Решение № 208 от 17.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. В., 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 26 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110104927 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищцата А. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Б.“ **, ет.**, ап. **, срещу „Е.-П.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „Вл.В.” № **, В. Т.-Г., с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата от 44 лева, представляваща стойността на начислена електроенергия за обект, находящ се в гр. В., ул. „Б.“ **, ет.**, ап. **, абонатен №*****, клиентски №******, за периода от 02.08.2022 г. до 08.09.2023 г.

В исковата молба се излага, че ищцата и съпругът й М.Н.К. са били собственици на придобит по време на брака им имот, представляващ самостоятелен обект – апартамент, с идентификатор ******, находящ се в гр. В., ул. „Б.“ **, ет.**, ап.**. Като потребител на ел. енергия за имота ищцата фигурирала с кл. №****** и аб. №*****. На 06.07.2022 г. ищцата и съпругът й осъществили продажба на описания имот, обективирана в нотариален акт №**, том **, рег. №****, дело № **/**** г. Ищцата твърди, че към момента на продажбата на имота не е имала непогасени сметки към ответното дружество. На 05.09.2022 г. тя депозирала при ответника искане за прекратяване на договора, по силата на който била потребител за горепосочения имот. Същевременно научила, че приобретателят на имота отказва да заяви смяна на титуляра на партидата. Впоследствие ищцата разбрала, че за отчетен период от 02.08.2022г. до 08.09.2023 г. на нейно имен била издадена фактура на стойност 44 лева. Ищцата твърди, че фактурата е относима към време, в което апартаментът имал вече нов собственик, който всъщност потребявал тази енергия. Предвид тези изложени обстоятелства ищцата счита, че не дължи сумата по издадената фактура, поради което моли 1 съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че не дължи исковата сума. Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът счита, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като процесната фактура не е претендирана за плащане от нея нито съдебно, нито извънсъдебно, поради което счита, че производството по делото следва да бъде прекратено. Не се оспорва, че ищцата е била потребител на ел. енергия за посочения от нея имот; че е издадена фактура № ********/**.**.**** г на стойност 44 лв., както и че на 06.07.202 г. е извършена продажба на имота. Ответната страна сочи, че в случая се касае за редовен отчет на ел. енергия, като фактурата представлява последна окончателна такава по партидата на ищцата. Твърди се, че след депозиране на искането на ищцата от 05.09.2022 г. за прекратяване на договора на 08.09.2022 г. служители на „Е.С.“ АД са извършили демонтаж на електромера в имота и са предоставили на ответника снетите показания от същия. От страна на приобретателя на имота Ж.М.Щ. било депозирано заявление за продажба на ел. енергия на 12.09.2022 г. Сочи се, че в нотариалния акт не фигурира клауза за предаване владението на имота, като се оспорва твърдението на ищцата, че в процесния период не е била във владение на имота. По тези съображения ответната страна моли производството да се прекрати като недопустимо, а в случай, че съдът приеме иска за допустим, то да го отхвърли като неоснователен. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Ищцата А. И. К. е била клиент на ответното дружество, като страните са били в облигационни отношения по повод доставка на ел.енергия от ответната страна на ищцата в имот, находящ се в гр. В., р-н А., ул. „Б.“, бл.**, ет.**, ап.**, който имот фигурирал при ответното дружество с абонатен №***** и клиентски №******. За периода на консумация на ел. енергия до месец юли 2022 г. ищцата заплатила всички дължими суми към ответната стана за ползваната ел. енергия. На 06.07.2022 г. ищцата и съпругът й извършили продажба на горепосочения недвижим, който представлявал апартамент с идентификатор ****** по кадастралната карта на населеното място, като имотът бил закупен от Ж.М.Щ.. Договорът за покупко-продажба бил обективиран в нотариален акт №**, том**, рег. №****, дело №***/**** г. на нотариус Орлин Стефанов, с район на действие РС – В.. С нарочни искания №6245561/05.09.2922 г. и №6245573/05.09.2922 г. до ответната страна ищцата е отправила молба договорът за доставка на ел.енергия с ответника да бъде прекратен.

След продажбата на имота в него е продължило да се доставя ел. енергия. На 08.09.2022 г. от служители на ответната страна е бил извършен демонтаж на електромера в горепосочения имот, за което е бил съставен констативен протокол №******/**.**.**** г., а на 12.09.2022 г. от новия собственик на имота Ж.М.Щ. било подадено заявление за продажба на ел.енергия от ответната страна.

2

На 30.09.2022 г. от ответното дружество е издадена фактура №****** за задължение на ищцата за заплащане на сумата от 44 лв. – стойност на консумирана ел.енергия за периода 02.08.2022 г. – 08.09.2022 г. в горепосочения имот, с краен срок на плащане 24.10.2022 г.

Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно по делото от всички събрани доказателства – всички горепосочени писмени доказателства, както и от представените още извлечения за фактури и плащания към дата 27.04.2023 г., справка за потребление за 12 месеца към дата 28.04.2023 г., извлечение от сметка на ищцата, извадка от система за дистанционен отчет на търговските регистри на електромер, както и от направените признания от ответната страна на някои от заявените от ищцата факти по случая.

Предвид установените по делото факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи: На първо място следва още веднъж да се отбележи (доколкото отново искане е отправено от ответника със становището по съществото на делото), че няма основание за прекратяване на производството, поради липса на правен интерес за ищцата от предявяване на иска. Фактът, че ответното дружество до момента не е предявило претенции спрямо нея за исковата сума не може да се счита за такова обстоятелство, тъй като е издадена фактура за посочената сума със задължение за заплащане на ищцата и въпросната фактура фигурира в счетоводството на ответника по партидата на ищцата. Предвид това във всеки момент ответникът би могъл да предяви претенции за нея. Видно е също така, че по делото ответната страна не е направила признание на иска, а оспорва основателността му. Ето защо за ищцата е налице правен интерес от завеждане на установителния иск.

Безспорно е по делото, че ищцата и ответната страна са били в облигационно отношение по повод продажба на ел. енергия, което правоотношение е регламентирано от Закона за енергетиката, както и от Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.-П.П“ АД, които са публично обявени. Съгласно регламентацията на закона собствениците и титулярите на ограничено вещно право на ползване на обектите, до които е доставяна ел. енергия, са задължените лица към доставчика за цената на енергията. Този извод се прави на база законовите разпоредби на чл.92, чл.94а, във вр. чл.97, ал.1, т.4 от ЗЕ, във вр с §1, т 2 а от ДР на ЗЕ. В трайно установената съдебна практика е прието становището, че длъжник на цената е новият собственик на имота, без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла съответно на § 1, т. 2а или т. 33а от ДР на ЗЕ, както и че законът свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, в който смисъл е и цитираното в исковата молба Решение №205/28.02.2019 г. по гр.д. №439/2018 г. на ВКС, както и в други решения, включително и такива на ОС – В.. Следователно след прехвърлянето на имота длъжник към доставчика на ел.енергията е новият собственик.

В настоящия случай е видно, че към датата на издаване на фактура №****** от 30.09.2022 г. за сумата от 44 лв., дължима за периода 02.08.2022 г. – 08.09.2022 г., ищцата вече не е собственик на имота, като на 05.09.2022 г. тя е и декларирала това обстоятелство пред ответника с искането да бъде прекратен договора помежду им. Предвид това не може 3 да се приеме, че тя е задължена към ответното дружество по така издадената фактура. Ето защо съдът счита, че предявеният от нея иск е основателен и доказан и намира, че като такъв той следва да се уважи, като съдът признае за установено спрямо ответника, че ищцата не дължи сумата от 44 лева, представляваща стойността на начислена електроенергия за обект, находящ се в гр. В., ул. „Б.“ **, ет.**, ап. **, абонатен №*****, клиентски №******, за периода от 02.08.2022 г. до 08.09.2023 г., за която сума е издадена фактура №****** от 30.09.2022 г.

С оглед изхода на делото и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното дружество следва да заплати на ищцата направените от нея разноски, в размер на 450 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. От ответната страна е депозирано заявление за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но съдът счита възражението за неоснователно, доколкото възнаграждението е ориентирано към минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът констатира, че по делото не е била внесена държавна такса, която е дължима в размер на 50 лв. и съдът е пропуснал да изиска събирането й. Предвид това на основание чл.77 от ГПК съдът следва да я събере от задължената за това страна. Задължената страна в случая е ищцата, поради което и от нея следва да бъде събрана таксата (в този смисъл определение №104/09.02.2015 г. на ВКС по ч.т.д. №112/2015 г.).

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ищцата А. И. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.

В., ул. „Б.“ **, ет.**, ап. **, НЕ ДЪЛЖИ НА „Е.-П.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „Вл.В.” № **, В. Т.-Г., представлявано от П.С., Я. Д. и Р.

И., сумата от 44 лв. (четиридесет и четири лева), представляваща стойността на начислена електроенергия за обект, находящ се в гр. В., ул. „Б.“**, ет.**, ап. **, абонатен №*****, клиентски №******, за периода от 02.08.2022 г. до 08.09.2023 г., за която сума е издадена фактура №****** от 30.09.2022 г.

ОСЪЖДА „Е.-П.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул.

„Вл.В.” № **, В. Т.-Г., представлявано от П.С., Я. Д. и Р. И., да заплати на А. И. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Б.“ **, ет.**, ап. ** направените по делото разноски в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) - заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА А. И. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Б.“ **, ет.**, ап. **, да заплати по сметка на РС – В. държавна такса в размер на 50 лв. (петдесет лева).

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4

5