Решение № 16166 от 27.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16166 гр. София, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.ОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.ОВА Гражданско дело № 20221110122052 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу И. С. Г. кумулативно обективно съединени установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПК, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовата търговска банка следните вземания: сумата от 4 950,30 лева, представляваща непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 435,27 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.01.2020 г. до 08.04.2021 г., сумата от 28,21 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 07.01.2020 г. до 08.04.2021 г. и сумата от 9,63 лева, представляваща лихва за забава за периода от 09.04.2021 г. до 15.04.2021 г., които вземания са удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 28.04.2021 г. и изпълнителен лист от 28.04.2021 г., издадени по ч. гр. дело № 22005/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 150-ти състав.

Ищецът твърди, че на 29.11.2019 г. между [фирма], в качеството му на кредитор и ответника И. С. Г., в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление за предоставяне на кредит в размер на сумата от 5 000 лева със срок за издължаването му от 120 месеца, считано от усвояването му. Посочва, че кредитът е усвоен на 29.11.2019 г. Поддържа, че заемната сума следвало да бъде върната заедно с договорна лихва, представляваща преференциален променлив лихвен %, в размер от 6,60 % годишно към момента на сключването му, чрез месечни погасителни вноски с падеж на 7 число на съответния месец. Излага се, че считано от 07.01.2020 г. кредитополучателят преустановил заплащането на вноските и от този момент не било налице плащане по договора. В исковата молба [фирма] твърди, че на основание клаузата на чл. 18, ал. 2 от приложимите към правоотношението Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление върху 1 частта от всяка падежирала и непогасена вноска, представляваща главница, била начислена санкционираща лихва, равняваща се на договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 % пункта. Излага се, че към 09.04.2021 г. непогасените вноски по договора за кредит били 16, поради което и на основание чл. 18, ал. 2 от ОУ [фирма] обявила кредита за предсрочно изискуем в пълния му размер. Посочва се, че за това обстоятелство ищецът уведомил насрещната страна – кредитополучателя Г. с уведомление, връчено на 24.02.202 г., като считано от 09.04.2021 г. кредитът бил трансформиран в предросрочно изискуем. Поддържа се, че останалите незаплатени суми възлизали на сумата от 4 950,30 лева, представляваща непогасена главница, сумата от 435,27 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.01.2020 г. до 08.04.2021 г., сумата от 28,21 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 07.01.2020 г. до 08.04.2021 г. и сумата от 9,63 лева, представляваща лихва за забава за периода от 09.04.2021 г. до 15.04.2021 г. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело № 22005/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 150-ти състав били издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп. дело № 405/2021 г. по описа на ЧСИ Т.В. с рег. № *** на КЧСИ. Предвид постъпилото възражение от длъжника и с оглед дадени от съда указания търговската банка предявява процесните установителни искови претенции. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита, отправяйки искане за уважаване на исковете.

Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.04.2021 г. до окончателното й изплащане.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. С. Г. е депозирал писмен отговор, с които оспорва исковете, с довод за недължимост на претендираните от него вземания. Конкретно посочва, че липсва правно основание същият да отговора за заплащане на сумите, тъй като сумата по кредита е усвоена от друго лице вследствие на извършена измама с участието на служители от търговската банка. Поддържа, че за това обстоятелство е уведомил [фирма] с писмо с вх. № от 27.02.2020 г. Излага твърдения, че тези обстоятелства са предмет на разследване по прокурорска преписка № 5640/2021 г. по описа на Софийска районна прокуратура за извършено престъпление по чл. 212а, ал. 1 НК. Отправя се искане за спиране на настоящото дело до приключване на наказателното производство. В депозирано в хода на производството по ч. гр. дело № 22005/2021 г. писмено възражение по чл. 414 ГПК и уточнение на същото от 25.02.2022 г., на които се позовава в отговора си ответникът, същият посочва, че процесният договор за кредит е предмет на наказателно производство, както и, че ответникът е подал искане за отпускане на кредита до [фирма] и е подписал договора за кредит, но поради въвеждане в заблуждение от група лица, като не е усвоил паричната сума, предмет на договора, тъй като последната била получена от трето лице.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПК, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК и съдържа оспорване на удостоверените в същата 2 вземания, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от исканото установяване.

Същевременно, съдът съобрази, че с Определение № 12810/25.10.2023 г. по в. ч.гр. дело № 9368/2023 г. по описа на Софийски гра***и съд, ГО, IV-В въззивен състав е отменено постановеното по настоящото дело определение № 12804/05.04.2023 г., с което по изложените в същото съображения и на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производството по делото е спряно, което обуславя произнасянето по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество заедно с лихва, в случай, че това е уговорено писмено – арг. ал. 2 от законовия текст.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК съгласно която договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит в т.ч. под формата на заем, при което потребителят заплаща стойността на услугата чрез извършването на периодични вноски.

Касае се за неформална и реална двустранна правна сделка, при която заемното правоотношение между страните възниква при кумулативното наличие и на двата елемента от така очертания фактически състав – постигнато съгласие между страните сумата да се предаде в собственост на заемателя със задължение за връщането й и реално предаване на сумата от заемодателя на заемателя с твърдяното предназначение - под формата на заемни средства. Следователно, договорът за заем се счита за сключен в момента, в който, въз основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата получи в заем пари или други заместими вещи. При този договор заемодателят дължи предаване на заемната сума, а заемателят връщане на същата в уговорения срок.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: 1). наличието на твърдяното валидно облигационно правоотношение между дружествотокредитор и ответника, предаването на заемната сума на кредитополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с възнаградителна лихва; 3). наличието на валидно постигната договореност между страните за начисляване на санкционираща лихва при допусната забава; 4). установяване на вземанията си по размер; 5). установяване падежа на вземанията, съотв. на предпоставките за обявяването му за изцяло и предсрочно изискуемналичието на твърдяната форма на забава от страна на кредитополучателя и уведомяването му за отнемане преимуществото на срока по договора.

При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи възраженията си, в частност, че не е усвоил процесната заемна сума поради въвеждането му в заблуждение от трети лица, която невярна представа да е била създадена със знанието на насрещната договаряща страна – кредитора.

Между страните не се спори, а и с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 12.01.2024 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че между [фирма], в качеството й на кредитор и ответника И. С. Г., в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление за предоставяне на кредит в размер на сумата от 5 000 лева.

Това обстоятелство се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства, данните от които сочат, че между [фирма], в качеството му на кредитор и ответника И. С. Г., 3 в качеството му на кредитополучател-потребител, е сключен договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2019 г. за предоставяне на паричен кредит в размер на сумата от 5 000 лева срещу задължението за връщането й в срок от 120 месеца с месечни вноски, включващи съответната част от главницата и лихвата, съгласно погасителен план – приложение № 1 към договора – т. 1, т. 2 и т. 5 от договора. Съгласно клаузата на т. 3 и т. 4 от договора кредитът се усвоява еднократно в срок до 30 дни от датата на сключване на договора чрез конкретно посочена разплащателна сметка с титуляр И. С. Г.. Изяснява се, че в клаузата на т. 8 е предвидено олихвяване на кредита с променлив лихвен % в размер от 6,0 % годишно, формиран от стойността на референтен лихвен % , представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по просрочени депозити в лева на домакинствата, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,170 % и фиксирана преференциална надбавка в размер от 6,430 % при изпълнение на условията на програма [програма], подробно описани в приложение № 2 към договора. Предвидено е, че стойностите на индикатора „среден лихвен процент по салда по просрочени депозити в лева на домакинствата, със срок над 1 ден до 2 години“ се публикуват на интернет – страницата на *** с конкретно описание на секцията, в която са достъпни и могат да бъдат открити. Установява се също, че съгласно клаузата на т. 9 годишният процент на разходите по кредита (ГПР) възлиза на 8,80 %, като е предвидена възможността за промяната му съгласно Общите условия. В клаузата на т. 16 е предвидено всички съобщения, уведомления и покани във връзка с договора за кредит да се считат за получени от кредитополучателя когато са изпратени от кредитора на посочения адрес за кореспонденция. Изяснява се, че неразделна част от договора за кредит са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които [фирма] прилага по извършвани услуги на клиенти – приложение № 3, запознаването, приемането и получаването на които кредитополучателят е удостоверил с подписване на договора – арг. т. 12 и т. 21 от последния..