. Така, ако се счете, че датата на нарушението е само датата на проверката 21.10.2024г., то очевидно не е установено зареждане на гориво от стационарните резервоари на тази дата, поради което няма как да се приеме, че е налице задължение за регистриране и отчитане на това зареждане по реда на наредбата.