Решение № 44 от 21.02.2022, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Червен бряг, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Елеонора П. Йотова като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20214440100347 по описа за 2021 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Д. ИЛ. Д., с ЕГН ********** от ........., чрез адвокат В.В. от АК-Плевен със съдебен адрес ......... против .........

МВР, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171а, в която се твърди, че в процесния период от време /01.04.2019 г. до 01.08.2020 г./ е работил на длъжност „Старши пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Червен бряг при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Плевен към ......... – МВР – гр. София. Твърди се в исковата молба, че ищеца осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Твърди се още, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 /осем/ часа дневно и 40 /четиридесет/ часа седмично. Твърди се, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките им, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

/обн. В ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./ и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. в сила от 10.01.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, като и в двете наредби 1 липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди се, че такъв алгоритъм е бил предвиден в действащата преди нея Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016 г. В исковата молба се излагат доводи, че при липса на изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, тази непълнота следва да се попълни като се приложат правилата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структората и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коеф.1,143, който е равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че за процесния период от 01.04.2019 г. – 01.08.2020 г. е положил общо 286 ч. нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 1760,00 часа, който счита, че е трябвало да му бъде заплатен допълнително. Твърди, че съобразно заплатата му се дължи сумата от 1760,00 лв. Моли, ответника Главна Дирекция „ПБЗН“ да бъде осъден да плати на ищеца на основание чл. 178, ал.1 т.3, вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 1760,00 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска – 16.03.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, на основание чл.86 от ЗЗД сума в размер на 325.00 лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от първата изискуемост – 01.07.2019 г. до датата на предявяване на иска – 16.03.2021 г., както и направените по делото разноски в размер на 350.00 лв. адвокатско възнаграждение В срока по чл.131 от ГПК ответникът, ангажира становище, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че претенцията на ищеца е неоснователна, защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл.

2, ал. 2 НСОРЗ). Твърди, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което счита, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 2 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Счита, че да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Твърди, че периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е от 01.04.2019 г. – 01.08.2020 г. Твърди, че през този период са действали последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР: Наредба № 8121з—592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г., обн. на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) (Наредба № 81213-592/25.05.2015 г.); Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 8121 з- 776/29.07.2016 г.). Твърди се, че в чл.3, ал.3 и на двете наредби е регламентирано: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. В ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова счита, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Счита, че поради изложеното, няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа: 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа: 7 часа, което е равно на 1,143. Счита, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен 3 такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Счита, че в този смисъл не е необходимо транформиране на часовете положен нощен труд, което е било в несъответствие с ЗМВР, който определя нормалната продължителност на работното време през деня и нощта да е еднаква и този коефициент е 1. Твърди, че това е поправено с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Същият подход е възприет и при създаването на сега действащата Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. в сила от 10.01.2020 г. Ето защо счита, че твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни и искът му е неоснователен. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените деловодни разноски.

В първото по делото о.с.з. на 01.07.2021 г. на основание чл.214 от ГПК е прието изменение цената на иска, като същия се счита предявен за сумата от 1760,00 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.04.2019 г. – 10.07.2020 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска – 16.03.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, на основание чл.86 от ЗЗД сума в размер на 325.00 лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от първата изискуемост – 11.07.2019 г. до датата на предявяване на иска – 16.03.2021 г., както и направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че за процесния период страните са били в служебни правоотношения, като в процесния период от време /01.04.2019 г. – 01.08.2020 г./ е работил на длъжност „Старши пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Червен бряг при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Плевен към ......... – МВР – гр. София и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд – дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Признава се от ответника по делото, че през процесния период е съществувало служебно правоотношение на ищеца с ГДПБЗН – МВР.

През процесния период същия е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време. Установява се от приетите по делото изчисления /таблица 2/, предоставени от ответника и с които ищеца се солидализира и приема като компетентно и точно изготвени, които и съдът кредитира като обосновани и компетентни, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесният период, ищеца е полагал труд на 12/24 смени, в това число и труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. В процесния период по отношение на положения от ищеца нощен труд няма пробразуване на нощен труд към дневен. Съобразно задачата, поставена от ищеца, експертизата извършва преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143 съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. За периода 4 ищеца е положил общо 1368 часа нощен труд. Положеният нощен труд не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Същият е заплащан своевременно по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1760,00 часа, който счита, че е трябвало да му бъде заплатен допълнително, както и сума в размер на 325.00 лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от първата изискуемост – 01.07.2019 г. до датата на предявяване на иска – 16.03.2021 г. За целия процесен период ответника е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час за положен нощен труд.