Определение № 134 от 13.09.2023, Районен съд - Велинград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 134 гр. гр.Велинград, 13.09.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Частно наказателно дело № 20235210200239 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК

Образувано е по жалба на С. Г. К. от 15.05.2023 г. и на Н. Г. К. от 11.08.2023г. срещу Постановление от 04.05.2023 г. на Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград, с което на основание чл. 243, ал.1, т. 1 НПК, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено ДП № 4983/2020 г. по описа на РП Пазарджик ТО Велинград и ЗМ № 7/2023 г. по описа на РУ Велинград, образувано и водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

Релевират се идентични доводи за незаконосъобразност на обжалваният акт и се иска неговата отмяна. Жалбоподателите считат, че решаващите изводи на прокурора за несъставомерност на престъплението за неправилни и необосновани. Претендират отмяна на наказателното постановление.

Жалбите са процесуално допустим. Подадени са в срока по чл. 243, ал. 4 НПК. Препис от обжалвания акт е връчен на С. Г. К. на 10.05.2023 г., чрез А.К., с отбелязване, че е съпруг на жалбоподателката, а на Н. Г. К. на 08.08.2023г./. Макар в известието за доставяне до жалбоподателката К. да не е посочено дали З.Д., която го е приела е сред посочените в чл. 180, ал. 2 НПК лица, доколкото жалбата е подадена в седмодневния срок по чл. 243, ал. 4 НПК, съдът намира, че постановлението за прекратяване й е надлежно връчено. Жалбите са подадени от легитимирани страни- пострадали от престъплението лица.

Съдът като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Досъдебно производство вх. № 4983/2022г. по описа на РП Пазарджик ТО Велинград и № ЗМ7/2023г. по описа на РУ Велинград е образувано и водено, за това че през месец август 2022 г., в гр. Велинград, самоволно не по установения по закона ред е осъществено едно оспорвано от Н. Г. К. и С. Г. К. действително или предполагаемо право, като случая не е маловаженпрестъпление по чл. 323, ал. 1 НК. По делото няма привлечен обвиняем.

1

За да постанови обжалваният акт, представителят на държавното обвинение е приел, че между пострадалите и А.Я няма възникнал правен спор за определено имуществено право, което налага извод, че не е извършено престъпление самоуправство. Приел е също, че след като Ямаков е премахнал постройки, които се намират в неговия имот и за които жалбоподателките нямат документ за собственост „не може да става въпрос за самоуправство“.

Съдът счита изводите на прокурора за неправилни и необосновани.

Същите са изградени са при липса на какъвто и да е анализ на събраните по делото, макар и оскъдни доказателства. На практика в постановлението за прекратяване на наказателното производство липсват мотиви. Изложени са общотеоретични разсъждения за съставомерността на престъплението самоуправство, без конкретно установените факти да са отнесени към правната норма на чл. 323, ал. 1 НК. Изобщо липсва изложение на фактическа обстановка. Не е ясно въз основа на кои събрани по делото доказателства прокурорът е приел, че липсва правен спор между от Н. К. и С. К. от една страна и А.Я от друга, без в постановлението да са формирани изводи за осъществилите се факти, въз основа на събраните доказателства.

Макар да не е в правомощията на съда да възприеме определена фактическа обстановка, ако такава липсва в постановлението за прекратяване, от наличните по делото доказателства се установява, че спор за собствеността на дворно място с пл. номер 705 в кв. 282 по плана на гр. Велинград, за което е отреден парцел V и за построените върху него сгради, включително и за събореният от Ямаков сайвант, е воден между праводателите на пострадалите и на А.Я-В.А.М. и Н.И.Я.. Воденият правен спор е отнесен за решаване пред РС Велинград и по него е постановено Решение от 01.02.1993г. по гр. д.

236/1992г. С него предявеният от праводателката на Ямаков В.М. против наследодателката на К. и К. Надежда Ямакова ревандикационен иск е отхвърлен в частта за построените върху дворното място лятна кухня и сайвант. Именно на основание влязлото в сила решение пострадалите считат, че са собственици на лятната кухня и сайванта, който сайвант е А.Я е съборил. А.Я, позовавайки се на договора за покупко-продажба на дворното място, обективиран в Нотариален акт № 32/07.02.1995г. по нот. дело № 59/1995г., с който В.М. му е прехвърлила дворното място, счита, че е собственик и на сайванта, който твърди, че е бил незаконно построен от родителите на пострадалите и за това го е съборил. Съдът счита за нужно да посочи, че предварителното оспорване на имущественото право не е необходимо, да се е развило непременно като съдебен спор. Достатъчно е това да се е реализирало чрез фактически действия от насрещната страна.

Безспорно от наличните по делото доказателства може да се направи извод за наличието на правен спор и за противоправна промяна във фактическото положение.

Съществуването или липсата на документ за собственост за сайванта е 2 ирелевантно както за преценката за наличието на спор между пострадалите и дееца, така и за съставомерността на инкриминираните действия, предвид че законът предвижда, че спорното право може да е „свое или чуждо, действително или предполагаемо“.

Относно издавани ли са документи за построяването на съборения сайвант, дали строежът е законен, или не е относим към възможността за премахването му, но не и за правото на собственост на незаконната сграда.

Кога дадена незаконно построена постройка подлежи на премахване се определя от съответните компетентни органи, съобразно предвидените в ЗУТ разпоредби, т.е. след като бъде изпълнена определена процедура.

Допуснатите пороци на обжалвания акт обосновават неговата незаконосъобразност. Липсата на мотиви, а единствено съдържащият се лаконичен извод за несъставомерност на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК препятстват съда да упражни ефективен контрол като провери правилността на фактическите и правни изводи, направени в него. Мотивите са задължителен реквизит за всяко прокурорско постановление. В тях се посочват установените фактически обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали е сторено това и правните съображения за постановяване на прокурорския акт (доводи за взетото решение, което се обосновава и подкрепя с факти).

По тези съображения, съдът счита, че обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство следва да се отмени и делото да се върне на РП Пазарджик ТО Велинград, с указания прокурорът да изложи мотиви въз основа на кои доказателства, е изградил фактически и правни изводи за съставомерността, респективно несъставомерността на престъпление самоуправство. В случай, че за формирането на тези изводи е необходимо събирането на нови доказателства, да извърши съответните процесуални действия по събирането им и след като бъдат събрани да извърши цялостен и всестранен анализ и едва тогава да прецени извършено ли е престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

В случай, че счете, че извършеното деяние не осъществява състав на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, да изложи съображения налице ли са данни за друго извършено престъпление, а в случай, че приеме, че същото се преследва по тъжба на пострадалия да уведоми Н. Г. К. и С. Г. К. за правата им по чл. 80 НПК.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 5 НПК, във вр. с чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателното производство от 04.05.2023 г. на Районна прокуратура Пазарджик-ТО Велинград, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 НПК е 3 прекратено ДП № 4983/2022 г. по описа на РП Пазарджик ТО Велинград и ЗМ № 7/2023 г. по описа на РУ Велинград, образувано и водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

ВРЪЩА досъдебното производство на Районна прокуратура ПазарджикТО Велинград за изпълнение на указанията съобразно мотивната част.

Определението подлежи на обжалване и протест в 7 - дневен срок от съобщаване, че е изготвено пред Окръжен съд Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 4